Любеч – силата на аромата

Накратко: Любечът е сенникова билка с подправков вкус, наподобяващ целина. Вирее на слънце и на полусянка в хранителна, влажна почва с достатъчно компост, на открито се засажда в края на май и може да достигне 0,5 до 2 метра. Листата берете от май до ноември.

Любеч (Levisticum officinale) – силата на аромата

Още произходът му е типичен за него, тъй като тази билка произхожда от скалите на Иран и Афганистан, по-късно обаче напълно е подивяла в повечето страни на Европа. Манастирските градини са приютявали любеча още през Средновековието. Това сенниково растение има в земята право, многоглаво белезникаво коренище и кухо, слабо набраздено стъбло. Има твърди листенца, двойно до тройно перести. Сенниците са съставени от сенничета, през юни и юли се появяват зеленикави до жълтозелени цветове.

Любечът може да ни порасне като храст или малко дръвче с одървесняващи клони и кожести, продълговати листа. Цветовете на билката са бели, дребни и главно ароматни. Пресните плодове не се използват като подправка. По-старите растения цъфтят през май. Най-често използваме листата на любеча, които са отлични като билки за супи, към рибни и месни ястия, маринати за дивеч, картофи, за мариноване на краставици или дори на кисело зеле. Подправка получаваме, като младите листенца можем да берем по всяко време и след това да ги използваме. Ако искаме любечът да сушим, билката се бере преди цъфтежа.

Растението любеч е многогодишно, в нашите условия обаче едногодишно и семената покълват при условие, че семената са пресни, т.е. от миналата есен, и успешността на покълване е около петдесет процента. Можем да купим и вече предварително отгледани млади растения. Любеча поставяме в големи, дълбоки съдове на балкон или тераса, а също и в градината. Ако отглеждаме любеч в градината, подходящо е да го поставим на леха с многогодишни растения заради високите му изисквания към хранителни вещества и достатъчно влага. Тогава впоследствие любечът може да ни порасне 0,5–2 метра. Нуждае се от много компост, но и от органични торове. Вирее на слънце, но и на полусянка и едно негово растение е достатъчно за нуждите на семейството. Ако отглеждаме повече растения, е нужно между тях да има разстояние поне 50 cm.

Но при отглеждането на любеч трябва да внимаваме за студа. На открито го засаждаме чак в края на май и след това го прибираме, когато дойдат есенните слани. Поливането трябва да е достатъчно, най-вече младите издънки не бива да засъхват. Растенията с висок ръст добре понасят и засушаване. Размножават се със семена, които у нас за съжаление не узряват. Любеча можем да съхраняваме през зимата така, че през есента да поставим едно или две силни растения на светъл прозорец и да продължим да берем. Издънките обаче вече не израстват повече. Любеча сушим и съхраняваме в дишащи торбички или може да се маринова в масло. Ако любеча консумираме пресен при топла обработка, към ястията се добавя чак 10 минути преди да е готово ястието.

Подхранването на любеча е много важно, тъй като само тогава ще ни вирее любечът и ние ще имаме от него полза. Ако нямаме на разположение никакъв компост, да сложим като запасен тор в субстрата шепа органичен тор, например рогова стружка. С екстракт от живокостили от коприва можем да подхранваме любеча на всеки 4 седмици. Растенията в саксия пресаждаме всяка година в нов субстрат. Берем пресните му листа от май до ноември. Растенията след това презимуват в преносими съдове в хладни помещения, ако преди това сме имали любеча в градината. След това още през март можем да го изнесем навън на светлина и редовно го поливаме, ще ни се отблагодари с ранно разлистване. Използваме го в прясна форма, изсушен, замразен или осолен. Бременните жени не бива да използват любеч. Вкусът му е силно подправков и дори можем да го сравним с вкуса на целината. Не бива да се използва в голямо количество, тъй като вкусът му е доминиращ.

                                                                                                                                                       -jn-

Може да ви заинтересува: Любеч