Диня F1

Citrullus lanatus - F1

Културната форма на пъпеша се появява още преди около хиляда години преди новата ера в Средиземноморието или субтропическа Африка. Пъпешът е тиквовидна плодова зеленчукова култура. Характерът на растеж е пълзящ или катерлив. Месестите издънки достигат дължина от 100 до 250 сантиметра. Съществуват много видове пъпеши. Сред най-известните са: захарни, които са по-ароматни, с по-мека и плътна плът и с типичен аромат на ананас. Шарантски пъпеш със своя сладък ароматен вкус често напомня на ананас или папая и има интензивен, дразнещ аромат. Галия е светъл отвътре и отвън. Има светложълт цвят и по вкус напомня на нектарини. Медовият пъпеш има много сладък, ароматен и много хармоничен вкус. Отвън е светложълт, а отвътре преминава от зелено към жълто. Чрез кръстосване на мрежест и кантелупски пъпеш в Израел успяват да отгледат пъпеша Оген. Благодарение на леко киселинкавия си плодов вкус е изключително освежаващ и вкусен. Тендрал е роднина на медовия пъпеш. По вкус много му прилича, но почти няма аромат. Последният и най-известен вид пъпеш е воденият пъпеш. Има ярко червен цвят на плътта и черни семена. Плътта е крехка, има свеж, не много сладък вкус и слаб аромат.

Консумацията на пъпеши е полезна за здравето, този зеленчук укрепва и почиства организма. Плодовете съдържат 90 до 95% вода и 3 - 5% захари. Съдържат също витамин С. Плодовете са много нискокалорични. Имат дори антисклеротично и антиревматично действие и влияят на кръвообращението. Във всеки случай най-вече и преди всичко са изключително вкусни!

Как да отглеждаме пъпеш

• За отглеждане е подходящо да се използва нетъкан черен текстил, който акумулира топлина. Изискват слънчево местоположение. Обилна поливка, особено при формиране на плодове.

• Започваме със сеитба още в края на март. Сеитбата извършваме в разсадници или в саксии. В една саксия посяваме 1 - 2 семена. Оптималната температура за покълване е 22°C. Субстратът е подходящ специален, предназначен за сеитба и размножаване, поддържаме го постоянно леко влажен. Саксиите поставяме на светло място. Семената покълват до 14 дни. В началото на май започваме закаляване на разсада и поставяне на крайното местоположение. Растенията засаждаме на разстояние приблизително 1,5 x 1 м. Или ги засаждаме класически на редове, по 2 разсада на разстояние 30 - 40 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива и да има неутрална реакция (pH в диапазон от 6,5 до 7,0). Почвата трябва да се подготви още през есента чрез разкопаване или оране. В почвата през пролетта вкопаваме оборски тор или компост, за да не е необходимо по-късно торене.

• Подходящо е да се използва универсално течно торове (Cererit, Kristalon - плод и цвят). Когато плодовете са във фаза на развитие, прилагаме тор на всеки 14 дни. Веднага щом плодовете узреят, ограничаваме торенето. Есента или пролетта е необходимо да се внесе органичен тор, например добре узряло компост или оборски тор.

• Черната гнилоба по плодовете на краставицата е опасно заболяване, което поразява почти всички тиквови зеленчуци. Проявява се с кафеникаво оцветяване на листата от краищата им и водянисто и последващо кафяво оцветяване на издънките. След поразяване е необходимо да се направи пръскане. Може да се използва например добре ефективният препарат Rovral Aqua Flo или Talent.

  Хмелов паяжен акар напада голямо количество видове зеленчуци. Напада особено растения, отглеждани в оранжерии. По нападнатите листа се появяват светли петна, по-късно върху растенията се виждат паяжини. Срещу паяжинния акар действа например препаратът Talstar, Omite и други акарициди.

  Растенията се нападат също от брашнеста мана и листни въшки. За листни въшки използваме препарата Mospilan. Срещу брашнеста мана избираме фунгициди на основата на мед.

  Пукането на плодовете се дължи на неравномерното водоснабдяване на растението. Недостигът на магнезий се познава по светлите листа с тъмнозелени жилки. Пожълтяването на листата при пъпешите е проява на излишък от вода.

  Растенията се нападат също от охлюви и птици.

• Първите пъпеши могат да се берат около средата на август. Зрелият пъпеш разпознаваме например по почукване. При леко почукване трябва да се чува кух звук. Зрелия пъпеш сигурно разпознаваме по изсъхващата и усукваща се дръжка.