Алабаш Delikateß бял - семена

Brassica oleracea var. Gongylodes

Двугодишно растение, произхождащо от района на Средиземноморието и Западна Европа. От дивото растение са отгледани много негови култивари, които са много различни по външен вид: зеле, главесто зеле, брюкселско зеле, стеблено зеле, фуражно зеле, броколи, карфиол, калараба.

Калараба има максимално 20 см дълго стъбло, от което над булбата израстват дълго дръжковани листа, а листата под булбата отмират. Най-основното разделение на калараба е на сини и бели, като най-ранни са белите сортове. Освен приятния си вкус, те са и богат източник на витамини B, C и E, калций, калий, селен, цинк, желязо, фолиева и пантотенова киселина. Консумира се сурова, самостоятелно или като част от зеленчукови салати. Можем да я варим, задушаваме, печем, може да се използва като тиквичка в тесто вместо картофи за палачинки или да се изпържи в панировка.

Как да отглеждаме калараба

• Местоположението трябва да има по-влажен климат, не се нуждае от високи температури. Грижим се за равномерно овлажняване на почвата, редовно поливаме с умерено количество вода, окопаваме. При сушавина булбите одървеняват и след по-обилно поливане се пукат. Поддържаме почвата в лехата без плевели.

• Ранни сортове: засяваме през февруари. Засаждаме ги на разстояние 25x25 см в средата на април. Белите ранни сортове калараба не понасят по-високи температури в началото на лятото. Пролетните сортове при засаждане покриваме с нетъкан текстил.

  Летни сортове: засяваме през март или април. Засаждаме я на разстояние 25x25 см в първата половина на май.

  Късни сортове: засяваме на прехода април-май. Разсадът трябва да бъде засаден най-късно до средата на август.

• Растенията изискват глинеста или песъчливо-глинеста почва, с достатъчно съдържание на хумус и достатъчно достъпни хранителни вещества. Оптималната стойност на pH е в диапазона 6–7,3.

• Преди засаждане е желателно да се внесат в почвата промишлени торове в доза 30–60 g/m2 със съотношение на хранителни вещества NPK 1,5:1:2, първата половина от дозата при късните сортове или при директните посеви добавяме при засаждането, а втората по време на вегетацията.

• Увреждането от суша се проявява с пукане на корените, булбите и плодовете, при по-силно увреждане със засъхване.

  От вредителите по калараба се срещат Полски бълхач (Phyllotreta undulata), Черен бълхач (Phyllotreta atra), Зелен бълхач (Phyllotreta nemorum) и Зелна въшка (Brevicoryne brassicae).

  От гъбичните заболявания се среща главно мана.

• Калараба прибираме чрез пребиране според размера. Ранните обикновено тогава, когато достигнат размер от 4 см. Неподходящо е да се прибират растения, които са цъфнали.