Шиитаке гъба израства почти навсякъде

Странична гъба (лат. Pleurotus ostreatus) е ядлива дърворазрушаваща гъба, принадлежаща към семейство страничните гъби (лат. Pleurotaceae). Родината ѝ е Китай, но понастоящем е разпространена по целия свят, расте в умерения пояс и в субтропичните гори.

Как всъщност изглежда страничната гъба

Шапките на страничната гъба напомнят по форма и цвят по-големи стриди. Прилика със стридата е дала на тази гъба видовото ѝ име. В младостта си шапките на страничната гъба са стъклообразни с подвит ръб, по-късно стават ветрилообразни, достигат ширина 5 - 25 см. Ръбът става остър. Оцветяването на шапките е променливо от белезникаво, сивосинкаво, сивокафяво до кафяво.

Оцветяването зависи от условията на растеж, въздушната влажност и от конкретния сорт. Шапките израстват подобно на повечето други странични гъби на кичури, редици или пластове един над друг. Отделните кичури могат да достигнат тегло до няколко килограма. Пластинките на страничната гъба са ниски, меки и гъсти, слизащи по пънчето. При пънчето са вилообразно разклонени. Младите пластинки са бели, с напредване на възрастта посивяват.

Пънчето на тази гъба е много кратко, дълго само 1 - 4 см и дебело около 1 - 3 см. Пънчето е много твърдо, бяло, по-късно сивкаво. Месото е чисто бяло, много еластично и сочно. Оцветяването не се променя след нарязване. Вкусът на страничната гъба е сладникав, ароматът е приятно гъбен. Спорите на страничната гъба са безцветни, цилиндрични и гладки.

Страничната гъба в природата расте от края на лятото до зимата. При мека зима често може да се намери и през пролетта на живи или мъртви стволове на широколистни дървета. Най-добре ѝ се отдава на букови, върби, орехови дървета, рябини, брези и топола. В момента е една от най-масово отглежданите гъби в домашни и лабораторни условия. Понастоящем най-големите производители на странична гъба от лабораторни условия са Китай, Филипините, Тайланд, Пакистан, Нигерия и САЩ.

В миналото са провеждани изследвания относно отглеждането на странична гъба и в Чехия. Голям бум настъпва след 1982 г., когато у нас са създадени големи оранжерии. След ноември 1989 г. обаче оранжериите започват да западат благодарение на отварянето на границите и вноса на странична гъба от други страни. Страничната гъба е третата най-често отглеждана гъба в целия свят.

Видове странични гъби

Други видове странични гъби са, освен страничната гъба, белодробната странична гъба (лат. Pleurotus pulmonarius), чашковидната странична гъба (лат. Pleurotus cornucopiae), шапчестата странична гъба (лат. Pleurotus calyptratus), дъбовата странична гъба (лат. Pleurotus dryinus), степната странична гъба (лат. Pleurotus eryngii) и розовата странична гъба (лат. Pleurotus djamour).

• За сестра на странична гъба се счита белодробната странична гъба. Растат по едно и също време и на едни и същи места. Нейната шапка е широка 5 - 12 см, изпъкнала, често ветрилообразна. По повърхността към ръба е набраздена и понякога разпукана. Младите гъби са с белезникав цвят, по-старите са тъмнокафяви. От едно дръвче могат да израстват няколко шапки. Пластинките са много високи, месото е бяло. Белодробната странична гъба има многостранно приложение.

• Страничната гъба купичка има шапка широка 4 - 10 см. В младостта шапката е изпъкнала с подвит ръб, в зрялост е плоска, в средата вдлъбната до фуниевидна. Цветът на шапката може да бъде белезникав, бледожълт или кафяв. Повърхността на шапката е гладка и гола. Дръжката е дълга и широка, централна или ексцентрична. Споровият прах е бял с лилав оттенък. Страничната гъба купичка можете да намерите от пролетта до есента по стволовете на широколистни дървета, най-често дъбове и букове. Разпространена е в целия умерен пояс на северното полукълбо. Подходяща е за супи и за мариноване в оцет.

• Страничната гъба шапчица (воалова) е сравнително рядка. Расте върху мъртва дървесина на тополи. Шапката на тази странична гъба е изпъкнала като шапчица и прикрепена настрани към ствола. Достига 3 - 9 см в диаметър. Повърхността на шапката е гладка, в старостта по ръба остават остатъци от воалчето. Шапката е бежов или светлокафявосив цвят. Расте от юли до октомври. Среща се само в Европа. Страничната гъба шапчица е ядлива, но поради много рядкото си разпространение не се събира.

• Страничната гъба дъбова заблуждава с видовото си име, защото по-често от дъбовете може да се намери върху ябълкови дървета. Нейната шапка е с диаметър 4 - 15 см, има люспеста повърхност с белезникав до сивкав цвят. Страничната гъба дъбова расте по стволове и пънове от август до ноември. И този вид странична гъба е ядлива, но поради твърдостта си не е много популярна.

• Страничната гъба царска понякога се нарича и кралска странична гъба. Този вид може да се отглежда у дома върху сламен субстрат. В природата се среща рядко. Нейната шапка е по-плоска, полукълбовидна. Познавателен белег е тънкият подвит ръб. Цветът се променя от белезникав, кафеникав до сивкав. По-младите плодни тела са филцови на допир, в суха среда може да се получи напукване на шапките. В природата срещането на тази гъба е рядко. С късмет можете да я намерите от пролетта до есента по корените на лечебно биле и върху теменугата полска.

• Страничната гъба розова произхожда от югоизточна Азия. Много е вкусна и също много здравословна. Доказани са благоприятните ù ефекти срещу цивилизационни заболявания, благодарение на съдържанието на глюкани повишава устойчивостта на организма срещу вирусни инфекции и възпрепятства или забавя растежа на някои видове злокачествени тумори. За растеж се нуждае от по-високи температури от другите видове странични гъби.

В собствената си градина можете благодарение на нашия онлайн магазин да отгледате бяла Pleurotus в бежов и сив цвят, чашковидна Pleurotus и розова Pleurotus. Pleurotus се отглежда по два начина - в торби със слама и на дървени трупи.

Отглеждане на Pleurotus в торби със слама

Отглеждането на Pleurotus в торби със слама е много лесно и с него ще се справи дори начинаещ. По този начин можете да отглеждате Pleurotus през цялата година.

1.) Първо си пригответе слама, която стерилизирайте с вряла вода, за да я освободите от бактерии, плесени и други гъби. След това оставете сламата да изстине и повторете процеса на стерилизация още веднъж.

2.) Самото присаждане можете да започнете едва когато сламата изстине до температура под 30 °C. Присаждането на сламата протича така, че в голяма торба приблизително 50 x 100 см редувате слама и раздробен присаден субстрат. Едно пакетче присаден субстрат е достатъчно за приблизително 15 - 20 кг навлажнена слама. Напълнената торба затворете, най-добре завържете.

3.) С остър предмет изрежете в торбата 3 - 5 см големи прорези, общо около 10 прореза на една торба. В среда с ниска влажност на въздуха направете по-малко прорези, за да не изсъхва сламата. Поставете торбата с присадената слама на полусянка, така че да не я грее слънце.

4.) На Pleurotus най-добре й се удава при температури 15 - 25 °C. Колкото по-висока температура осигурите на Pleurotus, толкова по-бързо ще расте, но също толкова по-бързо ще се изчерпят хранителните вещества от сламата. Ако желаете да намалите скоростта на растеж на новите плодни тела, преместете торбата със сламата на по-хладно място. По този начин Pleurotus плодоносва около 3 - 4 месеца, след това хранителните вещества се изчерпват и е необходимо да създадете нова култура. От едно пакетче присаден субстрат можете да отгледате около 2 - 4 кг Pleurotus.

Отглеждане на Pleurotus на дърво

Вторият начин за отглеждане на Pleurotus е нейното отглеждане на дървени трупи. При използването на този метод на отглеждане ще получите реколта само 1 път годишно, но няколко години подред.

1.) Първата година засаждате Pleurotus в трупа и следващите години вече само прибирате плодните тела. За да растат добре, трябва да изберете правилното дърво. Използва се пресна дървесина от широколистни дървета, която трябва да бъде отсечена през вегетативния покой. Най-подходящи видове са топола, бреза, елша, дъб, бук, габър или върба. Използваема е и дървесина от овощни дървета с изключение на ябълка и орех. От отсичането на дървото в идеалния случай не трябва да са минали повече от 1 - 2 месеца, за да има дървесината все още естествената си влажност.

2.) За отглеждане се използват стъбла и клони с диаметър от 15 см, дълги 30 - 40 см. Инокулирането с мицел на буковата гъба трябва да се извърши веднага след разрязването на трупчета. В едно трупче пробийте 5 - 10 отвора с широчина 1,5 - 2 см и дълбочина 2 - 3 см. Не правете по-големи дупки, защото е необходимо мицелът да влезе във възможно най-тесен контакт с дървото, за да не изсъхне преди да започне да прораства. Ако ще подготвяте повече трупчета, подгответе яма дълбока около 2 м и широка около 1 м.

3.) Покрийте дъното на ямата с полиетиленово фолио и под всяко трупче разпрострете тънък слой посадъчен материал. Един върху друг поставяйте винаги по 2 - 3 трупчета. Върху горното трупче прибийте 1 - 2 см дебел дървен диск. След поставянето на трупчетата покрийте ямата с дъски и разпрострете върху тях фолио, което допълнително покрийте с клони и пръст. По този начин ще осигурите на мицела на буковата гъба стабилна температура и достатъчна влажност. В горещите летни дни периодично поръсвайте покрива с вода.

4.) Плодни тела ще получите когато нощните температури спаднат под 10 - 12 °C. В този момент покосете тревата около трупчетата и внимателно ги разкрийте, поливайте при нужда. Берете плодни тела с размер на детски дланак, старайте се да не нарушите кората на трупчетата. Продължителността на плодоносенето зависи от твърдостта на дървото - мекото дърво плодоноси 3 години, твърдото 5 години.

5.) По-малко количество трупчета може да се подготви и в мазе. Подходящи са влажни мазета със стабилна температура в диапазона около 8 - 15 °C. На дъното на торба от дебело фолио поставете тухла, налейте в нея 2 - 3 литра вода и на тухлата поставете 2 - 3 трупчета, които сте прослоили с посадъчен материал. Фолиото ще предпази трупчетата от изсъхване.

6.) Мицелът ще прорасне през трупчето приблизително за 4 месеца. Правилно проразлите трупчета са сраснати с мицел и на повърхността им има бял памуковиден мицел на буковата гъба. Така подготвените трупчета пренесете навън на по-влажно място без вятър, най-добре под дървета. На това място изкопайте дупки дълбоки 15 - 20 см, отстоящи на 40 - 50 см една от друга. В подготвените ямки поставете трупчетата така, че приблизително половината им да стърчи навън. В топъл и сух период поливайте трупчето 1 път седмично. След това просто изчакайте да започнат да растат първите плодни тела.

Лечебни свойства на буковата гъба

Буковата гъба съдържа специфичен ß-d-глюкан (плюран), който може да активира клетъчната имунна система. Глюканите от буковата гъба действат противовирусно и противовъзпалително, допринасят за понижаване на холестерола. Друга група активни вещества, съдържащи се в буковата гъба, са терпени с антибиотична и противоракова активност.

В плодните тела на стридиената гъба също така се съдържа ловастин, който значително разгражда холестерола от кръвния серум. Стридиената гъба действа срещу възпалителни, вирусни, бактериални и гъбични заболявания. Благоприятно влияе върху лечението на хемороиди, разширени вени, язви по подбедриците, изгаряния, екземи и кожни алергии.

Превантивно действа срещу ракови заболявания, както и срещу радиоактивно и UV лъчение. Консумацията на стридиена гъба се препоръчва също като профилактика срещу сърдечни заболявания. Включете стридиената гъба в менюто си и пригответе например супа.

Към нежеланите ефекти могат да се отнесат стомашно-чревни проблеми, които може да причини малкото количество арабитол, съдържащо се в стридиената гъба. Съвсем изключително може да възникне диария.