Фасул катерлив Константин

Phaseolus vulgaris - Konstantin

Едногодишно растение, произхождащо от тропическите области на Америка. Има увивно стъбло, което може да достигне височина от 1,5 - 2 метра. Плодът е шушулка, която съдържа различно количество семена с бъбрековидна форма. В зависимост от сорта се различават по цвят и размер. Семената на боба са отровни. Съдържат вещество фазин. То изчезва при варене. Затова не консумираме неварени семена. Цветовете са в бял, розов, жълт или виолетов цвят и образуват редки грозда. Цъфти от юни до август.

Боб съдържа източник на аминокиселини и аскорбинова киселина. Боб се използва при лечение на по-леки форми на диабет, има диуретичен ефект и е подходящ при инфекции на пикочните пътища.

Как да отглеждаме боб

• Това е топлолюбиво растение, затова го засаждаме на слънчево място, което е защитено от вятър. По време на цъфтене бобът се нуждае от температура между 20–25 градуса по Целзий. Бобът е взискателен към поливане, почвата не трябва да изсъхва, но в същото време не трябва да бъде и прекалено влажна! Всички видове боб се нуждаят от опора. Декоративните видове ще се открояват на перголи, огради или в контейнери с конструкции за изкачване. Консумативните сортове засаждаме до пръчки или създаваме от въже място за тяхното привързване. Около растението разрохкваме и поддържаме почвата без плевели. Редовната беритба на шушулките стимулира образуването на нови плодове.

• Семената сеем през март. Семената засаждаме в пропусклив хранителен субстрат и поставяме на светло място. Бобът изисква топлина за покълване, подходяща е затова оранжерия или парник. На крайното местоположение боба сеем след 15 май, когато няма опасност от измръзване.

  Храстовидните сортове сеем по 3-4 семена в подготвени ямки с дълбочина около 5 см. Отстоящи на около 20 см едно от друго.

  Увивните сортове сеем по около 5 семена в ямки с дълбочина 5 см и в зависимост от типа опора на разстояние до метър едно от друго.

• Подходящи са по-леки пясъчно-глинести почви с достатъчно почвени микроорганизми и хранителни вещества. Идеално pH около 6,5.

• Използваме NPK торове с ниско съотношение на азот. През пролетта се препоръчва да се добави на боба на мястото 3 кг азот на м2, 3–4 кг P2O5/м2 и 11 кг K2O/м2 еднократно. Ако бобът се отглежда в плодородна почва, торовете може да не се прилагат изобщо.

• Най-сериозното заболяване при боба е антракнозата. На младите шушулки се появяват кафяви, увеличаващи се петна, мицелът прониква и навътре в шушулката и атакува семената, образувайки върху тях жълтокафяви до червеникавокафяви петна. Третирането се извършва с химически препарати - фунгициди и унищожаване на следжътвените остатъци.

  Бобът бива атакуван и от други гъбни или бактериални инфекции, като сива плесен, кафява петнистост по листата, бактериална петнистост, бобова ръжда и други.

  Цъфтилката всеядна е муха, чиито ларви атакуват кълнещите семеделни листа и растежния връх на растението още в почвата, главно при по-студено, влажно време. Подходяща защита е морене на семената с инсектициди.

  Малък, тъмен бръмбар - зърнояд бобов атакува семената, в които презимува. Настъпва обезценяване на реколтата. Подходяща защита е да се поставят обелените семена във фризера (при температура –10 °C бръмбарите измират за 10-14 дни, при мраз –17 °C вече за 8 часа).

• Беритба за зърно извършваме, когато шушулките изсъхват и семената са твърди, добре узрели и напълно оцветени.

  За кулинарна употреба берем още незрели шушулки, които ако леко огънем, ще се пукнат.