Peganum harmala - опиянващата сирийска роза

Степна пеганум (лат. Peganum harmala) е многогодишно растение от семейство Nitrariaceae. Пеганум се среща от Средиземноморието, през Близкия изток до Централна Азия. Източният край достига до Монголия, Тибет и някои провинции на Китай. Расте и в Южна Франция и в Унгария. Дори може да се намери и в западната част на Северна Америка. В естествените си местообитания степната пеганум расте по пясъчни и каменисти склонове, в степи и в пустини. Пеганум обикновено расте на надморска височина от 400 до 3600 m н.в. Пеганум достига височина от 30 до 100 cm. Стъблата на това растение са полегнали, разклонени, образуват малки храсти. Листата са редуващи се, неправилно делени, в млада възраст белезникаво пухкави. Бледожълтите цветове никнат поединично от пазвите на листата. Отделните цветове имат диаметър около 2 – 3 cm. Плодът на пегана е тригнездна кутийка, съдържаща много дребни тъмнокафяви семена.

В българската номенклатура за пегана съществуват много алтернативи. Освен горепосоченото име степна пеганум може да се срещне и алтернативното название многоделна хармала (степна). Народното наименование за това растение е „Сирийска рута", „Сирийска роза" или „харамала".

Легендата за злата Хармала

Легендата за злата жена Хармала идва от Сирия, където местните жители вярват, че преди много отдавна, по времето, когато животните все още можеха да говорят, живяла добродетелна девойка на име Хамда. Хамда изхранвала себе си и семейството си, като пасла малко стадо овце. Храната си на пасището обикновено раздавала на бедни сираци, а сама след това утолявала глада си, като ядяла свитъци от тъкана вълна. Поради вълната обаче коремът ѝ се подул и злата ѝ снаха Хармала я обявила за бременна. Като баща посочила непознат овчар. Така Хамда щяла да донесе срам на цялото семейство. Като единствено решение на греха на Хамда видяла проливането на нейната кръв. Брат ѝ отказвал да повярва в измислената история. Злата му жена обаче била непреклонна и измислила друга хитрост. Тази хитрост бил тест, който трябвало да докаже бременността на Хамда. Според него бременните жени били неспокойни и често ходели от слънцето на сянка и обратно. Съпругът накрая отстъпил и решил да участва в теста. Следобед седнал на слънце и помолил Хамда да му избере бълхите от косата. Тя скоро го помолила да се премести на сянка, а след малко отново на слънце. Благодарение на това странно поведение накрая повярвал, че Хамда наистина е бременна. В действителност не била, а нейното странно поведение било причинено от отрова, която снаха ѝ сложила в храната. Това брат ѝ не знаел и започнал заедно със жена си да подготвя смъртта на Хамда. Сутринта взел Хамда и я закарал до изсъхнал кладенец, върху който тайно разпрострял одеяло така, че Хамда да не го вижда. След това я поканил да седне на одеялото и да продължи да избира бълхи от главата му. Хамда, без да подозира нищо, стъпила на одеялото и паднала в кладенеца. Брат ѝ хвърлил след нея още и запален изсъхнал храст. Хамда обаче оцеляла при падането в кладенеца и била защитена от огъня благодарение на своята добродетелност. За съжаление сама не можела да излезе от кладенеца. Затова помолила врана да достави на брат ѝ огърлица от мъниста. Той веднага разбрал, че Хамда е жива и той е постъпил несправедливо. Когато се връщал с Хамда у дома, вече познавал злобата на жена си. Като наказание ѝ отрязал главата с меч и я проклел в храст толкова отвратителен, че дори магаретата не можели да го ядат повече от една хапка. От злата му жена се превърнал храстът, наречен според нейното име Хармала.

Опиянителните ефекти на Peganum harmala

Психотропните ефекти на хармалата били известни отдавна. Семената ѝ се използвали в народната медицина като почти универсално лекарство. В малко количество хармалата може да има стимулиращ и терапевтичен ефект върху мозъка. Обратно, в голямо количество може да бъде много опасна – действа депресивно на централната нервна система, може да предизвика гърчове или дори парализа, придружена от силни халюцинации. В Египет е достъпно масло от семена на хармала, което се използва като любовна напитка. В Узбекистан сухите стъбла са обичайна част от домовете им и служат предимно за опушване на жилищните помещения. Хармалата има бактерицидни и инсектицидни ефекти.

Опияняващите ефекти на пеганума се дължат на съдържанието на вещество хармин, което дори в малки дози може да предизвика халюцинации. Халюцинациите, предизвикани от хармин, продължават между 4 и 24 часа в зависимост от консумираното количество, като максималният ефект обикновено се проявява около 3 часа след приема в зависимост от дозата. След изчезването на отпускането и веселото настроение, при предозиране често настъпват много неприятни състояния, проявяващи се с гадене, тревожност, конвулсии и халюцинации. Растението е отровно, поглъщането му може да бъде опасно и се отглежда само като декоративно.

Отглеждане на Peganum harmala

Хармалата може да се отглежда и в нашите условия. Не е особено сложно, само не трябва да се забравя, че хармалата не е морозоустойчива и трябва правилно да се презимува. На външно място хармалата се засажда в добре дренирана пясъчна почва. Подготвените разсади могат да се засадят когато вече няма опасност от приземни слани и на външно място вегетират до есента, когато надземната част изсъхва. Под земята остават морковоподобни корени, които трябва да се извадят от почвата и да се съхранят в сух пясък за презимуване. Подходящо място за зимуване е хладно помещение или изба. През пролетта корените се извадят от пясъка и отново се засаждат на лехата. Корените изниква и без проблеми продължават да растат.

Хармалата се отглежда от семена, които запазват кълняемостта си няколко години. Подготвените семена се сеят върху добре дренирана овлажнена почва, след посев е добре леко да се притиснат в почвата. Посевът се поставя на светло място, поддържа се постоянна влажност и топлина. Кълняемостта на семената е много добра, но младите растения са много нежни, затова не се препоръчва да се пресаждат в ранна възраст. По-добре е да се сеят семената по-рядко, за да не е необходимо пресаждане на разсадите. Израсналите разсади се поливат много внимателно. В никакъв случай не трябва да се допуска прекомерно преовлажняване. Растенията успяват на светло място, защитено от директно обедно слънце. Колкото по-топло място осигурите на растенията, толкова по-добре ще им се отдава.