Лук пролетен деликатесен Pompei

Allium cepa - Pompei

Лукът е древен зеленчук, произхождащ от Централна Азия, който е бил познат още на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Също така фолиева киселина, витамин С, Е и гама от витамини от група В. Лукът лекува. Лукова сок с захар или мед е ефективен срещу кашлица. Също като луковия чай, се е използвал още през Средновековието, когато се опитвали да лекуват чумата с него. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита за храна и следователно храносмилането, защото стимулира производството на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, ситен или споменатия кухненски. Достатъчно е само да изберете и да започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му върши добре. Най-големите изисквания за поливане растението има след сеитбата и при образуването на лукови глави. При влажно време не препоръчваме поливане вечер. Съществува риск от нападение от лукова мана. На същото лехо не препоръчваме отглеждане на лук в продължение на 4-5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Директна сеитба: пролетната сеитба започваме от март до април. Редовете трябва да са на разстояние 20-30 см един от друг, дълбочина на сеитба 15-20 мм. Сеитбата на зимните сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да образува 3-4 листа до зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Сеитба на лучета: луковиците не се белят. Преди засаждане е необходимо да се третират например с Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Засаждаме на редове на разстояние 25-30 см. Разстоянието в редовете трябва да бъде 10 см, дълбочина на засаждане 4-6 см.

• Най-добре на лука се отглежда на пропускливи хранителни пясъчно-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася пряко торене с естествен тор. Преди сеитбата или засаждането се торят с 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N в нитратна форма. При първото торене - преди сеитбата - прилагаме най-много азот, но най-ниския дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за сероводородни растения.

• Растенията се нападат от лукови мухи, които снасят яйца до врата на растенията. Излюпените ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Луковете, отглеждани от лучета, са чувствителни към нападение от чесновия трипс. Той снася яйца върху листата на поникващия лук. Те се усукват и растението след това бавно умира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием леха с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстил, помага един от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време съществува риск от нападение от лукова мана. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата умират и лукът изгнива. Болестта ликвидираме с Novozir или Kuprikol.

• Лука прибираме, когато листата започнат да жълтеят. Стъблата започват да се огъват към земята. Тогава изваждаме лука за листата и можем да го оставим да съхне на леха една до две седмици.