Мента – универсално многогодишно растение

Накратко: Ментата е многогодишна билка с етерични масла; най-известна е употребата ѝ за чай, а също в салати, десерти, сосове и напитки. Берете я по време на цъфтежа, когато ароматът ѝ е най-силен. Понася полусянка и огрято място, не е нужно да се тори и силно се разраства – засаждайте я на ограничено място.

Мента – универсално многогодишно растение

Името мента е от гръцки произход и е позната и под други народни имена. У нас познаваме тези видове, като например лютива мента (Mentha piperita), лимонова мента, портокалова мента, поточна мента, къдрава мента, но също и ананасова мента, полска мента (Mentha arvensis) или Mentha pulegium (полей), която е у нас силно застрашена като вид.

При Mentha pulegium е опасен отровният пулегон, на който се приписват смъртоносни ефекти при употреба на по-голямо количество от растението. Различава се от полската мента по това, че полеят расте рядко изправен, не е окосмен и има цели листа по края. Като място полеят обича бреговете на води и влажните ливади. Има много силен аромат и вкусът на това растение, сродно на ментата, е същият и действат етеричните масла. Трябва обаче постоянно да имаме предвид, че тази многогодишна билка е отровна при поглъщане на по-голямо количество. Mentha pulegium можем да сбъркаме и с Ajuga reptans, Glechoma hederacea, с полската мента или с Prunella vulgaris.

Полската мента е устноцветно, многогодишно растение, чието стъбло е възходящо, зелено, четириръбесто. Листата са широко яйцевидни, от двете страни гъсто окосмени и ухаят, когато се разтрият. Има 8–12 съцветия от синьо-виолетови цветчета, които са равномерно разположени в горната част на стъблото, но не и на самия му връх, който завършва със сноп от листа без цветове. Полската мента обича влажни горски пътища, канавки, блатисти ливади или дори мокри полета. Но макар името ѝ да подсказва, че би трябвало да е най-често срещана по полетата, това вече не е така.

Всички ментови видове съдържат етерични масла и най-известна е употребата за чай. Но и в кухнята често използваме листата и цветовете ѝ. В малко количество пресните листа на ментата се добавят към салати, шоколадови десерти, ястия с извара, месни сосове и рибени супи. Също така се използва често в освежаващи напитки или плодови коктейли. Най-подходящото време за беритба на ментата е по времето, когато цъфти, тъй като ароматът ѝ е най-силен.

Трябва да споменем и най-известната мента – лютивата мента. Тя има охлаждащо ароматен вкус и листата ѝ се използват за чайове, освежаващи напитки, ликьори, към агнешко месо или салатени сосове. Листата ѝ се използват сурови или се варят заедно с ястието. Поставяме я в големи саксии или по-големи съдове за цветя на балкони и тераси. На открито засаждаме ментата на ограничено място, тъй като има склонност силно да се разраства. Разрастването ѝ можем да ограничим със засаждане във ведро без дъно. Обича полусянка и огрято място.

Ментата не е много чувствителна към мраз и ароматът ѝ е по-добър през горещо лято, отколкото през студено. Благодарение на приспособимостта си ментата не е нужно да се тори, а я съхраняваме или като я поставим прясна във фризера, или като я изсушим и съхраняваме на сухо място. Заради етеричните си масла не бива да се дава на кърмачета и малки деца, тъй като те я понасят трудно.

                                                                                                                                                               -jn-