Как да отгледаме здравни грозде

Какво да обмислим преди засаждането

Надморската височина на мястото, където искаме да отглеждаме лоза, ни определя дали това изобщо е реалистично в нашата градина. Отглеждането на лоза свободно извън защитени места (южни склонове, южни стени на къщата) е възможно само до надморска височина от 250 м, иначе храстите ще измръзнат през зимата и ще се радваме на реколта средно веднъж на 3 години, в години с по-меки зими и благоприятна пролет. От друга страна, ако имаме възможност да засадим лозата директно до стената на сградата, която е ориентирана на юг, евентуално ЮИ или ЮЗ, можем да се радваме на красива годишна реколта дори на 500 м надморска височина.

Лозата изисква целодневно слънце, близостта на по-високи дървета или сгради винаги негативно ще се отрази на размера на реколтата.

Избор на сорт - вид лоза

Значителна роля по отношение на устойчивостта срещу мраз и болести играе правилният избор на сорт. Трябва да отбележим, че по-старите и слабо устойчиви сортове все още са най-продаваните. Забравете за сортовете, чиито имена познавате от бутилките вино в магазините. Струва си да инвестирате повече усилия и да получите качествен сорт.

Сортовете лоза се делят на трапезни и винени. Дори гроздето от винените сортове е вкусно, но от трапезните грозде виното се прави по-трудно.

От винените сортове за по-лоши почвено-климатични условия на случаен принцип можем да препоръчаме сорта Hibernal, Medina и по-стария сорт Isabella.

Трапезни сортове винена лоза, устойчиви са сортовете, възникнали на територията на бившия СССР – Устойчивый докучаевой, Августовский, Восторг, Кутузовский, а също и модерните сортове, възникнали на чехословашка територия, са по средата на пътя към устойчивост – Vitra, Pola, Olšava, Ametyst и др.

От други видове лоза може да се препоръча още Vitis Amurensis, най-добре подобрените сортове.

Засаждане и рязане на лозата

При оптимална грижа лозата може да донесе по-малка реколта в зависимост от сорта още втората година след засаждането. При винената лоза, както и при останалите овощни растения важи, че за запазване на качествата на сорта е необходимо размножаване чрез част от растението (резница), а не чрез семе. Лозата можем да размножим и сами, с помощта на резница, или купуваме присадени разсади.

Засаждането на разсада извършваме дълбоко, така че мястото на присаждане да бъде няколко см над нивото на почвата. Лозата е лиановидно растение, изисква опора. През първата година е достатъчен кол, в следващите години изграждаме опорни конструкции.

Без рязане не може да се отглежда лоза успешно за по-дълъг период.

Основата на рязането на всички плодни растения е да съкратим напълно някоя част, а друга само съвсем леко. Опростено може да се каже, че резитбата при лозата трябва да бъде толкова дълбока, че догодина през есента пръчките да достигнат дебелина на молив. Ако са твърде дебели - рязано е прекалено много, ако са слаби и неодървенели - рязано е малко. Непревъзходената за лозата най-подходяща форма, която същевременно използва нейните физиологични предпоставки за плодоносност, е едно стъбло с един плодоносен пръчка или два плодоносни пръчки и един резервен пъпък на върха.

Плодоносната пръчка привързваме хоризонтално, така че всички пъпки да имат еднакви условия. При лозата най-високо разположената част расте най-буйно. Тази форма, при която имаме гроздовете на еднаква височина, ще оценим както при пръскането, така и при поставянето на защитни мрежи. На снимките храст преди рязане и след. Една стара плодоносна пръчка беше заменена с две. И двете плодоносни пръчки през април отново се привързват хоризонтално.

Зелени операции

Така се наричат работите, които се извършват по време на вегетацията. Това са изчупване, изщипване на пасинки и скъсяване на пръчки. С тези работи поддържаме храста на лозата проветрив и в определен размер, което влияе върху намаляването на възможността за поразяване на храста от болести и улесняването на грижите.

Изчупването е изламяне на пръчките рано след покълването, премахват се тези пръчки, които не носят зачатъци на гроздове и не ги използваме за оформяне на храста. Те биха се развивали ненужно за сметка на тези, които носят гроздове.

Пасинките изщипваме подобно както при доматите, минимум в областта където се намират гроздовете. Скъсяване на пръчките (върхуване) извършваме през юли и август, необходимо е да оставим пръчките достатъчно дълги, минимум 1 метър, по-добре повече!

Защита на лозата

Лозата е едно от най-дълго отглежданите растения на земята, при което благодарение на дългосрочното култивиране се развиха голям брой сортове. Благодарение на междудържавната и междуконтиненталната интродукция на сортове и видове лоза общо се обогати световният сортимент, но заедно с новите видове лоза от Америка внесохме и най-сериозния вредител и най-сериозните болести, за които трябва да мислим още при планирането на засаждането на лоза.

Лозова филоксера

По време на своята интродукция застана зад унищожаването на почти всички лозя в Европа. Европейската лоза не беше свикнала с този нов вредител и много лесно му поддаваше. Днес вече не е такава заплаха, тъй като всички лозя се засаждат на устойчиви подложки, които могат да устоят на филоксерата. В градинарски условия въпреки това по-скоро може да се препоръчат присадени фиданки на лоза.

Лозово мана Plasmopara viticola

Това заболяване може напълно да унищожи гроздовете и листата на лозата. Появата се подпомага от топло и влажно време. При началото на проявата на болестта е характерна със светлозелени, по-късно кафяви маслинести петна на горната страна на листата, които от долната страна на листата са покрити с бял мицел на гъбата. Листата по-късно изсъхват и опадават, гроздовете некротизират, изсъхват.

Химическите средства за защита срещу това заболяване се разделят според начина на действие на контактни и системни. Контактните препарати са на основата на меден оксихлорид, имат по-кратка ефективност, с известни (по-малки) нежелани ефекти.

Системните препарати имат по-сложен състав, имат по-дълга ефективност, но техните нежелани ефекти не са напълно изследвани.

Брашнеста мана по лозата – Uncinula necator

Заболяването се проявява с белезникав налеп по листата, които изглеждат като поръсени с брашно от маната, оттам и синонимът Брашнеста мана по лозата. Белезникавите налепи покриват гроздовете, кожицата на зърната втвърдява и се пропуква (семенна пукнатина). Като контактни препарати се използват срещу маната серни препарати.

Инфекцията на лозата от манá причинява икономически щети само ако лозата е нападната до края на юни.

Календар за защита на лозата

Следващата схема за защита се използва при средно податливи сортове. При по-устойчивите (вижте препоръчителните сортове) са достатъчни първите две приложения и след това само последното, приложено по време на оцветяване на гроздовете.

С първата обработка на лозата срещу мана се започва в периода преди цъфтежа, т.е. през втората половина на май или началото на юни. За първата обработка е достатъчен контактен препарат.

Следващата обработка се извършва на 14 дни – обработка след цъфтежа. Тук е добре да се обработва и срещу брашнеста мана, в един резервоар се смесват двата препарата, само трябва да се предотврати директен контакт на концентратите. По-добре е да се използват вече системни препарати.

Следващата обработка е препоръчително да се извърши по време на затварянето на гроздовете – зърната в гроздовете започват да се докосват.

Сроковете на следващите приложения се определят според времето, ако е сух период без валежи, обработка не е необходима, обратно, ако е топъл и влажен период, е необходимо да се обработва на всеки 14 дни в случай на системни препарати и на всеки 7 дни в случай на използване на контактни препарати.

Препоръки за приложение на препаратите

Препоръчително е да се използва овлажнител, препаратът тогава има по-добра ефективност. За добра ефективност на системните препарати е необходимо да се използва един тип само 2 пъти на сезон, това е с цел да не се развие резистентност към него.