Червен катерлив фасул

Phaseolus coccineus

Шушулките на червения фасул са дълги. Увивните нишки са преплетени като лоза. Отглеждат се като едногодишни заради забележителните си цветове и ядивните млади шушулки. Те трябва да се обработят термично преди консумация, иначе могат да бъдат отровни. Произхожда от тропическите и субтропическите области на Америка, отглежда се почти по целия свят. Достига височина 1 - 4 м. Цветовете са двуцветни - знаме червено, крилца бели. Могат да бъдат и едноцветни - огненочервени, бели, розово петнисти - дълги 20 до 25 мм. Цъфти от юли до септември. Отглежда се на лехи или в сандъчета не само заради плодовете си, но и като декоративна увивна едногодишница, подходяща за покриване на стени, огради или перголи.

Как се отглежда фасул

• Това е топлолюбиво растение, затова го засаждаме на слънчево място, защитено от вятър. По време на цъфтежа фасулът изисква температура между 20–25 градуса по Целзий. Фасулът е взискателен към поливане, почвата не бива да пресъхва, но същевременно не бива да бъде и преовлажнена! Всички видове фасул се нуждаят от опора. Декоративните видове ще изглеждат добре на перголи, огради или в съдове с конструкции за катерене. Консумативните сортове засаждаме до колове или правим от канап място за тяхното връзване. Около растението разрохкваме и поддържаме почвата без плевели. Редовното бране на шушулките стимулира образуването на нови плодове.

• Семената сеем през март. Семената засаждаме в проницаем хранителен субстрат и ги поставяме на светло място. Фасулът изисква топлина за поникване, затова е подходяща оранжерия или парник. На постоянното място фасула сеем след 15 май, когато вече не грози измръзване.

  Храстовидните сортове сеем по 3-4 семена в приготвени ямки с дълбочина около 5 см. На разстояние около 20 см една от друга.

  Увивните сортове сеем по около 5 семена в ямки с дълбочина 5 см и според вида опора до един метър една от друга.

• Подходящи са по-леки песъчливо-глинести почви с достатъчно почвени микроорганизми и хранителни вещества. Идеално pH около 6,5.

• Използваме NPK торове с ниско съдържание на азот. През пролетта се препоръчва да се внесат на мястото 3 кг азот на м2, 3–4 кг P2O5/м2 и 11 кг K2O/м2 еднократно. Ако фасулът се отглежда в хранителна почва, торове изобщо не е необходимо да прилагаме.

• Най-сериозната болест по фасула е антракнозата. По младите шушулки се появяват кафяви, увеличаващи се петна, мицелът прониква и навътре в шушулката и напада семената, образува по тях жълтокафяви до червенокафяви петна. Намесата извършваме с химически препарати - фунгициди и унищожаване на следжътвените остатъци.

  Фасулът се напада и от други гъбни или бактериални инфекции, като сива плесен, кафява листна петнистост, бактериална петнистост, фасулена ръжда и други.

  Всеядната муха е муха, чиито ларви нападат поникващите семеделни листа и върха на растението още в почвата, особено при по-студено, влажно време. Подходяща защита е третирането на семената с инсектициди.

  Малък, тъмен бръмбар - фасулевият зърнояд напада семената, в които презимува. Настъпва обезценяване на реколтата. Подходяща защита е да се съхраняват люспените семена във фризер (при температура –10 °C бръмбарите загиват за 10-14 дни, при мраз –17 °C вече за 8 часа).

• Прибирането на зърно извършваме, когато шушулките изсъхват и семената са твърди, добре узрели и напълно оцветени.

  За кулинарно използване берем още недозрели шушулки, които, ако ги огънем леко, се чупят.