Как да ускорим растежа - отглеждайте по-бързо

Форсирането на растенията е метод на отглеждане, чрез който се съкращава времето от посяването на семената до цъфтежа на растението или неговата жътва. Най-често се използва за отглеждане на зеленчуци извън обичайния вегетационен период (отглеждане в оранжерии, парници или фолиеви тунели), но се използва и за контролиране на цъфтежа на декоративни растения. Сред най-често форсираните цветя са лалета, нарциси, зюмбюли и други градински привлекателни луковични растения.

Добър пример за форсиране на дървесни растения е рязането на клонки от череша (т.нар. барборки), които във вазата красиво разцъфтяват до Коледа. Форсирането на растения не е сложно, но изисква известна доза търпение и прецизност. Принципът на форсирането се основава предимно на по-високата температура, при която се отглеждат растенията. Някои видове освен на температурата са чувствителни и към продължителността на слънчевото греене, поради което форсирането на такива растения е по-сложно.

Разцъфналите лалета създават пролетна атмосфера и прогонват зимата

Най-добрият начин да се създаде пролетна атмосфера са разцъфналите саксии. Форсирането на луковични растения не е сложна работа, но е необходимо да се подготвите с достатъчно време предварително. За форсиране са подходящи цял редица луковични растения. Подходящи са кокичета, белоцвеки, синчеци, грудести минзухари, зюмбюли, лалета и нарциси.

Луковиците, предназначени за форсиране, се засаждат в саксии още през септември. При засаждането се поставят така, че да им стърчат върховете. Необходима е лека почва с добавка на пясък, торф или перлит. За форсиране са подходящи изключително кръгли луковици, по-големи и на вид неповредени. При лалета и нарциси с размер поне 3 cm, при зюмбюли 5 cm. Само при тези по-големи луковици има предпоставка, че имат достатъчно количество резервни вещества и напролет ще разцъфтят красиво. Най-добре е луковиците да се засаждат в групи от 3 до 5, защото така изглеждат най-добре по време на цъфтежа. Само зюмбюлите засаждаме поотделно.

Много ефектен начин е засаждането на кашпи с няколко вида луковични растения едновременно.

Добре е контейнерите да се поставят в парник или в оранжерия (заровени в почвата) и там да се остави луковиците да се вкоренят. След няколко месеца започва преместването в помещения с по-висока температура. През декември може да се започне с преместването на дребни луковични растения като кокичета и белоцвеки, през януари зюмбюли и синчеци, през февруари лалета и в началото на март нарциси.

Внимание с температурата на отглеждане

Контейнерите с растенията не е добре да се излагат веднага на стайна температура, растенията първо трябва да се закалят. Първоначално растенията се поставят в неотопляемо помещение или в коридор, в който температурата е между 10 и 12°C. След около две седмици могат да се преместят в помещения с температура от 16 до 18°C.

До цъфтежа на растенията се стига 3 до 6 седмици след извадянето от оранжерията. Времето зависи от вида на растението, както и от конкретните условия на околната среда. При покълващите растения трябва да се внимава за достатъчно поливане. След цъфтежа поставяме луковиците обратно в почвата, но и в този случай е важно да се внимава за постепенното закаляване (т.е. постепенното понижаване на температурата). За форсиране луковиците могат да се използват многократно, но не две години подред.

Собствени зеленчуци лесно и бързо

За форсиране са подходящи предимно зеленчуци с по-кратък вегетационен цикъл. Най-често отглежданият по този начин зеленчук е маруля, но подходящи са и кълчета, домати, карфиол, чушки, салатни краставици или патладжан. Много подходящо и неприхотливо растение е репичката. За форсиране на зеленчуци предимно използваме специално селектирани сортове, в момента те са лесно достъпни практически във всяка градинска къща.

Ако разполагаме с парник, можем да се захванем със градинарството още във втората половина на март. Засяването на семената се извършва най-добре в сандък или друг по-нисък контейнер. Саксиите не са особено подходящи на този етап, по-трудно се манипулират с тях и са ненужно дълбоки. Субстратът трябва да бъде лек и въздушен. Възможно е да се създаде чрез смесване на узрял, пресят компост с торф, евентуално перлит.

Могат да се закупят и специални смеси с означение "за посев". Почвата се поставя в контейнерите, леко се притиска и изравнява. Семената след това се засаждат или по цялата площ, или на редове. Преди засаждането е препоръчително да се накиснат семената във вода, което води до набъбването им и по този начин се подпомага покълването. Преди засаждането в субстрата обаче оставяме семената да изсъхнат.

След поставянето в субстрата поливаме с отстояла вода, най-добре с помощта на пулверизатор, който няма да причини изплакване на семената заедно. Поливането повтаряме няколко пъти. След това леко покриваме със земя и закриваме с капак. Занапред внимаваме за редовно поливане. Ако семената изсъхнат, с голяма вероятност вече няма да покълнат. Идеалната температура за покълване е 18 до 25°C. Важно е също да се внимава за редовното отстраняване на горния капак на парника, с което се регулира температурата и влажността на въздуха. По този начин се предотвратява развитието на плесени.

При форсиране използвайте за поливане по-скоро пулверизатор. Той е по-деликатен.

Следващият етап е пикирането

Пикирането на растенията в саксии се извършва в момента, когато имат добре развити семеделни листа. Субстратът може да се използва същият като при посева, или са на разположение смеси обозначени с названието "за допълнително отглеждане на посева".

Освен класическите саксии е препоръчително да използвате торфени саксии за покълване или могат да послужат и чашки от кисело мляко, на които правим отвор на дъното за оттичане на излишната вода. Използването на специални торфени саксии за покълване е изгодно главно поради факта, че при последващото засаждане в почвата вече няма да се наруши кореновата система на растението и съдът се разлага сам в почвата. По време на присаждането е препоръчително леко да съкратите кореновата система на растенията, като по този начин ще се постигне по-добро развитие на кореновата система.

Светлината е важна особено в началото

При младите разсади обръщаме внимание на достатъчен достъп на светлина, но не ги излагаме на пряка слънчева светлина, тъй като може да се изгорят. В случай на недостиг на светлина настъпва прекомерно издължаване и растенията стават по-крехки. По време на отглеждането е важно да поддържаме подходящи температури.

Конкретно маруля се нуждае за растеж от температура минимум 14 до 18°C през деня и 12 до 14°C през нощта. Някои видове зеленчуци обаче са по-чувствителни към температурата (краставици, домати). Тези видове се нуждаят от температура през деня минимум 20°C и през нощта поне 12°C. С температурата в парника или оранжерията не е добре да прекалявате - температури над 30°C забавят интензивността на фотосинтезата и по този начин растежът на растението спира. Не е добре и прекалено голямото колебание на температурите между деня и нощта, това също забавя растежа на растенията.

Кои растения най-често форсираме?

• Кореноплодни зеленчуци
• Чушки
• Маруля
• Рози, гладиоли, лилии