Лечебният бодил Бенедикт лекарствен

Благословен бодил (лат. Cnicus benedictus) изглежда забележително подобен на магарешки бодил, поради което може дори да не ни хрумне, че това е лечебно растение. Според изследванията именно благословеният бодил е растение с действие срещу агресивни гнойни бактерии като Stafylococcus aureus и Stafylococcus faecalis!

Малко от историята на благословения бодил

Първото споменаване за него намираме през 1485 г. в голямата книга за билките под заглавие Градина на здравето, където Галенос от Пергамон пише за него: "природата на това растение отваря запушените органи, прониква в тях и ускорява отделянето на урина." По време на Средновековието го наричали благословен бодил, тъй като бил най-ефективното лекарство по време на епидемиите от чума. През 16-ти век намираме следа за благословения бодил в подробна статия за Cardobenedicte в книгата на Адам Лоницер Книга за билките. Древните билколечители говорили за благословения бодил като за оръжие срещу чумата, защото вярвали, че пречиства кръвта и изгонва гнилостта от тялото. Същевременно го препоръчвали на майки, които имали нужда да увеличат производството на мляко.

Първоначално лечебният благословен бодил произхожда от Средиземноморието, където расте свободно на каменисти места, край пътища и изобилно в градини. Днес е разпространен в Италия и Испания. Името му произхожда от гръцкото наименование benedictus, което означава благословен и knikos, което можем да преведем като драскане. В нашите земи го отглеждаме в градини. В народа благословения лечебен бодил наричаме горчив бодил, заешко око, благословен бодил, острец, красовласник и кардус благословен.

Отглеждане на благословен бодил в градината

Благословеният бодил е едногодишно топлолюбиво растение, достигащо височина 20 - 40 см, забележително подобно на магарешки бодил. Отглеждаме го изключително от семена, които покълват на местообитанието в рамките на 8 - 10 дни. В лехата го засяваме през април на слънчево място на разстояние около 40 - 50 см. Обича варовити, хумусни или глинесто-пясъчни почви. Лехата с растението на благословения бодил редовно окопаваме и почистваме от плевели. Приземните листа на благословения бодил са на върха и нарязани бодливи. Останалите са продълговати копиевидни и назъбени. По оста има разклонения, които са космати. Цъфти с жълти цветове. Плодът на благословения бодил е груба семка.

Растението бенедикт има власинки и боде, затова при работа с него използваме защитни ръкавици. Същевременно дразни лигавиците, което се проявява чрез парене и бодене в гърлото и гортана. Събираме билковите върхове с размер 25 - 30 см точно преди цъфтежа им. Листата събираме няколко пъти годишно в периода от юни до август. Най-качествена е първата и втората беритба. Следващите беритби са вече по-малко качествени. Прибраната смес от бенедикт е лепкава, затова я изсушаваме отделно от останалите билки. Не я излагаме на пряка слънчева светлина, защото би се обезценила. Най-подходящо за сушене е проветриво място на сянка при температура около 30°C, в противен случай бенедиктът има тенденция да овлажнява и да мухлясва. Съхраняваме го в добре затварящи се съдове и го предпазваме от светлина и влага.

Многостранен бенедикт

Бенедиктът лекарствен има антибактериални и противотуморни ефекти, затова се използва като допълнителен ефективен растителен препарат при рак. Освен това го използваме при липса на апетит, стомашно-чревни проблеми, особено при газове, при заболявания на стомаха и жлъчния мехур, при безсъние, анемия и грипни епидемии. Растението бенедикт е полезно при лечението на ревматизъм и подагра. В комбинация се използва за увеличаване на производството на кърма.

Растението бенедикт лекарствен съдържа кристални горчивини кницин, терпеноиди, ябълчна киселина, стероиди, летливи етерични масла, гликозид, фруктоза, танини, полиацетилени, лигнани, смола и много слуз.

Използваме го под формата на чай, инфузия, отвара, за компреси. Внимание, растението бенедикт има горчив вкус. В умерени дози няма странични ефекти, по-високи дози могат да предизвикат гадене съчетано с повръщане, не се препоръчва употребата му по време на бременност.

Чай от бенедикт лекарствен приготвяме като в 200 мл кипяща вода добавим една лъжичка изсушена смес и оставим да се излеят 10 минути. След това прецеждаме чая и пием винаги прясно приготвен 2 - 3 пъти дневно на гладно.

Компреси от бенедикт се използват при различни кожни дефекти, при екземи, псориазис, херпес зостер, херпес, възпаления на кожата и нейни инфекции, при еризипел и язви на краката.

Според рецептата на баби се използва корен от бенедикт, увит в юта торбичка, за приготвяне на вино. Вкусът на виното се подобрява с добавянето на бенедикт и му придава сила. В производството на алкохол е съставка на горчив ликьор - бенедиктинка.