Как да отглеждаме карфиол

Карфиолът (лат. Brassica oleracea var. botrytis) принадлежи към многобройната група растения, изведени от дивото зеле (лат. Brassicaceae oleracea). Карфиолът, както и останалите т.нар. кръстоцветни зеленчуци, принадлежи към семейство кръстоцветни (лат. Brassicaceae) растения. Към групата кръстоцветни, изведени от дивото зеле, принадлежат и кале, зеле и броколи, за които можете да прочетете на нашия сайт. Карфиолът най-често се отглежда заради месестото си съцветие. От дивото зеле го изведоха арабите още в 16-ти век. Днес на пазара са достъпни много сортове карфиол - от ранни до късни. Карфиолът може да се консумира варен на пара, задушен или пържен.

Ранни, летни и късни карфиоли - изберете какъвто желаете...

Към много ранните сортове карфиол принадлежи ранният карфиол Beta, който е предназначен за студено форсиране и много ранно отглеждане на лехата. Месестото съцветие (розетка) е бяло, устойчиво на оцветяване във виолетово. Този ранен карфиол може да се засява от януари до март. За най-ранно отглеждане е предназначен и сортът Bora със средноголяма розетка от кремавобяло цвят.

За лятно отглеждане е изведен сортът Delta с голяма розетка от бял цвят, която може да достигне тегло до 700 г. Този летен карфиол трябва да се засява в периода от март до май. През месеците април и май може да се засява и друг летен сорт карфиол - Brilant. Сортът Brilant има средноголяма, плътна розетка от бял цвят. Предимство е голямата устойчивост срещу прорастване, мъхестост и пожълтяване.

Полукъсен сорт, предназначен за лятна и есенна жътва, е Octavian. Растенията, отгледани от семена, засети директно на лехата в периода от април до юни, са мощни с тъмни листа. Розетката е бяла, средно грапава. И този сорт е много устойчив срещу мъхестост, прорастване, пожълтяване и оцветяване във виолетово.

Късен сорт карфиол е White Ball с много плътна и високо изпъкнала розетка. Семената се заравят в почвата в периода март - май. Израсналите карфиоли имат широко елипсовидни листа с восъчно покритие.

За здравословно развитие карфиолът се нуждае от достатъчно вода, хранителна почва и правилна температура.

Хранителните вещества, водата и правилната температура са основата за успешното отглеждане на карфиол

Отглеждането на карфиол е много подобно на отглеждането на другите кръстоцветни растения. Карфиолът обича светли местоположения, но престоят на прекомерна жега не му действа особено добре. Високата температура би накарала растенията да образуват бързо розетка, която не би била особено качествена. Почвата за карфиол трябва да задържа достатъчно количество вода и да бъде добре наторена. Карфиолът е растение от първата градина за отглеждане, затова се засажда на лехи, в които през есента е бил вкопан узрял оборски тор или компост. Достатъчното количество хранителни вещества е един от ключовите фактори за успешното отглеждане. Хранителните вещества трябва да се доставят на растенията карфиол и по време на вегетацията. Идеални са сулфатните торове, които не съдържат хлор. Превенция срещу т.нар. изслепяване (необразуване на розетка) е достатъчното количество молибден в почвата, подходящо е също използването на торове, които съдържат този елемент.

Друг изключително важен фактор за успешното отглеждане на карфиол е достатъчното количество вода. Предварително отгледаните разсад никога не трябва да бъдат премокрени, което би могло да доведе до тяхната гибел. Порцията вода е необходимо да се увеличи рязко след засаждането на леха. Най-много вода карфиолът консумира при образуването на листа и последващо при образуването на розетката. Най-много вода за своя растеж общо се нуждаят късните сортове, най-малко вода напротив се нуждаят ранните сортове. Своята роля играе и температурата, при която се отглежда карфиолът. Идеалната температура за покълване е около 15 - 20 °C. Младите разсад се задоволяват с температура малко по-ниска около 15 °C. Високите температури по време на растежа на листата и образуването на розетката могат да намалят качеството на розетката. Може да настъпи преждевременно образуване на розетка, през която ще прораснат листа.

Засадените карфиоли редовно поливайте, оплевелявайте, окопавайте и им доставяйте хранителни вещества.

Идеално е отглеждането на карфиол от предварително отгледан разсад

Особено ранните сортове карфиол е подходящо да се отглеждат от предварително отгледан разсад. Семената на ранните сортове могат да се посяват в оранжериите още през февруари и март. Посевът не трябва да бъде прекалено гъст (в противен случай е необходимо пикиране), за да имат младите разсад достатъчно пространство за растеж. Разстоянието между предварително отглежданите разсад трябва приблизително да съответства на тяхната актуална големина. След посева е необходимо земята да се полее и да се поддържа постоянно умерено влажна. Прекомерната суша би могла да прекъсне здравословното развитие на разсада. На леха трябва да се засаждат добре вкоренени разсад с 3 - 4 истински листа, винаги след отминаването на последните слани. Идеалното разстояние за засаждане на карфиоли на леха е около 50 x 50 см.

Съвет за засаждане: карфиолите след засаждане се вкореняват по-добре, ако първо в почвата заровите прясно накълцана трева

Времето за засаждане на лехата зависи от конкретния сорт. Ранните сортове са по-устойчиви и могат да се засаждат под нетъкан текстил още в края на март, летните сортове се засаждат през май и юни, късните сортове трябва да влязат в почвата най-късно до средата на юли. По време на вегетацията е необходимо редовно поливане, подхранване и не трябва да се забравя и плевенето на лехата и окопаването. Карфиолът ще ви се отблагодари с красиви розетки при примерна грижа. За торене на карфиола се препоръчва азотен тор.

От предварително отгледани разсад карфиолът ще расте като от вода.

Съвет за бяла розетка: мъхнатеенето и пожълтяването на розетките на карфиола можете да предотвратите с навременно пречупване на листата над розетката

Какво може да застраши вашата реколта от карфиол?

И карфиолът се напада от множество болести и вредители. Най-често става въпрос за брашнеста мана по кръстоцветни, зелна въшка, зелно белянче, зелна листна оса. От болестите карфиолът страда особено от коренова кила по кръстоцветни и недостиг на молибден и бор. Основният принцип при предотвратяване на болести и вредители е да не се засаждат кръстоцветни растения на едно и също място няколко години подред. Белянчетата пък не харесват аромата на целина, а против листната оса е възможно да се бори с насипване на почва до кореновата шийка. На младите растения на карфиола могат да нападнат и земни бълхи, които обгризват листата, профилактична мярка е достатъчно поливане. Против коренова кила в почвата преди засаждане се внася азотна вар, която действа като дезинфекция.