Тикви в градината

Тиквата, чието правилно наименование е Обикновена тиква (Cucurbita pepo), е едногодишно катерливо растение от семейство тиквови „Cucurbitaceae". При нас в Европа е донесена през 15. век по случай откриването на Америка от Христофор Колумб. Ценена е заради своите плодове тип пъпеш с различни форми, размери и оцветявания.

За севераноамериканските индианци тя е била сред свещените растения. Първо започнали да събират маслените ѝ семена, а по-късно открили, че има и сладка мякот. Наричали я „askutasquash", което може да се преведе като „яж направо без варене".

Видове тикви:

Разпознаваме много видове тикви. Делят се на летни и зимни. Към летните спадат тиквичките и патисоните, към зимните мускатовата тиква, тиквата Uchiki Kuri, тиквата Голиат и други.

Тиквичка (Cucurbita pepo)

Тиквичката е създадена чрез селекция в Италия. Има храстовиден растеж и цъфти с тъмножълти големи цветове. Плодовете са предимно със зелен цвят, понякога жълтозелени и жълти с гладка повърхност и форма, напомняща голяма краставица. Най-вкусни са младите плодове до 25 см. Сръчните домакини ги приготвят по много начини, винаги се обработват топлинно и отлични са например като аналог на картофените палачинки. Имат високо съдържание на калий, минерални вещества и особено каротен.

Маслена тиква Butternut (наричана още мускатова)

Една е от по-малките тикви с крушовидна форма, има малко семки и много мякот. Кората ѝ е нежна, затова при топлинна обработка не е нужно да се белі. Намира приложение и в сурово състояние, защото и така има отлична нежна лешникова вкус.

Тиква Uchiki Kuri (червено Hokkaido)

Вероятно е най-популярната тиква. По вкус вероятно дори превъзхожда мускатовата тиква и е богат източник на витамини. Японците са я отглеждали на остров Хокайдо, откъдето идва името ѝ, но можем да се срещнем и с наименованието кестенова тиква. Има ниско съдържание на натрий и високо съдържание на калий. Освен съдържанието на полезни вещества може да връзва токсини, които изхвърля от тялото навън. Тази тиква е много подходяща за печене. Подходяща е и като заместител на картофите.

Съвет: Тиквата Hokkaido е подходяща за консумация при редукционна диета!

Отглеждане на тиква

Качествени тикви отглеждаме на средно тежки почви, добре снабдени с хранителни вещества. Понася директно органично торене. Тиквите ще ни пораснат и на компост, който може да засенчват и покриват. Разсадът може да се предотглежда лесно и у дома в хола или в средата на май, когато вече няма опасност от мраз, засяваме семената директно в земята на дълбочина 3-5 см. Разстоянието между растенията трябва да бъде поне 1 метър. Ако разсадът е на слънчево място и го поливаме обилно, ще се дочакаме до буен растеж. Тиквата може да се плази, това може да се използва като й дадем опора. Това е удобно там, където имаме по-малко място, тиквите ще растат нагоре по опората. Отглеждането е лесно, най-много внимаваме докато младите растения не се засилят и ги предпазваме от охлюви, които биха искали да ги изядат. Когато плевим редовно, гарантирано ще се дочакаме до красиво оцветени плодове.

Съхранение на тиква:

Ако тиквата няма повредена кора и има добре изсъхнала дръжка, ще издържи наистина дълго време. Съхранява се лесно, когато първо я оставим бавно да се втвърди около 14 дни при стайна температура на сухо място и едва тогава я преместим в по-хладно помещение, където е около 15 градуса, отново на сухо място. Ще издържи до пролетта, тиквата хокайдо издържа до шест месеца, спагетената тиква до една година. Тиквите, които оставим да узреят на топло, освен това са по-сладки, защото част от нишестетата се превръщат в захари. Съхранените тикви проверяваме редовно.

Тиквени семки