Обикновена мирта

Обикновената мирта (лат. Myrtus communis) е вечнозелен храст, принадлежащ към семейство миртови (лат. Myrtaceae). Синонимно наименование на миртата е латинското Myrtus boetica. Родината на този храст е Средиземноморието, където се отглежда в изобилие за декорация. Привлекателни са цветовете, плодовете и всъщност общият вид на този храст, който достига височина до 3 метра. Като саксийно растение израства до максимална височина от около 1,5 м. Миртата не е морозоустойчива, което е основната причина да не се отглежда на открито в нашите климатични условия. В свободна култура можем да я намерим освен в Средиземноморието и на Азорските острови и на Мадейра, където е била внесена. Разпространена е също в Западна Азия, Южна Европа и Северна Африка. Друг сорт е и японската мирта или китайската мирта.

Историята на обикновената мирта датира още от древността. По това време се е използвала за лечение и грижа при широк спектър от недъзи. В античната Гърция клонките от мирта се считали за отличие и символ на чест. В гръцката митология миртата е свързана с красотата и любовта, затова била посветена на богинята на любовта и брака Венера Афродита. Миртата обаче била едновременно и траурно растение. От времето на Древна Гърция произхожда и името на миртата. Нейното име произлиза от думата "myrtos" или "myron", което означава ароматен балсам. Наименованието е вярно, защото цялото растение ухае прекрасно.

Обикновената мирта е храст, достигащ височина от половин метър до около 3 метра, при благоприятни условия може да достигне до 5 метра височина. Листата са елиптични, лъскави, кожести, със зелен цвят. Тяхната дължина е около 2,5 - 5 см. Цветовете са дребни, израстват от пазвите на листата. Всеки цвет има пет венчелистчета и много дълги и изразителни тичинки. Цветът на цветовете е бял. Плодът на обикновената мирта са череши с размер около 7 до 12 мм, дръжчести, с черен или синьочерен цвят. Вкусът на черешите е смолисто-горчив. Всяка череша съдържа няколко семена.

Съществуват няколко вида мирти, които се различават помежду си по форма и размер на листата. Разновидности на обикновената мирта са например Myrtus communis "Tarentinia", което е по-дребен храст, който образува бели плодове след цъфтеж. Клоните са къси, младите леторасти и дръжките на листата са гъсто окосмени. Листата имат тесна яйцевидна форма. Myrtus communis "Variegata" е култивар с пъстри листа, които имат жълти ръбове. Myrtus communis "Buxifolia" има широко елиптични листа. Myrtus communis "Minima" е култивар с джудже растеж и малки листа. Пълни бели цветове има култиварът на миртата "Flore Pleno". Култивар, произхождащ от Централна Италия, е Myrtus communis "Italica", който има клони и издънки стегнато изправени, листата са закръглено копиевидни, дълги около 3 см.

Отглеждане на обикновена мирта

Обикновената мирта обича слънчево местоположение, но понася и полусянка. Престоят на слънчево място осигурява образуването на цветове, но от друга страна може да доведе до свиване на листата. На светло място без пряка слънчева светлина миртата ще има по-хубави листа, но няма да цъфти. В богата почва понася лек мраз, но в нашите климатични условия измръзванията често са по-силни и продължителни, което би могло необратимо да увреди или унищожи растението, затова се отглежда като саксийно растение. Засаждайте миртата в почва, богата на хумус, без съдържание на вар. Почвата трябва да бъде добре дренирана. Миртата е чувствителна към пресъхване, затова я поливайте с добре отстояла вода (най-добре дъждовна) на такива интервали, че почвата в саксията никога напълно да не изсъхва. При пълно изсъхване на субстрата би настъпило бързо изсъхване и опадане на листата. Опадането на листа заплашва и при отглеждане в прекалено висока температура. Най-подходящо е отглеждането при нормална стайна температура около 22 °C. През лятото можете да изнесете миртата навън на защитен балкон или тераса. През зимата е препоръчително миртата да се съхранява на светло място с температура около 7 °C. Ако отглеждате миртата през зимата на хладно, ограничете поливането, но по възможност увеличете влажността (например чрез пръскане). Въпреки цялата грижа може да се случи миртата да опада през зимата, но това не пречи - през пролетта отново ще поникнат нови листа. През пролетта миртата ще оцени присаждането в по-голяма саксия. Млади растения присаждайте всяка година, на по-възрастните е достатъчно присаждане веднъж на 2-3 години. При присаждане не забравяйте да поставите на дъното на саксията слой едър пясък или камъчета като дренаж, за да може водата да оттича добре. Друга процедура, извършвана през пролетта, е подрязването на изтеглени издънки. Растението благодарение на това ще се сгъсти. Миртата може да се оформя като дърво със стволче или като бонсай. Често подрязваните растения обаче цъфтят по-слабо. Миртата се размножава чрез семена и върхови или стъблени резници. Семената се засяват най-добре през пролетта, когато светлинните и температурните условия са най-подходящи. Засявайте семената в пропусклив субстрат със същия състав като за възрастните растения. Преди засяване ги накиснете за час в топла вода и след това ги засейте най-добре на повърхността на субстрата, можете да ги притиснете много леко. Най-подходящата температура за засяване е в диапазона 20-25 °C. Първите кълнове ще се появят след 20 до 60 дни. През цялото време следете за достатъчна влажност на субстрата.

Вредители по миртата

Миртата може да бъде нападната от молци, червеи и щитовки. Превантивна мярка срещу молците е осигуряването на достатъчен достъп до чист въздух. На лятното местообитание миртата понякога може да бъде нападната от листни въшки, които могат да бъдат отстранени чрез изплакване със сапунена вода, ако тази мярка не помогне, използвайте пръскане срещу смучещи и гризещи насекоми (инсектицид). По листата може да се появи и гъбична листна петнистост и пъпки. Гъбичната петнистост се отстранява с фунгициден препарат, пъпките се отстраняват или механично, или със системен инсектицид. Най-големият вредител обаче може да бъде самият отглеждач. Ако на миртата не се осигури достатъчно вода, листата й опадат, от друга страна обаче никога не трябва да остава застояла вода в чинийката, тъй като корените на миртата биха започнали да гният.

Лечебни свойства и приложение на миртата

От миртата за лечебни цели се използват листата и плодовете. От миртата се отделя етерично масло миртол, което е отлично средство за прочистване на дихателните пътища. Чаят от екстракти на мирта се препоръчва да се употребява при възпаление на венците, синузит и кашлица. Миртата може да се използва и като вода за гаргара. Миртовата тинктура се използва при урологични проблеми и при възпаление на пикочните пътища, тъй като има силни дезинфекциращи свойства. Смачканите листа лекуват охлузвания, драскотини и рани. Понякога се използват и при лечение на псориазис.

Лечението винаги трябва да продължава най-много две седмици, дългосрочната употреба не е подходяща!!!

Миртата намира приложение в кухнята, където нейните клонки и листа могат да се използват като подправка. Техният вкус прилича на вкуса на плода на хвойна, но е малко по-фин. Сушените листа и цветове приятно благоухаят, затова често се добавят към ароматни миризливи смеси. Миртовото масло се добавя към парфюми, сапуни, мехлеми и шампоани. От някои сортове дори се произвеждат вино и ликьори.

Миртата и нейната роля при сватбата

Че миртата е любима сватбена декорация знае почти всеки, но как всъщност е възникнала тази традиция? Връзката между миртата и сватбата е позната още от времената на Древна Гърция и Рим. Вече тогава младоженците са носели миртови венци на главите си. С мирта се е украсявал и входът на дома на младоженеца и невестата. У нас миртата е започнала да се отглежда почти в всяко домакинство през 19-ти век като символ на любов и преданост. Младоженците на сватбения ден са засаждали миртови разсад и след това са се грижили за тях, защото се е вярвало, че ако миртата порасне добре, бракът ще бъде щастлив, ако изсъхне, бракът няма да устои. Днес миртата често се носи от булката върху сватбения букет, на роклята, с нея се украсяват сватбените коли, масите и пейките в църквата. Всеки сватбар има закачена на ревера или на дрехата малка клонка мирта. И днес миртата се счита за магическо растение, което носи на младоженците щастие, любов и плодовитост.