Ориз от собствената саксия

Накратко: Оризът може да се отгледа и в саксия или кофа – нужни са топлина 20–35 °C, пълно слънце и постоянна вода. Накиснете семената за 24–36 часа, посейте в съд с дълбочина поне 20–25 cm и поддържайте водно ниво 5–10 cm над почвата. Вегетацията отнема 3–6 месеца.

Ориз посевен (лат. Oryza sativa) спада към семейство житни (лат. Poaceae) растения. Оризът е едногодишно, едносемеделно житно растение, отглеждано почти на всички континенти. Освен в Азия, неговата родина, се отглежда в Африка, Америка, Австралия и в Европа. Повече от половината от европейското производство наориз идва от Италия. Освен това оризът в Европа се отглежда по източното крайбрежие на Испания, в Португалия, на юг на Франция, в Grčka, България и в Румъния. В Азия оризът в някои райони съставлява до 90% от растителното производство. Дори и това обаче не е достатъчно за първо място сред житните култури, най-разпространена в света остава пшеницата. Едно първенство оризът има - първо място в производството на зърно. В някои региони всъщност се прибират две до три реколти годишно. Най-големите производители на ориз са Китай, Индия, Индонезия, Бангладеш и Виетнам. Само около 6% от това производство след това се търгува. Най-големи експортьори са Тайланд, Виетнам и САЩ. Най-голям вносител напротив е Индонезия.

Не се отглежда само един вид ориз, ботаниците разграничават повече от 20 вида ориз, а култивираните култивари са десетки хиляди. Най-често се отглежда ориз посевен (лат. Oryza sativa) и африкански ориз (лат. Oryza glaberrima). Оризът посевен вероятно се е развил от див глух ориз (лат. Oryza fatua), който е най-разпространен в околностите на река Ганг в Индия. Африканският ориз (лат. Oryza glaberrima) се отглежда предимно в басейна на африканската река Нигер. Оризът е една от най-старите култивирани растения, доказателства за неговото отглеждане датират от около 5000 г. пр. н. е.

Оризът е познат на почти всеки, но кой знае как изглежда растението ориз посевен?

Оризът посевен е едногодишна, гъсто сбита житна култура, достигаща височина около 100 - 150 см. На кухите стъбла израстват в редуващо се разположение листа, дълги около 60 см и широки 2 см. Стъблото е разделено на коленца и както листата има зелен цвят, който при узряване се променя на жълт. Самият лист се състои от влагалище, език, ушички и острие. Влагалището първо обвива оризовото стъбло и на определено разстояние се отделя от него и образува листно острие. На мястото на разделението се намират космати ушички. Тези ушички в по-късните фази на развитие отпадат. На разделението се намира също бял, ципест език, дълъг около 1 - 1,5 см. Последната част на листа е тясното, дълго острие. Съцветието представлява разклонена метличка, дълга около 20 - 30 cm. Метличките се състоят от отделни цветчета. Всеки цвят има една тъчинка с две близалца и шест прашника, по което се различава от останалите житни култури, тъй като те имат само три прашника. Плодът е покрит, т.е. плътно обвит от плевица и люспица, странично сплеснато зърно.

Ползи и приложение на ориза

Освен че е едно от най-често срещаните храни на масите на хората по целия свят, оризът има и медицинско приложение. Използва се главно при лечение на храносмилателни проблеми, регулира леки диарии и запек. Като превенция срещу рак на дебелото черво се препоръчва консумацията на оризови трици. Оризът се консумира и при различни диети, счита се за основен елемент на рационалното хранене. Оризовите зърна се използват белени, небелени или от тях се меле оризово брашно. Оризовите зърна се състоят от около 8 - 12 % протеини, 2,4 % мазнини, 68 - 72 % въглехидрати, 10 % фибри и от 4 - 5 % минерални вещества. От витамините в най-голямо количество са представени витамините от група B (B1, B2 и B3).

Знаехте ли? Може би някога сте виждали картина или филм, в който будистки монаси изсипват кръгова фигура (мандала). За създаването на тези мандали най-често се използва именно ориз...

Отглеждане на ориз у дома, вдъхновете се...

Особеността на ориза е, че първоначално растял на сух терен и едва чрез мутация се превърнал в полуводно растение. Днес сетивният ориз се отглежда предимно на напоявани полета. При водното отглеждане посевите от ориз се поддържат постоянно или по-голямата част от вегетационния период до определена височина под вода. Полетата са специално подготвени за тези цели. На тях са изградени специални напоителни канали и диги. Изграждането на такова специализирано поле е много скъпо, затова на него оризът се отглежда монокултурно (не се редува с други култури). Отглеждането на ориз на един парцел е възможно благодарение на внимателния начин на отглеждане. Почвата се торува редовно с органични торове, плевелите и болните растения се премахват навреме. В подготвените полета оризът се засява директно в почвата или се засаждат израснали разсади. Във Виетнам е по-разпространено засаждането на разсади, благодарение на което се постигат няколко жътви през годината. Предварителното отглеждане на разсади съкращава вегетационния период. Разсадите се отглеждат на специални лехи, до оптимален размер израстват за 30 - 40 дни. На 1 хектар поле трябва да се засадят 300 - 400 хиляди разсада. Разсадите се засаждат минимум по три броя на едно място. Разсадите в повечето страни се засаждат ръчно, машини за засаждане се използват в Япония и Корея. Растенията се засаждат на дълбочина 3 - 5 см, растението трябва да бъде поне наполовина потопено във водата.

Оризът е много взискателен към количеството вода, всеки недостиг може да причини сериозно нарушаване на растежа и развитието на посева. Точно както оризът се засажда ръчно, в повечето региони се и прибира ръчно в момента на т.нар. жълта (восъчна) зрялост. При ръчната жътва се минимизира механичното увреждане и опасността от изсипване. Покосените растителни стъбла се връзват в малки снопчета, които в някои региони се оставят в заводнените оризови полета, а в други веднага се изнасят на брега, за да изсъхнат. Вършитбата също се извършва предимно ръчно, понякога се използва и стационарна вършачка. След вършитбата зърната ориз се досушават до складова влажност. Във Виетнам можете да видите досушаващ се ориз дори по краищата на пътищата. Интересното е, че заводнените оризови полета в някои региони на Виетнам се използват и за отглеждане на риба и водна птица. Тук е видна голямата изобретателност и промисленост - рибите се хранят с воден планктон и ларви на комари, така че всъщност унищожават преносителите на малария и освен това оксигенират водата. Водната птица пък се грижи за чистотата над водната повърхност - отстранява от посева водорасли и дребни плевели. По дигите има достатъчно вода през целия сезон, така че това е подходящо място за отглеждане на банан, личи или цитрусови.

Отглеждане на ориз в наши условия

Оризът не е сред най-лесните за отглеждане растения, но може да се отгледа, и то дори без заводнено оризово поле в градината. Засейте ориза при обикновена стайна температура по повърхността на торфен субстрат, който поддържайте постоянно достатъчно влажен. Семената трябва да покълнат до 14 дни. Поливайте младите растения достатъчно. Вторият вариант е отглеждане на ориз по воден начин. Оризът расте в застояла вода, обича пълно слънце, топъл въздух и топла вода. Спазването на тези предпоставки е основният камък на успеха. Отглеждайте ориза по този начин в кофа или в друг подходящ съд. На дъното на съда насипете субстрат и заляйте така, че водата да достига около 2 см над нивото на почвата. Вземете семената и ги изсипете във вашето оризово поле, зърната ще потънат, като по този начин се засяват в субстрата. Семената трябва скоро да започнат да кълнят. Поддържайте младите растения постоянно във вода.