Pelargonium zonale червено

Pelargonium zonale - червена

Това са полухрасти и тревисти растения от семейство на здравецовите, които имат много хибридни форми. Естествено се срещат в тропичните и субтропичните области, предимно в Южна Африка. Пеларгонията се използва като декоративно цвете, но също така в козметиката, или като лечебно и багрилно растение, или за овкусяване на ястия. Формира 4 големи основни групи. Едроцветните пеларгонии (P. grandiflorum) се характеризират с големите си цветове (от бели, през розово-червени, до почти черни, но също и пъстроцветни). Имат дялови листа с фино назъбени ръбове. Бръшляновидните пеларгонии (P. peltatum) произхождат от пеларгония щитовидна и също имат различни форми с прости или пълни цветове на дълги цветоносни стъбла. Характерно за тях е пълзящото стъбло. Използват се за украса на балкони. Ивичестите пеларгонии (P. zonale) имат красиви пъстри листа и цветове. Ароматните пеларгонии съдържат в листата си етерични масла, поради което имат силен специфичен аромат. Имат светло зелени листа, дълбоко нарязани и малки цветчета, от бял до виолетов цвят.

Обилността и постоянството на цъфтежа е легендарно. Висящите мушкати са подходящи за декорация на балкони, прозорци и тераси. Те са неприхотливи за отглеждане и също така са устойчиви на вредители. Обилно цъфтят през цялото лято до октомври.

Как да отглеждаме пеларгонии

• Местоположението трябва да бъде достатъчно светло, слънчево през пролетния и летния период. През късната есен и зимния период мушкатите поставяме в по-хладно помещение с температура между 10-15 градуса по Целзий. Мушкатите поливаме ежедневно, особено когато са на прякото слънце. През зимата ограничаваме поливането, изобщо не торим растенията и им осигуряваме вегетативна почивка. През пролетта отстраняваме от растенията отмрелите части и слабите издънки. Останалите преразлели издънки подрязваме на дължина 15-25 сантиметра.

• Семената сеем най-често от januari до февруари. Използваме закупен субстрат, предназначен за сеитба и размножаване. Семената сеем на повърхността на субстрата. Покълват на светло, поради което трябва да им осигурим и достатъчно светлина. Посевите са много чувствителни към спазването на подходяща температура - идеалната температура е 20-24°C денем и нощем. Обикновено покълват след 7-14 дни. След покълване растенията пресаждаме в отделни саксии. Пеларгониите засаждаме навън след 'ледените светци'.

• Подходящо е да се използват специални субстрати за пеларгонии. Общо взето изискват субстрат, богат на хранителни вещества.

• Необходимо е редовно подхранване от края на пролетта до началото на есента. Най-изгодният начин за подхранване е да се поливат растенията със силно разреден разтвор от добър компост или кокоши оборски тор. Възможно е също така да се използват специални торове, предназначени за мушкати. Торът прилагаме всяка седмица.

• Мушкатите, отглеждани от семена, са по-устойчиви главно срещу вирусни заболявания. Вирозите се проявяват с най-различни форми и цветни аномалии на листата (пожълтяване, пръстеновидност, деформация) и цветовете. Забележима е обща закърнялост на растенията. Единствената защита е незабавното отстраняване на нападнатите растения.

  Коркова болест на листата се появява при висящите мушкати. Причината е излишък на вода в почвата или висока влажност на въздуха. Проявява се с увеличаване на повърхностните клетки и образуване на дребни зелени подутини. Защитата е превантивна - осигуряване на равномерно поливане без преовлажняване на субстрата.

  Бактериална гнилоба и вехнене е най-сериозното заболяване на мушкатите. Симптомите се проявяват първо на по-старите листа под формата на дребни маслиновидни или прозрачни петна, които постепенно се увеличават, сливат се помежду си и изсъхват. Листата постепенно отмират от най-старите нагоре. Нападнатите растения трябва да бъдат унищожени. След отстраняване на заразените растения културата обработваме с 0,2% препарат Kuprikol 50 или Cuprocaffaro. Обработваме два до три пъти с интервал от седем дни.

  Питиева коренова гнилоба на мушката се проявява с почерняване на основата на стъблото и гниене на корените. По стъблата могат да се появят черно-кафяви петна. От заболяването са нападнати главно резниците на растенията. Болните резници трябва да се отстраняват редовно. Останалите, здрави растения обработваме чрез поливане с 0,05% препарат Polyversum (4 л/вода/м²) или 0,25% препарат Proplant (2-4 л/вода/м²).

  Ръжда се среща само при ивичести мушкати. На листата първо се появяват жълти дребни петна, на чиито долни страни възникват издигнати кафяви легла от спори, често подредени в кръгове. При по-силно нападение листата изсъхват и опадат. Силно нападнатите растения трябва да бъдат унищожени, а при по-слаби случаи помага пръскане с широкоспектърни фунгициди на базата на сяра или цинк.