Как да отгледате здраво изглеждащ морков

Моркови (лат. Daucus carota) са много известна и разпространена коренова зеленчукова култура. Морковите се нареждат сред най-старите културни растения в света. Известни са още от древността, когато се препоръчваха за подобряване на храносмилането и настроението. Научните изследвания показват, че благодарение на консумацията на моркови се укрепват тъканите в човешкото тяло, поради което са по-малко податливи на развитие на ракови клетки.

Морковът е едно от най-старите растения и зеленчуци в света

Родината на моркова е южната част на Азия, областта на Афганистан, Пакистан и Иран, където и днес можем да намерим дивите форми на този известен зеленчук. Бил е познат зеленчук в древността, но в различен вид от този, който познаваме днес. Морковът, който използвали гърците и римляните имал тънки дълги корени със жълт цвят, които притежавали силен аромат. През 12-ти век арабите донесли азиатските червени моркови в Средиземноморието и по-късно, около 15-ти век, те се разпространили във Франция и Холандия, където започнали да ги кръстосват с жълтите европейски видове.

През 17-ти век в Холандия чрез селекция възникнал вид благороден оранжев морков с тъп край и отличен вкус, който бил създаден в чест на управника Вилхелм I Оранжски. Холандците в борбата си за независимост от Испания се подкрепяли именно от този т.нар. национален морков. В момента най-много моркови се отглеждат в Европа, Азия и Северна Америка. При нас са дошли вероятно от Франция.

И в нашите географски ширини можем да намерим диви форми на моркови покрай пътищата, на ливади или в блата. В нашите градини отглеждаме само облагородени сортове моркови.

Отглеждането на моркови може всеки да се справи

Морковът, лат. Daucus carota, е студоустойчиво двугодишно растение. Принадлежи към семейство целеровите (лат. Daucaceae). У нас обаче се отглежда като едногодишен зеленчук. През първата година образува корен и листа, през втората цъфти и дава семена.

Морковите за ранна реколта засяваме на леха още през март, евентуално през април, по-късните сортове моркови засаждаме на границата между календарната пролет и лято.

Добре расте в тежка дълбока почва, богата на калций. Ако искаме да постигнем красивото им интензивно и наситено оцветяване, трябва да ги отглеждаме в леки пясъчни почви с по-високо съдържание на хумус. Тежките варовити почви с излишък на влага при растението морков причиняват по-светло оцветяване на корена му. В каменистата почва растящият корен на моркова се деформира, затова преди самото засаждане е добре да изберем от редовете по-малките и по-големите камъчета.

Морковът е морозоустойчив до температура - 5 °C. Семената на моркови засяваме на леха на дълбочина 1-2 см, на взаимно разстояние около 15 см (междуредие), едва когато отминат приземните слани и температурата на въздуха през деня достигне средно поне 7 °C. Идеалната температура за отглеждане на моркови е средно 16 °C през деня. В случай на по-гъсто засаждане на семената, на растенията поради липса на място няма да израсне достатъчно голям и дебел корен.

Семената на моркови покълват най-рано 3 седмици след засаждането. Семената на морковите съдържат вещества, наречени кумарин, които предотвратяват покълването на плевелите, като по този начин растението на морковите си осигурява жизнено пространство. Кумаринът е отговорен и за много бавното покълване на семената. При засаждане на семена на моркови внимаваме морковите да съседстват с лукови растения, домати, репички, грах или захарна царевица. Категорично не понасят целината.

Според нуждата лехата с моркови окопаваме, плевим, евентуално торим. Морковите редовно поливаме, но внимаваме да не ги преливаме. Каротените в морковите се образуват при температури между 15 - 21°C.

Как изглежда здравият морков?

На корените на морковите разпознаваме т.нар. централен цилиндър, който в народа наричаме и сърце, освен това камбиалния слой и кората. Идеалният корен изглежда така, че има тънък централен цилиндър, неразличим камбиален слой и широка коронна част с равномерна структура. Според дължината на корена разграничаваме къси, средни и дълги моркови. Средните и дългите сортове моркови са предназначени за зимно съхранение. Според завършека на корена разпознаваме култивари с остър или тъп връх. Корените на морковите могат да имат различни цветове - от бяло-жълт, през жълт, оранжев, червен до лилав. Това оцветяване на корена на морковите се дължи на хлорофил, жълт антохлор, синьо-червени антоциани или оранжево-червени каротеноиди.

Морковите делим според корена на 5 типа:

• Кръгла моркова - Много ранна, използва се за пролетно форсиране. Към нея принадлежи например парижката моркова.

• Къса, конична, тъпо завършваща моркова - Принадлежи към фината ранна моркова, предназначена за форсиране при полско отглеждане. Към нея принадлежат сортовете Chantenay, Lysská и др.

• Дълъг, вретеновиден морков - Това е ранен до полуранен благороден сорт, сравнително взискателен към отглеждането и към качеството на почвата.

• Цилиндрична, тъпо завършваща моркова - Това е благородна ранна до полуранна моркова, сравнително взискателна към отглеждането, главно към качеството на почвата. Към нея принадлежат сортове като Delícia, Karoten, Olympia, Rubín и други.

• Дълги, конични, тъпо завършващи моркови - Те са своеобразен преход между цилиндричните моркови и дългите моркови. Отнасяме тук ранните моркови, високопроизводителните съхраняващи се моркови. Към тях принадлежат сортове като Stupická polodlouhá, Larosa и др.

Как да съхраняваме морков и други кореноплодни зеленчуци

Ранните сортове морков се прибират от май до юли, а късните сортове едва през есента. Преди основната жътва морковените корени не трябва да бъдат оголвани, тъй като могат да бъдат нападнати от вредители. От вредителите най-често я атакува черната гнилоб, което се проявява така, че по корена ѝ се появяват черни лигави петна. Освен това я атакуват морковите въшки и листните въшки (Препарати срещу листни въшки ще намерите в онлайн магазина ТУК). Морковите, предназначени за съхранение, се прибират еднократно, колкото се може по-рано.

При сухо време морковът може да стане храна за вредители, обратно при дъждовно време коренът ѝ може да се пука. Морковите ги прибираме така, че корена почистваме от грубата пръст и нейната зелена част се отрязва на височина около 10 см. След това я поставяме в каса, наслагваме я така, че да има един до друг глава и връх. Отделните пластове отделяме един от друг с пласт смес от торф и пясък или суха земя. Купчината морков накрая покриваме, идеално със слама или сено.

Морковът е богат източник на витамини

Биологичната стойност на моркова е висока. Морковът съдържа витамини B1, B2, D, E, K и минерали като калций, магнезий, цинк, калий, желязо и йод. Същевременно съдържа фибри, глюкоза, лецитин и микроелементи като например селен.

Деликатният вкус на моркова се осигурява от захаридите, чието съдържание по време на растежа и узряването постепенно намалява. Младият морков е по-богат на захари, белтъчини и съдържа по-малко фибри от зрелия корен. Най-значимата съставка на моркова е бетакаротенът, на 100 г морков се падат 12,59 мг бетакаротен. Специалният бетакаротен защитава организма, предпазва сърцето и кръвоносните съдове, има противовъзпалителни ефекти и забавя процеса на стареене на организма.

В природната медицина се препоръчва редовната употреба на морков при заболявания на храносмилателната система, хепатит (народно казано изгонва червеите от червата), възпаления на червата, при запек, при рак на белите дробове и панкреаса, против нервност и при астма. Неговата консумация повишава устойчивостта на нашия организъм, подобрява зрението - главно нощната слепота, грижи се ретината на окото да функционира правилно, подпомага растежа и развитието при деца, ускорява заздравяването на лигавиците и рани.

В миналото морковът се е използвал за лечение на рани и това било така, че моркова нарязвали на кръгчета и поставяли в непосредствена близост до раната, но не в самата рана, а в нейната околност. По този начин хората предотвратявали възпалителни процеси при малки и средни наранявания. Този метод можем да използваме и на кожа, която е била изложена на прекомерно слънце, морковът ще успокои раздразнената кожа.

Морковът е основна зеленчукова култура в кухнята

Морковът се нарежда сред "лечебните зеленчуци." Консумираме го в суров вид като част от зеленчукови салати, разядки, гарнитури и след термична обработка (задушен) като съставка на различни ястия. Поради твърдите клетъчни стени на суровия морков, нашето тяло може да преобразува само четвърт от бетакаротена във витамин А, затова е най-подходящо морковът да се топлинно обработва заедно с мазнини. Известно е, че може да съдържа и токсични вещества, от които се освобождаваме, като обелим моркова и отрежем горната му част (главата).

Морковият сок детоксикира черния дроб

Сока от моркови приготвяме така, че половин килограм сурови обелени моркови нарязваме на колелца и поставяме в тенджера. Заливаме ги с 500 ml вода и добавяме една чаена лъжичка олио; цялата смес варим 30 минути. Така приготвените моркови миксираме, добавяме още 5л вода, 3 супени лъжици мед и една супена лъжица лимонена киселина. Прясната и топла морковена напитка наливаме в чисти бутилки, добре ги затваряме и след изстиване ги поставяме на хладно място.

Домашна вегета

За приготвяне на домашна вегета се нуждаем от следните суровини: 1 кг моркови, 1 кг магданоз, 0,5 кг ряпа, 0,5 целина, 0,5 кг лук, 2 шепи магданоз листа, 2 шепи девесил и 1 кг сол. Всички видове прясна зеленчукова смес смиламе на месомелачка и смесваме със сол.

Така приготвената смес разпределяме на 4-5 тави за печене и оставяме да изсъхне. Сушенето ще отнеме приблизително 3-4 дни. Към изсушената смес добавяме девесил и магданоз листа, които предварително сме смляли на месомелачка. Вегетата използваме за приготвяне на супи, за приготвяне и овкусяване на месо и за самите разядки.

Морковена вкусотия за малчуганите

Настъргваме произволно количество моркови и ябълки в съотношение 1:1. Към така приготвената смес добавяме прясна ананас (евентуално ананасов компот), сушени стафиди и червени боровинки. Вкусотията овкусяваме с лимонов или портокалов сок.

Морковът (лат. Daucus carota) е най-популярният и най-отглежданият зеленчук въобще. Ако искаме да отгледаме ранен морков, засяваме го на лехата още през март, най-късно през април. Семената покълват дълго, около 3 седмици. Това се дължи на веществата, които съдържат - кумарини. Морковите можете да консумирате пресни или например задушени.

Лехата с моркови редовно плевим, окопаваме и при необходимост поливаме. Морковите се делят на бебешки, които са ранни и кръгли моркови с нежна мякот. Късните моркови са големи и типично заострени. Кореноплодът на моркова се използва за овкусяване на ястия, като съставка на салати, евентуално като гарнитура към ястия. Същевременно го нареждаме и към лечебните растения главно заради неговите свойства - укрепва имунната система, помага при чревни заболявания, жълтеница, при недохранване и цялостна реконвалесценция на организма. Не на последно място подобрява зрението и благодарение на съдържанието си осигурява правилното функциониране на ретината.

Интересен факт накрая

Изчислено е, че всеки човек трябва да изяжда 9 кг моркови годишно. Според публикуваните статистики на Изследователския институт по икономика на селското стопанство и храните през 2006 г., всеки чех е консумирал средно 9,4 кг моркови. У нас се падат годишно 6,6 кг моркови на човек и морковът е сред най-често отглежданите зеленчуци в тази страна.