Кухненският лук (лат. Allium cepa) принадлежи към семейство амарилисови (лат. Amaryllidaceae) растения. Първоначалната родина на лука не е точно определена, но повечето източници я считат за Централна Азия. Тук лукът вероятно се е развил от дивия вид лук (лат. Allium oschaninii). Сложността при определянето на произхода му се дължи и на факта, че благодарение на лечебните си свойства е известен от много дълго време. Познаван е още по времето на Шумерската империя, в Древен Египет, Индия и Китай. Днес някой от многото видове лук е известен по целия свят.
Видове кухненски лук
На пазара се предлагат множество видове кухненски лук. Основните отличителни белези са преди всичко формата, която обикновено е кръгла или овална, вкусът на лука, периодът на отглеждане и цветът му - светъл или червен.
Пролетен лук
Пролетният лук се засява рано напролет, наричат го още дълготраен сорт, тъй като за правилното си развитие се нуждае от дълги летни дни. Някои сортове пролетен лук се отглеждат главно заради главичките си, при други често се използва и вкусната му зеленина. В нашия онлайн магазин можете да избирате от няколко сорта пролетен лук.
- Пролетният лук Alice е жълт, ранен сорт лук, който се отглежда предимно от директна сеитба. Неговите главички са кълбовидни до плоскокълбовидни. Голямо предимство е много добрата съхраняемост и високата добивност.
- Tosca е полукъсен до късен сорт пролетен лук. Неговите главички са продълговати, овална форма, поради което са идеални за нарязване на филийки. Лукът Tosca може да достигне диаметър до 5 cm при дължина на главичката до 12 cm. Предимство е здравината и много добрата съхраняемост на главичките.
- Karmen е червен вид лук, за което подсказва самото име. Червени са не само люспите, но и месестата част. Лукът Karmen може да се отглежда както от семена, така и от разсад. Подходящ е както за директна консумация, така и за съхранение.
- Pompei е деликатесен сорт пролетен лук. Става въпрос за ранен сорт, който най-добре успява при отглеждане от директна сеитба. Главичките са по-малки, елипсовидна форма и бял цвят. Месестата част на лука е здрава, подходяща например за стерилизация. Размерът на главичките може да се регулира чрез по-гъста сеитба.
- Щутгартският лук е традиционен сорт пролетен лук, предназначен предимно за отглеждане от разсад. Месестата част е бял цвят, вкусово е много добър, отличава се с по-остър вкус. Добивността на този сорт лук е много висока. Срокът на съхранение е сравнително дълъг.
Зимен лук
Зимният лук се засява през есента и е предназначен за презимуване на лехата. Известни сортове са например Augusta и Hiberna.
- Augusta е късодневен сорт зимен лук. Предназначен е за есенна сеитба и презимуване на лехата. Месестата му част е бяло до жълтеникаво цвят. Вкусът е нежен, деликатен. Може да се събира с листа за връзване в снопчета или класически. Благодарение на есенната сеитба, жътвата е много рано през пролетта. Съхранимостта на този сорт зимен лук е кратка. Сортът Hiberna има много подобни свойства.
Зимен лук (сечка)
Родината на този вид лук е Китай, откъдето постепенно се разпространява в Русия, а през 16-ти век и в Европа. От класическия лук се различава по това, че луковичките му са дребни, удължени и растат на китки. Листата са крехки и нежни. В кухнята най-често се използва зелената част, която е с нежен вкус и високо съдържание на витамин С. Предимството е морозоустойчивостта и трайността на растението. Сред най-известните сортове зимен лук са Bajkal и Entita.
- Bajkal е трайно растящ сорт зимен лук. Отглежда се за зелената си част, подходящ е и за връзване в снопчета. Сеитбата се извършва от пролетта до средата на юли. Жътвата зависи от времето на засяване. При по-късни сеитби първата жътва на зелената част се извършва едва в ранна пролет през следващия сезон.
Шалот
Лукът шалот е известен и под названието множилка. Използват се неговите луковички, които имат по-остър вкус, както и зелената част. Своето място шалотът си е спечелил особено в руската, френската и американската кухня. Добавя се в сосове. Предимството е много дългата трайност, която при добро съхранение може да бъде до две години.
Перлен лук
Перленият лук е малко нетипичен вид лук. Луковичките му са дребни, лъскави, бял цвят. Не са много трайни, затова обикновено се мариноват в разсол.
Отглеждане на лук от семена или от луковички?
Лукът може да се засажда по два начина – от семена и от луковички (севок). В нашите условия е възможно да се използват и двете алтернативи. При засяване от семена израстват по-малки луковици, които могат да се използват например за мариноване. Класическите големи луковици израстват само при отглеждане от севок, което са малки луковички, отгледани през предходния сезон. Недостатъкът при отглеждане от севок е по-краткото съхранение в сравнение с отглеждането от семена.
Лукът се отглежда на слънчево място. Почвата трябва да бъде богата на хранителни вещества, но не трябва да бъде директно наторена с животинска тор. Сеитбата на семената се извършва рано напролет, но не трябва да бъде преждевременна, за да не увредят силните слани свежите покълнали зародиши на лука. За покълването на лука голямо значение има и достатъчното количество вода през този период. След овлажняване семената набъбват, но ако не получат следваща доза поливане, вече няма да покълнат. Сеитбата се извършва на дълбочина около 2 cm, редовете трябва да са на разстояние около 30 cm един от друг. За сеитба може да се използва и мини парник, където по-лесно се регулират поливането и оптималната температура за покълване. Младите разсад редовно поливайте, плевете. При пораснали растения обикновено е достатъчен дъждовният полив и те са почти безгрижни. Прибирането се извършва в началото на август, когато около половината от растенията имат полегнала зеленина. През това време ги извадете от почвата и ги оставете на лехата още няколко дни да лежат, за да се "стегнат" луковиците и да издържат по-дълго при съхранение.
Отглеждането от луковица протича по същия начин. За засаждане изберете неповредени и здрави луковици, които с помощта на садилен кол забийте в почвата. Оптималното разстояние зависи от конкретния сорт, най-често се използва разстояние около 10 cm една от друга.
Здраве от лук
Благотворните действия на лука са много разнообразни. Най-значимото вещество, съдържащо се в лука, е алицинът. Това е природен антибиотик, който се съдържа и в чесъна. Освен алицин, лукът е пълен с други витамини и минерали. Той е богат източник на фолиева киселина, витамини от група В, витамин С, Е и каротени. Заслужават да бъдат споменати и съдържащите се минерали, особено желязо, фосфор, сяра, цинк, калий, калций, натрий, мед, йод.
Лукът може успешно да се използва при лечение на настинка, ангина и грип. Основното лечебно вещество е споменатият вече алицин, който може да се справи с симптомите на тези заболявания. При заболяване се употребява сок от нарязан лук, поръсен със захар, подобен ефект има и отвара от лук (луков чай). Хремата може да се лекува чрез обикновено вдишване на изпаренията от пресно нарязан лук. Лукът има благоприятни ефекти и върху стомаха и червата. Помага за поддържане на здрава чревна микрофлора, подобрява апетита и последващото храносмилане. Употребата на изкуствено произведени лекарства могат да избегнат хората с по-лека форма на високо кръвно налягане. Етеричните масла, съдържащи се в лука, могат много бързо да понижат високото кръвно налягане. Освен налягането, лукът може да понижи и нивото на вредния холестерол и захар в кръвта. Лукът е много ефективен при лечение на ухапвания от насекоми. Пресно разрязаният лук се прилага върху засегнатото място, което ограничава подуването и сърбежа. Лукът освен това е природен афродизиак, тъй като подобрява кръвообращението на половите органи и по този начин стимулира либидото.
Какво се случва с това плачене?
Над рязането на лук почти всеки проронва сълзи. Дразнещият газ, който възниква от реакцията на клетките на лука със сулфоновата киселина, влиза в контакт с роговицата на окото и това впоследствие предизвиква сълзене. Този ефект често се използва от актьорите в сцени, където трябва да плачат. Със сигурност си спомняте Лудо тъжната принцеса.