Šалвия е украса на градината и ефективно лекарствено

Градинска салвия (лат. Salvia officinalis) е полезна кухненска подправка, но и лечебна билка. Родината ѝ е Средиземноморието, но у нас е част от кухненските прозорци и билковите градини. Добавяме я като подправка в различни месни ястия, салати и супи. Тя е един от компонентите на различни подправкови смеси и характеризира кухнята на Южна Европа.

В народната медицина салвията се използваше за приготвяне на отвара, който се прилагаше при ангина, възпаления на гърлото и за измиване на рани. Същевременно хората я засаждаха на гробове поради уважение и спомен за починалия. В древността салвията за римляните беше свещена билка, която трябваше да се събира с определен ритуал. Човекът, който събираше билката, трябваше преди беритбата да принесе в жертва вино и хляб и едва тогава боса и облечена в бяла туника можеше да се приближи до растението салвия. Според римските предписания при самото събиране не трябваше да се използват метални предмети. Древните гърци познаваха нейните лечебни свойства, които използваха главно за диарийни заболявания и за премахване на безплодието при жени. Гръцкият лекар Диоскорид описва диуретичния ефект на салвията, както и нейната способност да стимулира менструацията, да лекува рани и да спира кръвотечения.

В Китай холандските търговци разменяха една кошница салвия за 3 кошници китайски чай, толкова ценна беше салвийната смес. През средновековието според намерените исторически писания салвията трябваше да осигури безсмъртие на хората. Затова и по-късно в много страни салвията стана символ на дълголетие. Владетелят Карл Велики нареди в своята заповед отглеждането на салвия в своите градини. Известната билколечителка Хилдегарда от Бинген описва в своето произведение Physik салвията като топла и изсушаваща "расте от слънчевата топлина, а не от влагата на земята. И е полезна срещу болните сокове, защото ги изсушава.

От 16. век листата на салвията се използваха вместо четка за зъби и постепенно за козметични цели.

Родината на градинската салвия е Средиземноморието, където и днес расте свободно в природата. Разпространена е в Македония, Далмация и сред значителните доставчици на салвия са Италия, Гърция и Франция. Известни са народните названия на салвията като бабино ухо, шариатка, Pika, шалфия, рапаня, шариатка и кадидалник. В български познаваме нейното наименование градинска салвия. Латинското название на салвията произхожда от думата Шалвар, което превеждаме като думата лекувам.

Как да отглеждаме салвия на прозореца?

Градинската салвия (лат. Salvia officinalis) е вечнозелен полухраст и достига до височина около 30 - 80 см. Расте плътно при земята, за да задържа достатъчно вода в сухите периоди. Причисляваме я към семейство устоцветни (лат. Lamiaceae).

Растението на градинска салвия има четириъгълно стъбло, покрито с фини власинки, на което растат сивозелени срещуположни листенца. Листенцата имат продълговата яйцевидна форма, на долната страна с изразена жилкова мрежа. Младите листенца са сиво-пухкави, а по-възрастните са зелени. Растението на салвията обича слънчево местоположение и лека, суха и добре дренирана глинесто-пясъчна почва. Избягваме отглеждането на салвия на влажни и студени места!

Пожълтяващите листа на салвията символизират факта, че корените на растението се нуждаят от повече пространство. Салвията редовно подрязваме, за да запази храстовидния си вид. Салвията отглеждаме от семена, които засяваме идеално в парник през март-април на дълбочина 2-3 см и покриваме с тънък слой земя. Семената на салвията покълват за 15-20 дни. Младите растения с размер около 10 см и 3-4 листенца пресаждаме на лехата през май и юни на разстояние 60 см едно от друго. По време на вегетационния период растението окопаваме и почистваме от плевели.

Салвията цъфти с големи синьовиолетови цветове в брой 6-12 цветчета, които се намират в горната част на стъблото. Плодът ѝ е съставен от 4 орехчета. Цялото растение на салвията ухае приятно и има лютив вкус.

Събираме листата на салвията точно преди цъфтежа, когато се разпускат цветните пъпки. Първата реколта правим през юни, евентуално в началото на юли, втората през август или септември. Събирането извършваме сутрин по време на сухо време и събираната зелена част не трябва да е по-дебела от 5 мм. Събрания материал сушим много бавно при максимална температура 40°C. Сушенето на материала обикновено отнема 8-10 дни. Изсушените листа имат светлозелен цвят, подправен вкус и аромат.

Интересен факт: Халюциногенно действие имат листата на друг вид, Salvia divinorum, а не на лечебната салвия.

Салвията лекува лигавиците и подпомага храносмилането

Градинската салвия съдържа етерично масло (1-2,5%), сапонини, катехин, горчиви вещества, гликозиди, смолисти вещества, фумарова и олеанолова киселина, каротин, витамин C, аминокиселини, пентози, восъци и други вещества.

Растението на салвията има антивирусни, антибактериални и свиващи ефекти. Използваме го главно при възпаления на лигавиците на устната кухина, носоглътката, при катар на бронхите, при астма, сърдечна слабост, диабет, но и при главоболие. Салвията подпомага храносмилането. Има противовъзпалителни ефекти при остри, но и хронични заболявания като диария, гастрит, колит, възпаление на жлъчните пътища, при бъбречни камъни. Жените би трябвало да приемат салвия при нередовна менструация, при менопауза и за подпомагане еластичността на матката. Същевременно понижава нивото на кръвната захар, затова често се използва като билков чай именно от диабетици.

• Чай от салвия се приготвя като се залеят 2 чаени лъжички от сместа с 250 мл вряла вода, оставя се да се накисне 10 минути и след това сместа се прецежда. При проблеми с храносмилането се пие чай, приготвен от салвия, преди хранене 3 пъти дневно. За подпомагане на лечението при възпаления на гърлото и носоглътката се препоръчва гаргара с този чай. Чаят, приготвен от салвия, помага и при нощно изпотяване, при нервност и голямо работно напрежение. Не се препоръчва употреба на салвия за повече от месец.

Салвията не се губи и в кухнята

Листата на градинската салвия използваме в кухнята за овкусяване на свинско, агнешко и патешко месо, тя е част от птичи пълнежи, наденици, масло и сирене. С нея се овкусяват печени картофи, задушени домати, лучена супа и други ястия. Цветовете на салвията можем да добавим към салати. Има подправен, остър вкус и в Южна Европа е най-използваната подправка. Благодарение на своя вкус и аромат е част от различни подправкови смеси. В съчетание с розмарин градинската салвия придава интересен вкус на ястията.

Градинската салвия (лат. Salvia officinalis) е полухраст, който расте ниско до земята, за да задържа възможно най-много влага. Обича слънце, топлина и лека почва. Цъфти от началото на юли с красиви синьо-виолетови цветове. Събираме листата ѝ преди цъфтежа по време на топъл слънчев ден в течение на преди обяд. Събирането правим според нуждата, но минимум 2 пъти годишно. Като подправка добавяме салвия в малки количества към мазни предимно месни ястия. Можем да я добавим и в тесто, подобно на анасон.