Легендарният корен Джинджифил

Бенгалски джинджифил (лат. Zingiber Rubens) е една от разновидностите на лечебния джинджифил, който човечеството познава от 3000 години. Разновидностите се делят според начина на обработка на:

• черен необелен, т.нар. Барбадоски джинджифил
• бял белен, т.нар. Бенгалски джинджифил

Използват се неговите месести корени пресни или сушени. Той е любима подправка, която в нашата кухня добавяме към ястия и напитки и е характерна подправка за ястията на Югоизточна Азия. Джинджифилът има проникващ аромат и е част от сместа от подправки къри.

Родината на джинджифила е Южна Азия, конкретно от планинската верига на източните Хималаи в Индия, където в миналото се е използвал в индийската гастрономия, а също и в народната медицина. Хората го познавали още в древността, когато го наричали Panacea, в превод лекарство от всички болести. На санскрит джинджифила наричат višvabhésad - универсално лекарство.

През Средновековието бил успешно лекарство за лечение на чумата. В Европа джинджифилът се разпространил благодарение на арабските търговци и испанските откриватели. По време на Средновековието бил важна стока в търговията с подправки между народите. В Англия до днес се произвежда именно от джинджифил много известна и популярна джинджифилова бира, която се характеризира с ниско съдържание на алкохол, така че в Англия я пият и деца. Към днешната популяризация на тази напитка допринесе и световноизвестната писателка Дж. К. Роулинг, която на героя Хари Потър даде да пие тази бира. Джинджифиловите сладкиши или бисквити пък са типична деликатес за шведите.

До днес можем да намерим свободно растящ джинджифил в тропическите гори на Азия. Към най-големите днешни производители на джинджифил спадат Азия и Индия, но го отглеждат и в Африка, северната част на Австралия и в карибския регион (напр. на Хавай). Най-качественият джинджифил на света идва от Ямайка! В нашите условия можем да го отгледаме от семена и като саксийно растение. Бенгалският джинджифил като една от малкото разновидности джинджифил толерира студените зими. Отглеждането на джинджифил не е сложно.

Отглеждане на джинджифил

Бенгалският джинджифил, Zingiber Rubens, е многогодишно растение, което достига височина до 1,2-1,5 м. Принадлежи към семейство джинджифилови. Растението е много декоративно. Изглежда като неприметна трева, но го украсяват много забележими цветове. Джинджифилът има стройни продълговати тъмнозелени листа. Образува месести, възловати и рогоподобно разклонени ризоми.

Семената на джинджифил засяждаме в обикновен градинарски субстрат, който трябва да бъде леко кисел (6-6,5 pH) и им осигуряваме достатъчно светлина. Семената започват да кълнят и да пускат първите си издънки в рамките на 2-3 седмици. Растението джинджифил обича светли места - осигурете му слънчева светлина поне 5 часа дневно, в някои случаи полусянка. Изисква достатъчна и редовна поливка. Ако го поръсваме от време на време, джинджифилът ще бъде само доволен. Трябва обаче да внимаваме да не го преливаме, иначе няма да цъфти.

През лятото цъфти с отделни жълти цветове, обвити в плътни твърди листа, намиращи се на върха на стъблото. Цветовете на джинджифила са забележително подобни на орхидеи и се появяват постепенно над повърхността или под почвата приблизително месец след появата на пъпките. През есента надземната част на растението увяхва и може да се събира реколтата; да се извади коренът на джинджифила.

Действия на джинджифила

Светлокафявият джинджифилов корен с право се счита за ефективен универсален лек. Благотворно влияе на храносмилателната система, подобрява движенията на стомаха, облекчава спазмите в храносмилателния тракт, стимулира производството на жлъчка и понижава нивата на холестерола в кръвта.

Джинджифилът действа превантивно при грипни заболявания, при чревни вируси и предотвратява втвърдяване на кръвоносните съдове. Има антисептични ефекти, поради което има способността да елиминира в човешкия организъм много бактерии и вируси.

Помага и при гадене, причинено от пътуване (кинетоза), както и при бременност. Джинджифилът облекчава главоболие, напрежение и различни състояния на тревожност. Общо джинджифилът стимулира метаболизма и защитните сили на организма.

Коренът на джинджифила съдържа 2% етерично масло, 4% летливи ароматни масла, 5% фенолни производни и други вещества. В 100г джинджифил се намира голямо количество калий, до 400мг.

При храносмилателни проблеми се препоръчва да се консумират 2 чаени лъжички пресно настърган джинджифил дневно. При кинетоза трябва да се изяждат 2г джинджифил на всеки 4 часа, докато проблемите не отзвучат. При хронични заболявания се консултирайте с лекар, преди да приемате по-големи количества джинджифил. Можете да опитате и сушен джинджифил в захар.

Препоръчително е редовното му употребяване при хора, които имат интелектуална работа. Обаче консумацията му трябва да бъде умерена, иначе има нежелани ефекти под формата на изгаряне в стомаха или гадене. Не се препоръчва консумацията му за деца под 3 години.

Пресен или сушен джинджифил принадлежи към кухнята

Пресният джинджифил има остър и по-сладък вкус с нотки на лимон. Вкусът му е много характерен. За приготвяне на ястия се използва предимно сушен джинджифил, като 1 чаена лъжичка сушен джинджифил е равна на една супена лъжица пресен джинджифил.

Използва се за подправяне на сладки, но и солени ястия. Добавяме го в компоти, сладкиши, захарни изделия - типични джинджифилови конфитюри.

Джинджифилът може да бъде част от ястия, приготвени от говеждо, агнешко месо и зеленчукови салати. Използваме го и за мариноване на краставици и консервиране на тиква. Изключителен аромат и вкус придава джинджифилът на ориза, кетчупа и соевия сос. В много домакинства се използва народна китайска рецепта - джинджифил комбиниран с чесън. Тази смес се използва за приготвяне на ястия от риба и морски дарове, тъй като неутрализира техния типичен мирис.

Произвежда се и кандиран джинджифил, който въпреки че издържа по-дълго, не замества типичния аромат на джинджифила и ефекта на пресния джинджифил. Младият джинджифил, освободен от горчивите вещества, поварен и обвален в захар, е любимо английско лакомство.

Джинджифилът може и да стопли

Класическият джинджифилов чай, който укрепва и освежава нашия организъм, приготвяме така, че настъргваме джинджифила на фино (1 чаена лъжичка) и заливаме с 250 мл вряща вода. Оставяме сместа да се задържи 10 минути. След това добавяме малко пресна мента или маточина и след още 10 минути прецеждаме сместа, добавяме лъжичка мед и резен лимон. Джинджифиловият чай наароми цялата стая с подправен аромат.

През зимния период понякога е необходимо да се затопли цялото тяло и за това е подходяща гореща джинджифилова напитка. За нейното приготвяне ни трябва прясно настърган корен джинджифил с дължина 2-3 см, който оставяме да се задържи в 1 л вряща вода около 15 минути. Така приготвената джинджифилова напитка подправяме по желание с лимон и мед. За подчертаване и обогатяване на аромата й добавяме в напитката канела, карамфил, портокалова кора и анасон.

В заключение

Опитайте и вие да отгледате този екзотичен сорт джинджифил в дома си. Джинджифилът бенгалски, zingiber rubens, произхождащ от Хималаите, ще оживи вашия дом с нетрадиционна атмосфера на далечни земи. Растението джинджифил е много декоративно. Отглеждаме го от семена на слънчево място и му осигуряваме достатъчно поливане. Цъфти с атипични жълти цветчета през лятото. Есента надземната част на джинджифила изсъхва и можем да изкопаем корена на джинджифила. Има лечебни свойства, действа антибактериално, също и против повръщане, облекчава главоболието и намалява тревожните състояния. Той е любима ориенталска подправка и е част от подправката къри.