Неприхотливият копър подобрява храносмилането

Обикновен копър (лат. Foeniculum vulgare) е известен от незапомнени времена благодарение на своя благороден аромат и лечебни свойства. Още средновековните монаси го считали едновременно за зеленчук и подправка. Станал част от салати, супи, сосове, ястия с риба и дори ликьори.

Как е било с копъра

Копърът бил много ценен още за римляните, бил част от храната, приготвена за гладиаторите, защото вярвали, че увеличава тяхната сила и смелост. Римляните го използвали редовно за поддържане на здравето. Жените вярвали, че с негова помощ предотвратяват затлъстяването. Споменаване за копъра намираме и в античното произведение на Диоскурид, който пише, че се използва за стимулиране на производството на кърма, при менструални проблеми и за лечение на заболявания на пикочната система. По-късно англосаксите го включили сред 9-те растения, които почитали заради тяхната сила в борбата срещу злото. Копърът описал в своето произведение Страбон, който казва: "помага на очите, когато ги сполети измамна сянка, а семената му, пийте с козе мляко, облекчават т.нар. газове в стомаха и подпомагат разтварянето на забавеното, дълго задръстено храносмилане." Известната Хилдегарда от Бинген нарежда растението копър сред своите любими билки. Според нея копърът зарадва хората, излъчва приятна топлина, подпомага храносмилането, потиска лошия дъх и подобрява зрението. Нашите предци поставяли зърна копър и в ключалките, твърдяло се че трябва да защитава цялото жилище от зли духове. Сред хората е разпространено и неговото наименование като италиански копър, фенихъл, фенкол.

Първоначално копърът произхожда от югозападна Азия. Благодарение на търговските каравани вторият му дом станало Средиземноморието. В момента е разпространен във всички области на умерения пояс, където расте и свободно покрай полските пътища и на сметища. Отглеждат го особено французите, италианците и японците. Обикновеният копър може да стане и част от вашата билкова градина, у нас е все по-популярна билка.

Как да отглеждаме копър? Главно неприхотливо

Обикновен копър (лат. Foeniculum vulgare) е многогодишна билка, която достига до 2 м височина. Принадлежи към семейство Сенникови (Apiaceae). Семената на копъра сеем директно на лехата през април-май. Можем да го сеем и в саксии. Внимание, не го засаждаме в близост до копър, защото може да се получи кръстосване при опрашването на растенията. Билката кориандър пък намалява неговата плодовитост. Копърът има синьо-зелено голо и лъскаво стъбло. Долните му листа имат дръжки, а горните листа са приседнали, нарязани и нишковидни. Са фино разделени и имат лимонен цвят. Копърът обича топли слънчеви местоположения, почва влажна, добре дренирана, глинеста със съдържание на калций. Цъфти през лятото и плодовете му узряват есента. Образува красиви жълти съцветия. Плодът на копъра е т.нар. двойна семка.

Надземната част на растението събираме преди узряването на плодовете, т.е. през август - септември, така че да предотвратим преждевременното изсипване на семената. Съцветията събираме сутрин при роса. Събраните растения вържем на снопове, оставяме ги да узреят и след това ги овършаваме. Узрелите плодове на резене имат зеленокафяв цвят, сладък до леко пикантен вкус. Цялото растение красиво, завладяващо ухае и изглежда много хубаво на лехата. Размножава се и чрез самозасяване и през есента чрез деление. Месестите главички на резене изкопаваме през есента. За зимата растенията покриваме, за да бъдат защитени от студ, мраз и гризачи.

Ефекти на резене

Благодарение на съдържанието си резенето се използва в естествена медицина като лекарство срещу различни заболявания. Съдържа 4-6% етерични масла, които включват следните допълнителни вещества: β-пинен, камфен, α-пинен, мирцен, α-феландрен, фенхон, анетол, анизова киселина, метилхавикол, лимонен, дипентен и други.

Резенето има противовъзпалителни и дезинфекциращи ефекти. Използваме го в рамките на терапията при заболявания на горните дихателни пътища, при бронхит, при кашлица подпомага изкашлянето, премахва спазми, действа за подобряване на храносмилането, подпомага движението на червата и стомаха, газове, прилага се при жлъчни и бъбречни камъни, увеличава лактацията и регулира менструалния цикъл. Облекчава също токсичните ефекти на алкохола. Може би точно поради тези причини се използва за производството на редица спиртни напитки като Абсент или Becherovka..

Листата и плодовете на резене използваме и в кухнята

Цялото растение на резенето е ядливо. Листата на резене използваме за подправяне на сосове и пълнежи. Подходящо е особено за салати и за подправяне на риба! Семената му добавяме също в сосове, риба и салати и в тесто при печене на хляб. Стъблото на резенето нарязваме на филийки или настъргваме върху сандвичи. Можем да го приготвим и като варен зеленчук. Предава се, че добавянето на резене към всеки ликьор или ракия повишава желанието при мъжете.

Семената на резене можем и да сушим, листата добавяме в масло или оцет, евентуално замразяваме. Семената съхраняваме в затворен съд, защитен от светлина, за период от максимум 6 месеца.

Резене за добро храносмилане

Резенето много често комбинираме в чайни смеси с анасон и кимион, но е подходящо билче за комбиниране и с други лечебни растения. В чайните смеси добавяме растението резене смачкано, за да се излужва по-добре.

За възрастни приготвяме резене от 2 супени лъжици смачкани плодове, които заливаме в 600ml вряла вода. Оставяме да се излужва 1 час и след прецеждане използваме до 6 пъти дневно в количество 1 dcl 15 минути преди хранене и 30 минути след хранене.

Очна вода със съдържание на копър приготвяме по следния начин: Смесваме равни части счукан копър, цвят от невен и стрък от очанка и заливаме с гореща вода. След изстиване прецеждаме през платнена кърпа и използваме за очни изплаквания.

В козметиката използваме листата на копъра за изпарвания на лицето или за приготвяне на вана. Обратно, семената използваме за приготвяне на очни компреси, а за освежаване на дъха можем да ги дъвчем.

Отглеждането на копър е лесно във всяко отношение и е подходящо дори за начинаещи производители.. :)