Метличина ще украси и вашата градина

Накратко: Метличините се сеят директно на лехата през март и април, когато температурата достигне около 10 °C, на разстояние 25–30 cm, и искат слънчево място с добре дренирана почва. Царската метличина расте до 80 cm и издържа във ваза до 10 дни, едроглавата достига около 120 cm и е многогодишна.

Метличините (лат. Centaurea) принадлежат към семейство сложноцветните (лат. Asteraceae) растения. При споменаването на метличина вероятно на всеки се изпречват сини цветове, обграждащи заедно с дивите макове житните ниви. В градината обаче можете да отгледате, освен класическите сини полски метличини (лат. Centaurea cyanus), също виолетови, розови или бели цъфтящи екземпляри.

Видове метличини

Много интересна по цвят е царската метличина (лат. Centaurea imperialis). Нейните цветове са масивни, пълни, могат да имат различен цвят – бял, жълт, виолетов. Царската метличина може да достигне височина до 80 cm. Стъблата растат бързо, изправени са и силно разклонени. Листата имат копиевидна, тясна форма, цветът им е сивозелен. Разноцветната група от тези метличини ще се открои на всяка леха. Царската метличина е подходяща за рязане, във ваза издържа до 10 дни. Тъй като се отнася за едногодишно растение, е необходима ежегодна сеитба, най-добре директно на лехата. Предварително отгледаните растения имат тенденция да полягат.

Малко по-различна метличина е едроглавата метличина (лат. Centaurea macrocephala), която цъфти с големи жълти цветове и за разлика от класическите метличини е многогодишна. Успешно могат да я отглеждат и пълни начинаещи, тъй като е напълно неприхотлива. Процъфтява на пряка слънчева светлина в по-сухи пропускливи глинесто-пясъчни градински почви. В идеалния случай може да достигне височина около 120 cm. Едроглавата метличина цъфти още в първата година на отглеждане. Съществува също синя метличина, ливадна метличина, полска метличина и градинска метличина.

Друга многогодишна метличина е планинската метличина (лат. Centaurea montana), която расте свободно в подпланински и планински области на ливади и край горските поляни. Понякога обаче се отглежда и като украса в градината. Планинската метличина достига височина 30 – 60 cm. Листата са продълговати, на долната страна паяжиновидно влакнести. Крайните лъчи на цветовете имат син цвят, вътрешните са виолетови. Планинската метличина цъфти от май до септември. Ако растението се подреже веднага след цъфтежа, скоро отново цъфти. Планинската метличина и двата ѝ подвида са защитени по закон, затова не ги унищожавайте в природата и ги отглеждайте задължително от закупени семена.

Отглеждане на метличина

Метличините са много неприхотливи за отглеждане, поради което дори начинаещ може да ги засади в градината си. Някои метличини са многогодишни, други са едногодишни, но отглеждането им е по същество еднакво. Многогодишните видове издържат дълги години, едногодишните трябва да се засяват отново всяка година. Метличините изискват слънчево местоположение, но понасят и лека полусянка. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества, добре дренирана и с достатъчно калций. След горещ летен ден метличините с радост приемат малко вода. Редовното торене не е необходимо, но ако от време на време добавите малко торове към поливането, това няма да навреди на растенията. Метличините често стават украса на вази, някои видове са подходящи и за сушене. Метличината се суши на тъмно, на добре проветриво място. Цветовете на метличината, които не са били откъснати за ваза или за сушене, се отстраняват възможно най-скоро след цъфтежа, за да не изтощават ненужно растението.

Метличините се засяват директно на редове на разстояние около 25-30 см един от друг. Сеитбата се извършва през март до април, когато температурата достигне около 10 °C. Едроглавата метличина може да се предотглежда. Сеитбата на семена се извършва през март и април в контейнери за сеитба, а самото засаждане на лехата е възможно около май до юли. Идеалното разстояние за засаждане на едроглавата метличина е около 50 x 50 см.

Приложение на синя метличина

От изсушените цветове на синята метличина се варят отвари, от които се правят компреси за уморени очи. Могат да се използват и при възпаления на очната конюнктива. Отварата от метличина има дезинфекциращ ефект, действа силно диуретично.

Любопитно: Синьото багрило от цветовете на синята метличина някога е било основна съставка на мастилото.