Ела в градината не трябва да липсва

Накратко: Елата (Abies) е вечнозелено иглолистно дърво, което расте най-добре в плодородна, пропусклива и умерено влажна почва на място, защитено от вятър. Младите растения понасят сянка, възрастните искат слънце. Елата не обича пресаждане и не бива да се подрязва, затова мястото се избира внимателно. Обикновената ела достига 30–60 м.

Елата (лат. Abies) са иглолистни дървета, принадлежащи към семейство боровови (лат. Pinaceae). Името произлиза от латинското abies, което се превежда като белота, или от праиндоевропейското abiétis, означаващо еловиден. Повечето видове ела са родом от умерената зона на северното полукълбо. Елите са мощни дървета с прави стволове и клони, разположени в кръгове. Короните на тези дървета са конусовидни в младостта, а по-късно стават цилиндрични. В младостта растат по-бавно, отколкото в по-напреднала възраст. Иглите обикновено са двуредни, гребеновидно разположени и с вдлъбнатина на върха. На опака страна на всяка игла има две белезникави ивици.

Шишарките, за разлика от много други иглолистни, не висят, а са изправени. Разпадат се още на дървото, поради което на земята не се намират елови шишарки. Еловата дървесина спада към меките дървесини. Родът включва около 40 - 55 вида ела, които са групирани в няколко секции. Елите, принадлежащи към секция Balsamea, са представители на северните гори и високите планини на юг от тях. В тази секция спада например корейската ела (лат. Abies koreana). Секция Grandis включва представители, растящи в Северна Америка, Мексико и Гватемала. Тук обикновено обитават низини и средни височини. Представител е например колорадската ела (лат. Abies concolor). Представителите на секция Abies са най-близки до нас, растат в Централна, Южна и Източна Европа и в Мала Азия. Най-известната от тях е обикновената ела (лат. Abies alba). Елите, включени в секция Momi, обитават низини до средни височини в Централна и Източна Азия и в Хималаите. От Южна Испания и Northwestern Африка произхождат представителите на секция Piceaster. Към достатъчно валежи са свикнали представителите на секция Amabilis, растящи в планините на тихоокеанското крайбрежие в Северна Америка и в Япония. Китайските Хималаи обитават ели, принадлежащи към секция Pseudopicea. Други секции са още Oiamel, Nobilis и Bracteata.

Най-често отглеждани видове ела

• Обикновена ела (лат. Abies alba) е вид ела, която е местен вид на нашата територия. Среща се в по-ниските планински области, но нейното присъствие в горските насаждения непрекъснато намалява. Известен резерват с обилно разпространение на обикновена ела е девствената гора Мионши в Моравско-Силезките Бескиди. Обикновената ела има значителни изисквания към влагата, за добър растеж изисква висока влажност на въздуха. От друга страна не е взискателна към светлината, много добре понася засенчване. Расте предимно в по-дълбоки, средно хранителни почви, понася дори торфени до каменисти почви, в някои области расте и върху варовици. Обикновената ела достига височина от 30 - 60 м, а диаметърът на ствола може да бъде 1 - 2 м. Мощните дървета имат конусовидна до цилиндрична, много правилно растяща корона. На висока възраст страничните клони надрастват терминалния израстък (върха). Дървесината на обикновената ела е жълтеникава на цвят, без смолни каналчета. Иглите на обикновената ела са двуредово подредени, широки, плоски, на лицевата страна лъскавозелени, на опаката страна с две светли ивици. Пъпките са яйцевидни, кафяви на цвят, не съдържат смола. Мъжките шишарки са зеленожълти на цвят, срещат се най-често по краищата на средната до долната част на короната, обикновено са около 2 см дълги и 0,6 см широки. Женските шишарки са зеленожълти до червени, израстват на краищата на миналогодишните израстъци на върха на короната. Размерът им варира от 2,5 - 4,5 см. Шишарките растат изправени и още на дървото се разпадат. Младите шишарки са зеленикави до синикави, след узряване цветът им се променя на кафяв. Обикновената ела при добри условия може да живее 300 - 600 години. Не трябва обаче да расте в прекалено замърсени с емисии, студени области, там няма да достигне такава висока възраст.

• Сребриста ела (лат. Abies concolor) расте в планините на западната и югозападната част на САЩ и северозападното Мексико. Тези области се характеризират с дълга зима и валежи предимно през вегетационния период. При отглеждане ще се развива добре в средно дълбоки, влажни, богати, но също така достатъчно добре проветриви пясъчни до пясъчно-глинести почви. При екстремни условия обаче оцелява дори в много сухи почви или върху голи скали. Без проблеми може да живее повече от 300 години. Сребристата ела израства на височина около 25 - 60 м. Короната е конусовидна, в зряла възраст се променя на куполовидна. Зимните пъпки са овални до кръгли, жълтеникави до светлокафяви на цвят, съдържат голямо количество смола. Иглите са сърповидно извити със синьозелен оттенък. Ивиците отдолу на иглите са неизразителни. Шишарките са цилиндрични до елиптични по форма, дълги 7 - 12 см. Цветът им е зеленикав или виолетов. Сребристата ела е най-малко взискателният, много издръжлив и адаптивен вид. Нейното голямо предимство е, че през първите години расте много бавно, така че на около 20 години достига височина от около 7 м.

• Корейската ела (лат. Abies koreana) произхожда от южната част на Корейския полуостров. Тук расте в планински райони с хладен и влажен климат. През лятото има много интензивни валежи, а зимният период се характеризира с много силен вятър и ниски температури. В родината си корейската ела расте в плитки почви бедни на хумус. Този вид ела е по-скоро нисък на ръст, в родината си достига само 10 - 18 м, а при отглеждане на нашата територия още по-малко. Стволът обикновено е с диаметър 20 - 30 см. Короната на корейската ела е широко конична, гъсто разклонена, по-старите екземпляри имат тъп връх. Иглите са широки, разширяват се към върха, на краищата обикновено са изрязани. Лицевата страна е блестяща, зелена на цвят с изразена бразда. На обратната страна се намират много неясни бели като тебешир ивици, които понякога се сливат в цяла бяла площ. Най-забележителната част на тази ела са нейните шишарки, които след узряване имат виолетов цвят. Шишарките са къси дръжковидни, цилиндрични, дълги около 4 - 7 см. Корейската ела е много търсен вид, особено заради декоративните си шишарки, които често се образуват вече на 1 м високи екземпляри. Предимство е и малкият ръст, редовното разклоняване и ежегодната обилна реколта от шишарки.

Отглеждане на ела от семена

Семената на елата не се нуждаят от сложна стратификация преди засяване като много други иглолистни растения. Засяването се извършва най-добре през май. Семената се съхраняват в суха среда и преди засяване е препоръчително да се накиснат за 24 - 48 часа в чиста вода, торфен екстракт или стимулиращ разтвор. Семената могат да набъбнат и да предкълнят и във влажен пясък. Преди засяване оставете семената да изсъхнат повърхностно (за да не се слепват). Засаждайте семената или в специални контейнери, или в отделни саксии (в зависимост от броя на семената), на дъното винаги поставяйте добър дренаж. Напълнете контейнера със субстрат, получен чрез смесване на торф или иглолистна постелка, едър пясък и добре узрял компост в съотношение около 2:1:1. Фиданките на иглолистните често се атакуват от мухъл, затова е препоръчително субстратът да се стерилизира преди засяване (например чрез изпарване или печене). Засявайте семената рядко, разпределете ги върху субстрата и ги покрийте с пясъчен слой с дебелина около два до три пъти размера на семената. Дребните семенца покрийте само с много тънък слой пясък. Утъпчете засятото с дъсчица и поддържайте постоянно леко влажно и засенчено. Проветрявайте добре засятото, за да предотвратите появата на мухъл. За успешно покълване температурата трябва да бъде в диапазона 10 - 30 °C. Покълналите посеви са чувствителни към мухъл, затова е необходимо да поддържате засятото постоянно чисто, да отстранявате евентуални плевели, да проветрявате и да поддържате оптимална температура 20 - 30 °C. Младите растения изискват по-ниска влажност на въздуха и субстрата, така че не ги заливайте излишно. Прекомерното засенчване може да причини издължаване на фиданките към светлината. Около 14 дни след покълването на фиданките можете да започнете да ги торите със слаби разтвори на азот. В края на юни започнете постепенно да свиквате растенията към обичайните условия (закаляване) и около август можете да ги преместите на открито. С преместването на открито се променя и съставът на торовете - заменете азотните с торове, съдържащи фосфор и калий, за да стимулирате одървяването и узряването на фиданките - така ще ги подготвите за преживяване на зимата. Първата зима е препоръчително да оставите фиданките още в оригиналните контейнери. Презимувайте фиданките в парник или оранжерия, която при силни мразове без сняг е по-добре да покриете. Веднага след отминаването на мразовете проверете фиданките дали силният мраз не ги е издърпал от земята. И през зимата не забравяйте за периодично поливане!!! Напролет извършете т.нар. разсаждане (подготовка на растението преди засаждане на окончателното местообитание). Пресадете младите растения в по-голяма саксия, ако оригиналната вече е малка, редовно ги поливайте, торете и закалявайте. Растенията в разсадника остават различно време, винаги зависи от конкретния вид иглолистно растение и жизнеността на всеки индивид. На местообитанието ги засадете едва когато имат достатъчно развита коренова система и достигнат подходящи размери. Засаждането е най-добре да се извършва преди фиданките да започнат да покълват, така по-добре се приемат и успяват да се вкоренят добре преди зимата.

Къде да засадим готовото фиданка от ела?

Младите ели обикновено добре понасят сянка, но в зряла възраст изискват слънчево местоположение, затова имайте предвид това още при избора на подходящо място. При засаждането се старайте да не повредите кореновата бука. След засаждането добре полейте младите растения и ги предпазете от силни слънчеви изгаряния. Елите обикновено се нуждаят от плодородна почва, достатъчно пропусклива и умерено влажна. Не понасят високо ниво на подпочвените води, нито се развиват добре в твърде леки и сухи почви. Непременно условие за успешен растеж е трайно повишена въздушна влажност. Засаждайте елите на защитено място, на ветровито местоположение няма да им харесва. Елите са устойчиви на студ. При недостатъчна снежна покривка ги полявайте и през зимата, на младите растения няма да навреди и лека зимна покривка (винаги трябва да има достатъчно въздух, за да не се образуват мухъли). Елите са чувствителни към чистотата на въздуха, по-добре се развиват на места без повишено количество вредни емисии (в провинцията, близо до гори или при водни течения). Иглолистните растения можете да подпомогнете в растежа им чрез торене със специален тор, предназначен точно за тях. Торенето извършвайте също в зависимост от това колко бърз растеж изисквате. Никога не се опитвайте да поддържате елата малка чрез подрязване, това би довело до необратимо увреждане на короната. Елата след това вече няма да има своята характерна компактна форма, благодарение на която е украса на всяка градина. Елите не обичат пресаждане, затова винаги добре обмисляйте къде ще я засадите.

Заредете се с енергия от елата

Елите излъчват голямо количество енергия, която можете да заредите от тях. Елите се считат за символ на сила, помагат да се справяме със стрес и раздразнение, в тяхното присъствие можете да си починете от ежедневната суматоха и да намерите решение на някакъв проблем. Елата в градината също ще ви помогне да прогоните песимизма.