Почвена реакция - pH

Почвена реакция - pH

Ако искаме да осигурим добро хранене на растенията, трябва да следим почвената реакция. Почвената реакция се обозначава със символа pH. Почвената реакция може да бъде:

• кисела (pH под стойност 5,6)
• неутрална (pH 6,6-7,1)
• алкална (pH по-високо от 7,2)

Оптималното е балансирано pH в почвата, респ. коригиране на pH на почвата според културите, които ще отглеждате. При повишаване на алкалните съставки в почвата (твърде много калций, магнезий) в почвата преобладават алкалните компоненти и киселата реакция на почвата намалява.

В кисели почви някои растения усвояват по-трудно хранителните вещества. Киселинността на почвата е един от факторите, които намаляват добива и добивите. Алкалните реакции в почвата предизвикват при растенията нарушения в обмяната на веществата - хлороза.

Срещу прекомерното покисляване на почвата най-подходящо е варуването. Чрез варуване се неутрализират свободните водородни йони, които причиняват киселинността.

Варуване

Варуването е добавянето на калций и магнезий в почвата под различни форми. Варува се с опока, креда, варовик и варов хидрат.

След варуване на почвата калцият преминава в растенията. В растенията калцият неутрализира излишните органични киселини и повишава асимилацията (приемането и преобразуването на вещества от живия организъм за изграждане на неговото тяло).

СЪВЕТ: Ако имаме зеленчукова градина, в която редовно отглеждаме зеленчуци, тогава се препоръчва варуване на всеки четири години. Най-добре през есента или през зимата.

Едновременно с варуването не торете с оборски тор. По този начин възникват големи загуби на органична маса, особено азот. Според киселинността на почвата добавяме 1-3 кг смлян варовик на 10 м2, ако имаме гасена вар - наполовина по-малко. Смленият варовик съдържа около 50% калциев оксид (CaO). Гасената вар съдържа 100% повече.

Препоръчваме - варуване под кръстоцветни и бобови култури. В по-кисели почви варуваме за лук, цвекло, моркови и краставици.

Варовити торове

Варовитите торове - както подсказва името, съдържат калций като основно хранително вещество. С варовити торове подобряваме плодородието на киселите почви. Чрез варуване стимулираме в киселите почви микробната активност и по този начин освобождаването на хранителни вещества от по-трудно разтворимите минерални вещества. Варовитите торове едновременно повишават ефективността на фосфорните и калиевите торове.

Използвайте варовитите торове в по-малки дози и по-често. Преваруването е ненужно, растенията не успяват да усвоят хранителните вещества.

Смлян варовик - съдържа около 35% калций под формата на калциев карбонат. Това е бавнодействащ тор. С този тор варуваме през пролетта леки и хумусни почви.

Гасена вар - съдържа около 65% калций под формата на калциев оксид. Действа по-бързо. Използва се за варене на по-тежки и по-кисели почви. Варим през есента. Гасената вар можем да добавим в компоста. Добавя се в компоста, защото бързо свързва водата и унищожава болестотворни зародиши и животински вредители. Смлената гасена вар може да се разпръсне на лехата и да се зарови.

Останалите варовити торове се получават като отпадни продукти (захарна пяна, спиртна пяна, мазилки, отпадъчна гипсова боя).

Отглеждане в плодосмен

В първия плодосмен отглеждаме:

• кръстоцветни (зелево главесто, китайско зеле, кале, карфиол и броколи). В първия плодосмен влизат и кълчестото зеле (ряпа). Кълчестото зеле не понася добре торенето със свеж оборски тор.
• плодови зеленчуци (домати, патладжан, чушки, краставици, пъпеши и тиквички)
• други култури (ранни картофи, захарна царевица, праз)

Зеленчуците, отглеждани в първия плодосмен, можем обилно да торим с оборски тор (6-10 kg на m2). Можем да торим също с компост или със зелено торене. От зеленото торене най-подходящи са детелините. Детелините понасят добре варенето. Те са изключително подходяща предшестваща култура за кръстоцветните, бобовите, ранните картофи и целината. В първия плодосмен можем също да посеем маруля главеста и пролетен спанак, за да не остава лехата без посев.

Във втория плодосмен отглеждаме:

• кореноплодни зеленчуци (без целината)
• лукови култури (без праза)
• листни зеленчуци

Зеленчуците във втория плодосмен изискват високо съдържание на хумус в почвата.

В третия плодосмен отглеждаме:

• бобови култури - грах, фасул, боб
• билки - мащерка, маточина, копър

След двугодишна почивка в този плодосмен, благодарение на торенето със свеж оборски тор, можем третата година да засадим в третия плодосмен - моркови, чесън, лук, маруля и спанак.

Отделна група за засаждане образуват: ревен, аспержи, хрян и девесил. Тези растения се развиват добре на едно и също място, нуждаят се от редовно подхранване през всички години на отглеждане.

Хареса ли ви тази статия? Споделете я с приятели във Facebook!

Автор: Hana Michalíková