Евкалипт (Eucalyptus): видове, студоустойчивост и

Накратко: Евкалиптът (Eucalyptus) е род миртови дървесни видове с произход предимно от Австралия, известни са над 700 вида – от храсти до 10 м до дървета над 60 м. Листата имат маслени жлези, а дестилираното етерично масло се използва за почистване и като репелент. Повечето видове понасят само слани около -3 °C.

Евкалипт (Eucalyptus) е вид разнообразни цъфтящи дървета или храсти от семейство Миртови (Myrtaceae). Видовете на тези растения се срещат предимно в Австралия, където са известни около 700 вида евкалипт. Повечето произхождат от Австралия, съвсем малко растения се срещат в прилежащите части на Нова Гвинея и Индонезия или на островите на Филипините.

Видовете евкалипт се отглеждат в цялата област на тропиците и субтропиците, включително Америка, Англия, Африка, Средиземноморието, Близкия изток, Китай и индийския субконтинент.

Eucalyptus е един от три подобни рода растения, които обикновено се наричат „евкалипти“, останалите са Corymbia и Angophora. Много от тях се наричат и камедни дървета, защото при нараняване на кората се отличават с голямо количество сок. Името евкалипт идва от гръцки: εὐκάλυπτος – eukályptos, което означава „добре покрит“. Евкалиптът има много гладка, често копринено лъскава кора, която може да бъде бяла, кремава, сива, зелена или медна.

От глобалното разпространение евкалиптите привличат вниманието на изследователи и еколози. От една страна като бързорастящ източник на дървесина, или например заради маслото им, което може да се използва като почистващо средство и действа също като природен инсектицид (препарат за унищожаване на насекоми). Евкалиптите черпят огромно количество вода от почвата. В родината си евкалиптът е бил засаждан за отводняване на блата и така е намалявал риска от малария. Засаждат се и като вятърозащитни пояси и при ерозия на почвата.

Евкалиптите могат да бъдат храсти и много високи дървета.

Малки – до 10 метра височина

Средно големи – 10 до 30 метра

Високи – 30 – 60 метра

Много високи – над 60 метра

Почти всички евкалипти са вечнозелени дървета, само някои тропически видове губят листата си в края на сухия сезон. Както при другите членове на семейство Миртови, листата на евкалипта са покрити с маслени жлези. Евкалиптите, които произвеждат много масла, са затова важна част от рода. Листата на зряло растение евкалипт обикновено са копиевидни, дългодръжкови и восъчно или лъскаво зелени. Но съществуват много изключения от този модел (напр. E. melanophloia, E. melanophloia, E. Setosa).

Повечето характерни видове евкалипт имат типични цветове и плодове (кутийки). Цветовете на растенията имат голям брой забележими тичинки, бели, кремави, жълти, розови или червени. Името Eucalyptus, от гръцките думи eu- „добре“ и kaluptos „покрит“, което означава „добре покрит“, описва капачето, с което са покрити тичинките. Кутийките са приблизително конусовидни и имат в края клапи, които се отварят за освобождаване на семената.

Видът на кората на евкалипта се променя с възрастта на растението: дължината на влакната на кората, степента на набръчкване, дебелината, твърдостта и цветът. Всички зрели евкалипти добавят всяка година слой кора, което допринася за по-голям диаметър на ствола. При някои видове най-външният слой умира и образува или дълги ивици (като при Eucalyptus sheathiana), големи люспи (E. diversicolor, E. cosmophylla, E. cladocalyx). Повърхността на кората може да бъде матова (E. cosmophylla), лъскава или сатенена.

Съществуват повече от 700 вида евкалипти. Някои от тях се различават от основното течение на рода до такава степен, че са генетично напълно изолирани и могат да имат само няколко относително непроменливи свойства. Повечето обаче могат да се считат за принадлежащи към голяма или малка група сродни видове, които често са в географски контакт. Някои видове са относително генетично устойчиви, докато други напълно са се отклонили от най-близките си роднини.  

Малък род подобни дървета, Angophora, е известен от 18. век. През 1995 г. нови доказателства, предимно генетични, показаха, че някои видове евкалипт всъщност са по-близко свързани с Angophora, отколкото с другите евкалипти, и са отделени в нов род Corymbia. Макар че родовете растения са разделени, някои хибриди остават означавани като евкалипти – Angophora, Corymbia и Eucalyptus, като „евкалипти“.

Няколко евкалипта са сред най-високите дървета на света. Австралийският Mountain Ash е най-високият от всички цъфтящи растения (покритосеменни), измерва 99,6 метра. Най-голяма височина при евкалиптите достигат шест вида: Eucalyptus obliqua, Eucalyptus delegatensis, Eucalyptus diversicolor, Eucalyptus nitens, Eucalyptus globulus и Eucalyptus viminalis, и то над 80 м.

Повечето евкалипти не са много студоустойчиви, понасят леки слани около -3 °C. Най-издръжлив е Eucalyptus pauciflora, който е способен да издържи на студ и слана до -20 °C. Няколко други вида, особено от платото и планините на централна Тасмания, като Eucalyptus coccifera, Eucalyptus subcrenulata и Eucalyptus gunnii, са дали устойчива форма на семена, получени от тези генетично устойчиви щамове. Лимонов евкалипт понася спадане на температурите до -5 °C, въпреки това е по-добре да се отглежда на закрито заради ароматните и дезинфекциращите си свойства

Етеричното масло, получено от листата на евкалиптовите растения, съдържа съставки, които са силни природни дезинфектанти и може да бъде в големи количества токсично. Няколко торбести тревопасни, особено коалите и някои опосуми, са обаче сравнително толерантни към този факт. При коалата тези съединения са най-важният фактор при избора на лист. Цветовете на растението произвеждат голямо количество нектар и така осигуряват храна на много опрашители, включително насекоми, птици, прилепи и опосуми.

Евкалиптовото масло лесно се дестилира с пара от листата и може да се използва за почистване, дезодориращ ефект и разбира се в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Използва се и като природен репелент срещу молци и комари.

От нектара на някои евкалипти се получава висококачествен мед. Евкалиптовата дървесина се използва често и за производство на диджериду, традиционен австралийски духов инструмент.

Всички части на евкалипта могат да се използват за производство на бои, предимно за коприна и вълна. Цветовете, които могат да се постигнат, варират от жълто и оранжево през зелено, светлокафяво до шоколадово. Остатъчният материал след обработката може безопасно да се използва като компост или тор.

Може да ви заинтересува: Градински чай