Отглеждане на маточина: сеитба, беритба, сушене и чай

Как се отглежда маточина и за какво може да се използва? Прочетете повече..

Накратко: Маточината (Melissa officinalis) сеем в парник през март на разстояние 3 cm, семената покълват за 25 до 28 дни. По-силните растения засаждаме на слънчево място на разстояние 60x40 cm в песъчливо-глинеста почва, богата на хранителни вещества. Достига от 30 cm до 1 m и на едно място може да се отглежда 8 до 10 години.

Височина на растението	от 30 cm до 1 m
Сеитба и поникване	март, разстояние 3 cm, покълва за 25 до 28 дни
Разстояние на лехата	60x40 cm (растения с големина 5 до 6 cm)
Дълбочина на корените	20 до 30 cm
Цъфтеж и беритба	цъфти през юли до август, бере се преди цъфтежа от юни до септември, 2 до 3 реколти годишно
Съхранение и място	изсушената зелена част най-много 1 година, отглеждане на едно място 8 до 10 години

Нещо за маточината

Маточина (лат. Melissa officinalis) е многогодишно медоносно растение, което швейцарският лекар Парацелз наричал „радост на сърцето“ или „еликсир на живота“. Гръцкото название на маточината в буквален превод означава пчелен лист, melissa означава пчела, а phyllon лист. У нас са се наложили и названията лимонка, пчелник, пчеланка, мелиса и лимонова билка.

Растението маточина са познавали още древните гърци, които са го посветили на богинята Диана. Според тях клонче маточина в кошера или отглеждането ѝ в околността привлича пчелите и те никога не си отиват. Хилдегард от Бинген е писала за „binsuga“ (пчелник). От края на Средновековието е наричана и маточина. През 1611 г. кармелитки създали известния манастирски продукт „манастирска дама“ – алкохолен дестилат с добавка на маточина.

Маточината като част от билковата градина

Маточината е билка, която достига на височина 30 cm – 1 m. Става въпрос за многогодишна билка, която има зелени назъбени срещуположни листа с изразени жилки, при разтриване имат свеж лимонов аромат.

Растението маточина отглеждаме от семена, евентуално от туфи на 2–3-годишни растения. Семената на маточината сеем в парник на разстояние 3 cm едно от друго през март, семената покълват до 25–28 дни. Туфите получаваме от възрастни растения рано напролет, преди растението да започне да напъпва, евентуално наесен до средата на септември. Туфите от маточина засаждаме веднага в почвата на дълбочина около 10–12 cm, за да не изсъхнат и по-бързо да се разрастат.

За отглеждането на маточина подготвяме песъчливо-глинеста или песъчлива почва богата на хранителни вещества. Подходящо е отглеждането ѝ на леха, но и в саксии. Корените на маточината растат на дълбочина 20–30 cm, затова е добре да изберем подходящ размер на саксията. Маточината обича слънчеви места,но виреят и на полусянка. Ако нямаме нов субстрат, избираме почва след бобови култури или окопни култури. Маточината има по-интензивен аромат, ако е изложена на пряко слънце. Достатъчно силните растения с размер 5–6 cm поставяме на лехата на разстояние 60x40 cm.

Какво да правим с израсналата маточина?

Когато маточината достигне около 12–15 cm, я отрязваме на няколко сантиметра, за да се разклони. През вегетационния период маточината наторяваме на всеки 2 седмици и плитко окопаваме, освобождаваме от плевели. В периода на суша поливаме. Цветовете на маточината растат в прешлени, бели са до бледосини. Цъфтят през юли–август. Образуват плодове, които наричаме орехчета. От болестите растението поразява листната петнистост на маточината, която се проявява в дъждовни години с тъмни петна по листата.

Маточината берем ръчно – зелената част и листата – точно преди разцъфването на растението през юни – август, евентуално през септември. Реколтата през първата година е малка, но в следващите години можем да берем 2–3 реколти годишно. Беритбата на маточината извършваме при сухо и слънчево време, защото при влажно и студено време листата и зелената част се запарват и билковата смес губи от аромата и качеството си.

За добро сушене е необходимо в помещението да има течение. При много бавно сушене сместа покафенява и се обезценява. Качествено изсушената маточина има зелен цвят със сивкав оттенък, характерна е с лютив вкус и лимонов аромат. Изсушената билка съхраняваме на сухо място най-много 1 година.

В нашите климатични условия може да замръзне през зимата, затова е подходящо преди зимата растенията да се покрият с иглолистни клони или нетъкан текстил. Колкото по-старо е растението, толкова по-ниска е устойчивостта му на студ. На едно място маточината може да се отглежда 8 до 10 години. Негови подобни и сродни растения са Dracocephalum moldavica и Nepeta cataria.

Маточината като подправка

Маточината най-често се използва за овкусяване на ястия, придава им особен характерен вкус. По принцип я добавяме към готови ястия, тъй като при варене би загубила аромата си. Част е от различни месни марината (напр. за приготвяне на агнешко месо), от ястия с риба, яйца, супи от всякакъв вид и зеленчукови салати и сокове. Обогатяваме с нея гъбени ястия и билкови извари и кисело мляко.

Растението маточина съхраняваме, като го замразяваме или го слагаме в олио или оцет.

Какво се крие в маточината

Състав на маточината: Маточината съдържа 0,05–0,33% ароматни етерични масла, цитрал, цитронелол, гераниол, алдехиди, горчиви вещества, слузести вещества, кафеена киселина, ензими и 4–5% танини.

Ароматът на маточината се дължи на съдържащите се в нея етерични масла. Маточината се цени заради свежия си лимонов аромат и се използва в кухнята и за приготвяне на билков чай.

Как да приготвим чай от маточина

Най-често от нея приготвяме чай и запарка. Дневната доза чай е 4 g. Приготвяме го, като 2–4 чаени лъжички пресни листенца от маточина заливаме с 250 ml вряща вода, покрити ги оставяме 5 минути да се запарят и след това сместа прецеждаме. Пие се по една чаша няколко пъти на ден.

Може да ви заинтересува: Маточина