Красив, но отровен зокум

Накратко: Всички части на зокума (Nerium oleander), включително цветовете, са отровни заради гликозиди като олеандрин, нериин и нериантин. Растението иска светло място, много плодородна почва, обилно поливане с мека, отстояла вода и торене на всеки две седмици. Презимува най-добре при 2 – 12 °C и понася краткотраен студ до около -10 °C.

Обикновена зокум (лат. Nerium oleander) е декоративен храст, принадлежащ към семейство Apocynaceae. Зокумът е известен също под наименованието обикновена зокумна. Първоначалната родина на зокума е областта, простираща се от Средиземноморието през Северна Индия, Бирма до Китай. В този широк ареал на разпространение се проявява значителна вариабилност, поради което в миналото се различават 6-8 вида зокум.

В наши дни ботаниците са съгласни, че отличителните белези не са достатъчно силни за признаване на отделни видове, затова се върнаха към първоначалното мнение, че съществува само един единствен представител на рода зокум, а именно обикновената зокум. По-изразено различни белези има само бившият вид Nerium indicum, който има ъгловати клонки. Чрез селекция обаче са създадени много сортове, цъфтящи в различни цветове - от бяло, през жълто до тъмно розово. Чрез кръстосване се постигна и пълноцветие и аромат на цветовете при някои сортове. Жълтоцъфтящият, пълноцветен и ароматен сорт е наречен Nerium oleander "Luteum Plenum". Латинското наименование "Nerium" има гръцка основа в думата "neros", означаваща блато. Името подсказва къде първоначално са растели растенията. Дивите зокуми са вегетирали край реки и в техните заливни области. При отглеждането на зокум затова не пестете вода и им осигурете достатъчно хранителни вещества, за да имитирате естественото им местообитание.

История на обикновената зокум

Зокумите са отглеждани като декоративни растения още в началото на нашата ера. Дори се считат за първите растения, които са били отглеждани за декоративни цели в саксии. Оригиналният цвят на цветовете на зокума е розов. През 16-ти век на Крит е отгледан белоцветен сорт. Ароматните сортове са селекционирани едва в края на 17-ти век. За връх на селекцията се счита отглеждането на жълтоцветен сорт в началото на 19-ти век. До днес жълтоцъфтящите зокуми са по-скоро рядкост.

Описание на зокума

Зокумът е вечнозелено храстовидно растение, което при идеални условия може да достигне височина до 4 метра. Листата на зокума са голи, кожести, с тясна форма, дълги около 10-15 см и широки около 3 см. Листата имат тъмнозелен цвят със по-светло жилкуване. Дръжките са къси. Гроздовидните съцветия се образуват на края на едногодишните издънки. Цветовете са в различни цветове и могат да бъдат в зависимост от сорта прости или сложни.

Всички части на зокума, включително цветовете, са отровни!!! Затова внимавайте малки деца да не се доближават до него.

Отрови, съдържащи се в зокума

Листата, стъблата и цветовете на зокума съдържат гликозиди (напр. олеандрин, нериин и нериантин), благодарение на които растението е силно отровно. Гликозидите тонизират сърдечната мускулатура и действат силно диуретично. Симптомите на отравяне са повръщане, световъртеж, аритмия, конвулсии и треска. Силните отравяния в най-лошия случай могат да завършат дори със смърт. При подозрение за отравяне не предизвиквайте повръщане и незабавно се обадете на спешна помощ или на местния токсикологичен център. Изплакването на стомаха и прилагането на допълнителни детоксикационни средства ще осигури лекар. Соковете, съдържащи се в зокума, могат да предизвикат възпаления на кожата. При чувствителни хора ароматът на цветовете на зокума може да предизвика главоболие и световъртеж.

Отглеждане на зокум

Зокумът най-добре се развива на светло място, в много плодородна почва. Подходящата почва може да се състои например от 4 части тревна почва, 2 части листна почва, 2 части изгнила торова маса или парникова земя и една част пясък. В родината си зокумите са растели в наносите на реките, богати на хранителни вещества, затова е препоръчително през сезона да се поливат достатъчно и да се торят. Препоръчва се торенето да се извършва на всеки две седмици със специален комбиниран тор за стайни растения. За поливане използвайте отстояла, мека вода, защото зокумът е доста чувствителен към твърдостта на водата. За да постигнете цъфтеж, трябва да оставите растението да лети. На външно слънчево място го преместете когато вече не заплашва слана. В по-топло време поливайте зокума ежедневно. Препоръчително е да поставите растенията на покрито място, защото цветовете им са чувствителни към влага и при по-продължителни дъждове кафенясват, мухлясват и опадат.

На зимно място пренесете растението в края на септември (в зависимост от актуалното време). Зокумът издържа краткотрайно на студ до около -10 °C. Студът макар и да увреди младите издънки, растението може надеждно да пусне нови листа от по-старата дървесина или да изкара нов издънък от корените. Продължителните студове обаче зокумът не би преживял. Ако е възможно, презимявайте зокумите в по-хладна среда с температура в диапазона от 2 - 12 °C. По-чувствителните култивари е препоръчително да презимяват при температури 8 - 12 °C. При температури над 12 °C растенията се събуждат за растеж. По-топлото презимяване може да бъде и причина за по-слабо цъфтеж в следващия сезон. Друг фактор, влияещ върху цъфтежа, е размерът на загубата на листа през зимния период. Колкото повече листа опаднат, толкова по-малко вероятно е растението да цъфти.

За да не опадат листата, трябва да им осигурите достатъчно светлина и през зимата. Обратно, на вода растенията, презимяващи в студ, се нуждаят от минимум - само толкова, колкото е необходимо, за да не изсъхнат напълно корените. Въпреки всички грижи по време на зимата може да настъпи известно опадане на листа, това е напълно естествено в нашите климатични условия. Листата обаче вече няма да пораснат на първоначалното място, затова голите клонки се подрязват напролет.

Олеандрите много добре се разрастват, но имайте предвид, че новоизраслите издънки ще цъфтят едва в следващия сезон. Ако нямате възможност да осигурите на олеандрите презимуване на хладно място или в зимна градина, не отчайвайте – растенията ще оцелеят и при по-топло презимуване. Изискват обаче достатъчно светлина и поливане като останалите стайни растения. Ако отглеждате олеандър в близост до централно отопление, осигурете му редовно опръскване, особено през зимния период. През пролетта пресадете олеандрите, по-възрастните екземпляри е достатъчно да се пресаждат на всеки 2-3 години. Корените могат частично да се съкратят. При пресаждането не забравяйте за добър дренаж в саксията. Олеандрите не са податливи на болести или нападение от вредители. Млади растения могат да се отгледат чрез семена. Най-подходящият период за сеене на семена е пролетта и лятото, когато климатичните и светлинните условия са най-добри. Семената се засяват в почва, богата на хумус. Поддържайте почвата постоянно влажна. За сеене можете да използвате мини-парник, благодарение на който ще постигнете поддържане на достатъчна влажност и правилна температура. Израслите растения пресадете в подходяща саксия.

Интересен факт накрая

Въпреки че цялото растение на олеандъра е отровно, листата, събрани по време на цъфтеж, се използват за медицински цели. Получената от тях дрога може да регулира сърдечната дейност и да лекува кожни обриви. Използването ѝ в народната медицина обаче не се препоръчва, тъй като е много рисковано!!! Отровата в олеандровите листа в миналото е била използвана за унищожаване на плъхове, мишки и други гризачи.