Ибискус за ядене или бамя

Бамя, гомбо, окра - говорим за хибискус. Хибискусът е декоративен храст или стайно растение?

Хибискусът е едно от най-разпространените растения в домовете и градините по целия свят. Тази тропическа красавица очарова с големите си цветни цветове и елегантните листа. Но знаете ли, че хибискусът има много лица? От стайни растения през градински храсти до ядливи сортове, известни като бамя или окра.

Хибискус - разнообразие от видове и форми

Родът Hibiscus включва над 200 видове растения, които произхождат от тропичните и субтропичните области. Най-известните видове включват:

Hibiscus rosa-sinensis (китайска роза) - класическо стайно растение с големи цветове
Hibiscus syriacus (сирийски хибискус) - морозоустойчив градински храст
Hibiscus sabdariffa - използва се за приготвяне на чай
Hibiscus esculentus (бамя, окра, гомбо) - ядливо растение

Хибискус като стайно растение

Китайската роза (Hibiscus rosa-sinensis) е най-популярният стаен хибискус. Характеризира се с:

Големи цветове в различни цветове - червено, розово, жълто, оранжево, бяло
Гланцови тъмнозелени листа
Възможност за цъфтене през цялата година при правилни условия
Височина от 1 до 3 метра в саксия

Грижи за стаен хибискус

За да процъфтява стайният хибискус, е необходимо да му осигурите:

Светлина: Хибискусът обича светлите места, но не и прякото южно слънце, което може да изгори листата. Идеална е източна или западна експозиция.

Поливане: Редовно и обилно поливане през вегетационния период. Почвата трябва да е влажна, но не мокра. През зимата ограничете поливането.

Температура: Оптималната температура е 18-25°C. Избягвайте студени течения и внезапни температурни колебания.

Влажност на въздуха: Хибискусът обича висока влажност. Редовно пръскайте листата с вода или поставете саксията на тава с мокри камъчета.

Торене: През вегетационния период (пролет-лято) торете на всеки 2 седмици с течно торе за цъфтящи растения.

Хибискус като градински храст

Сирийският хибискус (Hibiscus syriacus) е морозоустойчив вид, подходящ за градини в умерените климатични зони. Характеристики:

Издръжливост до -20°C
Височина 2-4 метра
Цъфтене от юли до септември
Неприхотлив и устойчив на болести

Отглеждане на градински хибискус

Местоположение: Слънчево до полусенчесто място, защитено от силни ветрове.

Почва: Проницаема, богата на хранителни вещества почва с леко кисела до неутрална реакция (pH 6-7).

Засаждане: Най-доброто време за засаждане е пролетта. Изкопайте яма двойно по-голяма от кореновата бучка, добавете компост или зряло торфено торе.

Поливане: Редовно поливане, особено през първата година след засаждането. След като се установи, растението е относително устойчиво на суша.

Подрязване: Подрязвайте през пролетта преди започване на вегетацията. Отстранете слабите и кръстосващите се клони.

Бамя (окра, гомбо) - ядливият хибискус

Hibiscus esculentus, известен като бамя, окра или гомбо, е тропическо растение, отглеждано заради младите си плодове. Тези зелени шушулки имат:

Слузеста текстура
Богато съдържание на витамини (A, C, K) и минерали
Висока концентрация на диетични фибри
Антиоксидантни свойства

Отглеждане на бамя

Климат: Бамята изисква топъл климат с температура поне 20°C. В по-хладните области отглеждайте в оранжерия или политунел.

Посев: Посейте семената през пролетта, когато температурата на почвата надхвърли 15°C. Преди сеитба накиснете семената за 24 часа.

Почва: Лека, проницаема почва, богата на органични вещества. pH 6-6,8.

Разстояние: Засадете растенията на разстояние 40-50 cm едно от друго в редове на разстояние 80-100 cm.

Грижи: Редовно поливане, особено по време на цъфтене и образуване на плодове. Мулчирайте почвата за запазване на влагата.

Берене: Берете младите шушулки (дълги 5-10 cm), когато са крехки. Прекалено зрелите плодове стават твърди и фибрични.

Употреба на бамя в кухнята

Бамята е популярна съставка в много кухни по света - от Индия през Африка до Карибите. Може да се:

Сотира с лук и домати
Добавя към супи и яхнии (популярна в гумбо)
Пържи в панировка
Маринова
Суши и добави като поръсва

Съвет: За намаляване на слузестата текстура гответе бамята на висока температура или с киселинни съставки като лимон или доматен сок.

Лечебни свойства на хибискуса

Освен декоративната и хранителната стойност, хибискусът има и лечебни свойства:

Чай от хибискус (каркаде)

Приготвен от сушените чашки на Hibiscus sabdariffa, този червен чай:

Понижава кръвното налягане
Подпомага храносмилането
Има диуретично действие
Е богат на антиоксиданти
Подпомага отслабването

Проблеми при отглеждане на хибискус

Пожълтяване на листата

Може да е причинено от прекомерно поливане, недостиг на хранителни вещества или недостатъчна светлина. Коригирайте грижите според симптомите.

Опадане на пъпки

Често срещан проблем при стайния хибискус. Причините включват: внезапна промяна на местоположението, студени течения, недостатъчна влажност или неправилно поливане.

Вредители

Хибискусът може да бъде нападнат от листни въшки, паяжинки и белокрилки. При откриване на вредители третирайте с подходящи препарати или естествени методи.

Заключение

Хибискусът е изключително разностранно растение. Независимо дали избирате стаен хибискус за украса на дома, градински храст за цветната градина или бамя за зеленчуковата градина, това растение ще ви възнагради с красота и полза. С правилните грижи хибискусът ще процъфтява и ще носи радост в продължение на много години.

Повечето от нас познават хибискуса като декоративен храст или стайно растение. Към семейството на хибискусите обаче принадлежи и ядливият хибискус, син. бамя (Hibiscus esculentus, syn. Abelmoschus esculentus) от семейство слезови (Malvaceae), който си заслужава да бъде отгледан. Името хибискус носи по египетската птица ибис и от гръцкото iskó означава уподобявам, чувствам. Видове хибискус: Сирийски хибискус, Градински хибискус, Разцепен хибискус, Китайски хибискус, Блатен хибискус и др...

Това е едногодишно топлолюбиво тревисто растение с красиви жълти цветове с червен център в средата. Тези цветове са двуполови и израстват в пазвите на листата. Това е мощно растение, космената стъбло може да достигне до 3 метра височина. Големите листа са подредени нередовно, с дланевидна форма с 5-7 назъбени дяла. Плодът е ядлива, 6-20 см дълга конусовидна шушулка, надлъжно набраздена, която може да съдържа до 60 семена.

Произход и алтернативни названия:

Произходът на този хибискус не е точно известен. Родината му може да е Африка или Индия. Отглежда се главно в тропически и субтропични области, където можем да го срещнем и под други имена. Okra (така се нарича ядливият хибискус в Африка и Америка), gombo (така е наречен в испаноговорящите страни), бамя (в балканските страни и Турция), bhindi (го наричат жителите на Индия).

Отглеждане на хибискус

Ядливият хибискус обича слънчево и топло местоположение, защитено от вятър. В нашите климатични условия можем успешно да го отглеждаме в оранжерии или фолиеви покрития. Който няма градина, но все пак иска да се опита да отгледа този нетрадиционен вид хибискус, може да го опита и на балкона. И това ще бъде добър избор. Разсадът можем да отгледаме предварително и вкъщи на прозореца. Семената сеем в края на февруари до март в малки саксии и осигуряваме температура най-добре над 20 градуса по Целзий. Ускоряваме покълването на семената, като ги накиснем преди сеитбата за 24 часа във вода. В края на май, когато вече не съществува опасност от приземни слани, можем да поставим предварително отгледания разсад на постоянно място. Почвата за засаждане трябва да е хумусна, глинесто-пясъчна, добре дренирана. Изискванията за отглеждане на този вид хибискус биха могли да се сравнят с отглеждането на оранжерийни краставици. Тъй като растенията много нарастват, добре е да ги подвързваме към пръчки или по друг начин да им осигурим опора. Засаждаме ги на разстояние поне 60 см едно от друго, и когато им откъснем вегетационния връх на височина 60 см, ще подпомогнем разклоняването им и храстовидния им растеж. Редовно и достатъчно поливаме. С помощта на мулч, който настиламе около растенията, осигуряваме повече влага и едновременно предотвратяваме растежа на нежелани плевели.

Хибискусът ще расте по-добре, когато му осигурим хранителни вещества чрез торене. Можем да торим на всеки 14 дни с минерални комбинирани торове или течни торове от органичен произход. Подходяща е капка за хибискус и олеандри 500ml (подходящ препарат), която се прилага чрез поливане по повърхността на почвата.

Събиране на плодовете:

За добрата грижа растенията ни възнаграждават със своите плодове, като през вегетационния период образуват 4-6 шушулки. Те се берат още незрели, млади, най-добре на 5-ия ден след цъфтежа, когато са още крехки, отвътре са месести и слизести, дълги около 6 см, отвътре все още без семена.

Употреба:

Плодовете имат широко приложение в кухнята. Могат да се консумират варени или дори сурови. От суровите можем да приготвим вкусна салата,варените се добавят в супи и като гарнитура към основни ястия, особено месни или пържени. За да не са слузести след варене, предварително ги поръсваме с лимонов сок и оставяме да престоят малко. Когато приготвяме плодовете чрез пържене, с нож отстраняваме върховете и дръжките на плодовете и също като карфиола ги варим 10 минути в осолена вода преди пържене. Подсушаваме добре и пържим до хрупкаво. От семената на хибискуса в кухнята се използва и изцеден олей или сами можем да приготвим заместител на кафе, като опечем зрелите семена и ги смелем.

Ако искаме да запазим плодовете за по-нататъшна употреба, подходящи са замразяването, сушенето или консервирането в кисел разтвор.

Ократа е диетична храна, има ниска енергийна стойност, съдържа множество витамини, от които високо съдържание на витамин C, витамини от група B, витамин A, фолиева киселина. Също така съдържа магнезий, калций, желязо, калий, манган, фибри, протеини и въглехидрати. Благоприятно въздейства на храносмилателния тракт.

Рецепта за край:

Запечена мусака от окра

500 г шушулки окра, 2 супени лъжици масло, 2 супени лъжици оцет, средно голям лук, олио, 2 яйца, 125 мл мляко (половин чаша), сол

Приготвяне:

Първо варим младите шушулки окра в леко подкиселена вода и след варене отцеждаме и оставяме да се оцедят. Половината шушулки поставяме в тава за печене, поръсваме с запържен на олио лук, покриваме с още един слой окра и поставяме в печката да се запича. След 5 минути поливаме с разбито яйце в мляко и продължаваме да печем до златисто. Подходяща е за консумация като предястие преди основното ястие или десерт.

Желаем ви добър апетит :)