Зеле - изненадващо устойчив зеленчук

Всички видове зеле са създадени чрез селекция от дивото зеле (Brassica oleracea). Дивото зеле е двугодишно растение, произхождащо от Средиземноморието. Неговите сортове са известни под общото название кръстоцветни зеленчуци. Отделните сортове на кръстоцветните зеленчуци на пръв поглед са много различни. Към културните сортове на дивото зеле принадлежат главесто зеле (Brassica oleracea convar. capitata), савойско зеле (Brassica oleracea convar. sabauda), брюкселско зеле (Brassica oleracea convar. gemmifera), стъбленоподобно зеле (Brassica oleracea convar medullosa), фуражно зеле (Brassica oleracea convar. acephala), кълчесто зеле (Brassica oleracea convar. gongylodes), карфиол (Brassica oleracea convar. botrytis) и броколи (Brassica oleracea convar. italica).

• Савойското зеле (Brassica oleracea convar. sabauda) е двугодишно растение, което образува ядлива главичка през първата година и цветно съцветие през втората година. Главичката се състои от спирално израстващи мехурести и набръчкани листа с намекнати делчести ръбове. Стъблото е високо 30 - 70 см. Листата обикновено са оцветени в тъмнозелен цвят, но могат да бъдат и жълтозелени, а при декоративните форми дори жълти, червени или виолетови. През втората година през главичката израства метличесто съцветие с четирилистни разноприлични цветове. Плодът е шушулка, съдържаща черни кръгли семена.

• Брюкселското зеле (Brassica oleracea covnar. gemmifera) е създадено през 18-ти век в Белгия. Неговото стъбло е високо 30 - 100 см. То е обрасло с дълги дръжкови обратнояйцевидни листа, в пазвите на които се образуват малки твърди розички. Цветът се образува през втората година на отглеждане.

• Къдравото зеле - къдравец (Brassica oleracea) не образува главичка. Листата растат в свободна розетка на високо стъбло. Листата са тъмнозелени, мехурести и силно набръчкани. Къдравото зеле е най-нежно и най-вкусно през по-студените месеци и има най-добър вкус след като премине през мраз. Нишестето, съдържащо се в растението, след първите мразове се превръща в захар, което е причината за по-добрия вкус и храносмилаемост. Къдравецът най-много прилича на първоначалния див вид.

Зелето е преминало през много селекционни процеси, което се проявява в широкия спектър от налични сортове. Отглеждат се ранни и късни сортове.

• Късните сортове са по-устойчиви на студ, някои дори без проблем понасят температури до -15 °C. Савойското зеле е създадено например в сорта Předzvěst. Това е ранен сорт, подходящ за отглеждане от предварително отгледана разсад. Неговата жътва трябва да се проведе до края на юни. Растението израства на ниско стъбло. Главичките са по-малки, яйцевидни. Зелето има жълтозелени до зелени листа. Много е вкусно.

• Друг сорт зелка е главеста зелка, обозначена като Raketa. Този сорт е предназначен специално за форсиране в неотопляеми фолиеви покрития. Растението е малко, ниско, с много нисък външен стрък. Главата също е по-малка, зелена, на разрез е светложълта.

• Средно растящ сорт зелка е главеста зелка Vertus 2. Растението е по-разперено, главата е плоско кълбовидна, здрава, тъмнозелена с много силен синкав восъчен налеп. На разрез е бяла до жълта. Това е добре добиваем сорт за есенна реколта.

• Брюкселско зеле Dolores F1 е полуранен хибрид, подходящ за еднократна реколта. Растението е високо със средна върхова розетка. Главичките са средно зелени, добре затворени, растат на редове.

• Окото най-много ще се радва на декоративната зелка. Тези култивари на зелката създават интересни формови вариации. Подходят за отглеждане на лехи, за рязане и за букети.

• Къдраво зеле е достъпно в сорт Kapral. Това е полуранен сорт, предназначен за директна консумация. Растението е ниско, достига височина само 40 - 60 см. Листата са тъмнозелени, мехурчести и силно набръчкани.

Как да отглеждаме зелка?

На зелката най-добре й подхождат средно тежки глинести хумусни почви. Оптималната стойност на pH е в диапазона 6 - 7. Ранните сортове се развиват добре в по-леки почви с достатъчен запас от хранителни вещества и почвена влага. Времето за сеитба зависи от отглеждания сорт. Най-ранните сортове брюкселско зеле посейте през февруари в оранжерия или в отглеждащи вани на прозореца. Засаждането на лехите извършете през април на разстояние около 40 x 50 см. Първата реколта може да очаквате вече през май или юни. Вегетационният период на ранната зелка се движи в диапазона 50 - 70 дни, при летните и полураните сортове е 100 - 120 дни, а при есенните сортове 102 - 160 дни. Есенните сортове зелка засадете на леха най-късно до края на юни. Ще ги прибирате през август и септември. Презимните сортове имат дълъг вегетационен период от 240 - 250 дни. На леха се засаждат до края на септември и тогава могат да се прибират чак до януари. Зелката принадлежи към културите от първа категория, тя обича добре наторена почва. През есента си подгответе почвата чрез вкопаване на оборски тор и варуване. Преди засаждане вправете в почвата азотно торове (подходящо азотно торове). По време на вегетацията доторете зелката с торове NPK. Лехата по време на вегетацията поддържайте чиста от плевели и през лятото я обилно поливайте. За да се развият по-добре малките главички на брюкселското зеле, можете през септември или октомври да отщипете върховете. За главестата зелка важат почти идентични принципи на отглеждане. Предварително отгледаните разсади се засаждат на разстояние 50 x 40 см. Главите за съхранение трябва да са здрави и добре развити. Защитете зелката от сняг като покриете лехата с клонки.

Отгледайте си декоративно зеле!

Най-подходящото време за засяване на декоративно зеле е юни до юли. При по-късно засяване може да не се образуват достатъчно напълно оцветени листа. Почвата не трябва да бъде прекалено наторена, тъй като прекомерното торене и високите температури намаляват скоростта и интензивността на оцветяването. При засяване семената леко покрийте с пясък. Периодът на покълване на семената е в границите на 5 - 10 дни при температура 18 - 20 °C.

Около 3 - 4 седмици след засяването е подходящо време за пресаждане на разсадите в саксии с диаметър 9 - 13 см. От размера на саксията и разстоянието между растенията зависи размерът на бъдещата листна розетка. Подходящото разстояние между растенията е около 30 см. При засаждане на по-гъсто разстояние растенията се развиват лошо, образуват малка розетка и имат деформирани листа. Розетките започват да се оцветяват при спадане на нощните температури под 15 °C. До пълното оцветяване на растенията би трябвало да се стигне в зависимост от времето през септември. При засаждането внимавайте да не засадите растенията накриво, защото тогава биха имали крива стъбло и биха били неизползваеми за рязане. По време на оцветяването на листните розетки вече не торете растенията и частично ограничете поливането.

Внимание с болестите и вредителите

Кръстоцветните зеленчуци най-често се нападат от вредители от групата на смучещите и гризещи насекоми (зелена листна въшка, рапица), а също и гъсеници на репово и зелно пеперудено. Може да се появи килавост на кореновата система на кръстоцветните растения или бактериална черна жилковатост на кръстоцветните растения. Болестите и вредителите трябва да се започне ликвидирането им възможно най-рано, най-добре е да се извърши превантивно пръскане с препарат срещу смучещи и гризещи насекоми (подходящи препарати за пръскане), да се събират гъсениците на пеперудите и да се отстраняват нападнатите листа.

Здравни ползи от зелето

Зелето е много ценена зеленчукова култура, тъй като е един от малкото видове, които издържат на лехата дори през зимата. То понася температури до - 15 °C. Този зеленчук е източник на много незаменими вещества за човешкия организъм. Важен е витамин B1 - тиамин, който подпомага умствената свежест, концентрацията и повишава устойчивостта към стрес. В менюто зеле трябва да включат особено бременни и кърмещи жени, пушачи, редовни консуматори на алкохол, физически работещи хора и деца в развитие. Друг много необходим витамин от групата е фолиевата киселина. Днес възможностите за получаване на витамин C през зимата са почти безброй, но в миналото зелето е било един от малкото източници на витамин C през зимния период. Помощник може да се намери в зелето и при проблеми с оток, задържане на вода в тялото, подагра и ревматизъм. Причината е съдържанието на калий, който подпомага отделянето на излишното количество вода от тялото. По този начин спомага за детоксикацията на организма и за отмиването на отпадните вещества от тялото. Високото съдържание на фибри благоприятства храносмилането. Благодарение на това зелето действа профилактично срещу запек и почиства червата.

Включете в менюто зеле например в задушена форма или запечено, със сигурност ще ви хареса ;)