Калинка в градината - помощник или вредител?

Накратко: Калинката е помощник, а не вредител: изяжда до 150 листни въшки на ден, а една ларва по време на развитието си – до 800. Седемточковата калинка е с размер 5–9 мм и лови въшки по зеленчуци и цветя. За да я задържите в градината, откажете се от химическите пръскания.

Калинка - помощник или вредител?

Седемточкова калинка (лат. Coccinella septempunctata) - наричана още калинка, божа кравичка или буболечка, е може би най-известният бръмбар изобщо. Произлиза от семейство калинковидни (лат. Coccinellidae). Това е най-известният средноевропейски вид, който достига 5-9 мм. Храни се с листни въшки, живеещи по цветя, зеленчуци и дивите растения. Не се среща по дърветата. Седемточковата калинка е неуморен ловец на въшки и голям помощник при тяхното унищожаване във вашата градина.

Калинковидните - са разпространени по целия свят. В Европа се срещат около 100 вида, а по света около 4000 вида. Повечето калинки живеят в субтропичните и тропичните области. Топлина се нуждае и нашата класическа калинка, на която ѝ върви по-добре с топлина - по-жива е, по-бърза и по-щастлива. При студено време дейността на калинката се забавя. Броят на точките при калинките означава вида калинка, а не възрастта на калинката, както понякога се твърди погрешно. Двуточковата калинка (лат. Adalia bipunctata) - има две точки по надкрилията, най-често изяжда въшки по дървесни растения, черен бъз. Десетточковата калинка (лат. Adalia decempunctata) - има тъмнокафяви надкрилия, на всяко от тях има пет петна под формата на точки, среща се най-често по ливади и широколистни дървесни растения. Четиринайсетточковата калинка (лат. Propylaea quatuordecimpunctata) - съществува в повече от сто форми и различни цветни мутации, има червени и жълти надкрилия, точките са подредени на шахматна дъска. Храни се с различни видове въшки. Голямата калинка (лат. Anatis ocellata) - е голяма 8-10 мм, има жълточервени надкрилия с двайсет тъмни точки със светъл ръб. Живее предимно в горите по борове, но и по дървесни растения в градините.

Други видове калинки - Калинка австралийска (лат. Rodolia cardinalis) - се използва успешно за унищожаване на червеи по цитрусовите растения още от 1888 година. Калинка петниста (лат. Thea vigintiduopunctata) - е лимоненожълто оцветено бръмбарче с двадесет и две точки. Тази калинка не се храни с листни въшки, а с брашнеста мана по дървета, ливади и лозя. Clitostethus arcuatus - е кафява окосмена калинка. На покривните крила има две успоредно разположени тъмни петна със светъл ръб. Тази калинка се специализира в изяждането на белокрилки. Neomysia oblongoguttata - е калинка с размер 7-9 мм с черни покривни крила, на които има по-голям брой жълтеникави петна. Храни се предимно с листни въшки по иглолистни дървета. Synharmonia conglobata - е калинка с размер 5 мм с розови до червени покривни крила с осем черни ъгловати петна. Изяжда листни въшки по овощни дървета и топола. Chilocorus bipustulatus и Chilocorus renipustulatus - достигат размер 4-6 мм, и двата вида са ярко черни. Възрастните бръмбари и ларвите се хранят с листни въшки и щитоносни въшки. Scymnus suturalis и Scymnus subvillosus - са тъмнокафяви до черни, окосмени калинки. Хранят се предимно с въшки, появяващи се по борове и иглолистни дървета. Stethorus punctillum - е дребна калинка с размер 1,5 мм. Има черни фино окосмени покривни крила, жълти крачета и антени. Живее по овощни дървета, храни се с акари. Това дребно бръмбарче и неговите ларви са способни да изконсумират до 100 акари от всички развойни стадии дневно. Е силно подвижна и снася яйца на различни огнища на нападение. Действа отлично срещу акари по чушки, краставици, домати, но също и по декоративни и овощни видове.

Повечето от калинковите са полезни за отглеждачите и тяхната градина. През пролетта калинките ги намираме в лехите, където изяждат листните въшки. Ако искаме да запазим калинките, избягвайте използването на химически пръскачки. Калинката е естествен унищожител на листни въшки по растенията. Ако запазите калинките, ще си осигурите екологично унищожаване на тези вредители в хармония с природата. Калинките снасят своите ларви близо до растенията, нападнати от листни въшки и червеи. Така излюпените ларви намират по-лесно храна. Повечето от живеещите у нас калинки се хранят с различни видове листни въшки. Някои видове с белокрилки и акари. Само тясна група видове се храни с плесени и храна от животински произход. Калинките към тази храна изяждат и растителен прашец.

Калинка четиринадесетточкова, изяждаща листни въшки:

Азиатската калинка - (лат. Harmonia axyridis) - тази калинка също е боец срещу листните въшки, но няма естествен враг в природата. Сега се е разпространила и в Европа. В големите градове се заселва по прозорците на панелните жилища, където презимува. Тази калинка е източник на алергии. Ухапването ѝ прилича на ухапване от мравка. При влитане в жилищата търси място за презимуване, където обаче не заспива, защото в апартаментите е топло. Калинката така остава активна, изчерпват ѝ се енергията и мазнините и затова ухапва и хората. Обикновената калинка не напада човека и дори ухапването ѝ не се усеща. В Британия е обозначена като суперхищник, за регулирането ѝ при масово размножаване се разработват специални акари, които паразитират върху калинката и намаляват плодовитостта ѝ. Азиатската калинка се размножава пет пъти годишно. Счита се за инвазивен вид, който потиска местните видове. Масовото ѝ размножаване носи екологични и еволюционни последствия.

Размножаване

Калинката се размножава само ако има достатъчно храна. Женската обръща голямо внимание на пълното и успешно развитие на яйцата. Калинката снася яйцата си по долната страна на листата - става дума за купчини от до 400 овални яйца в по-малки групички от 10-30 броя. Яйцата снася главно в близост до колонии от листни въшки. Видовете, които се хранят с червеци, снасят само едно до две яйца под защитния щит на тези вредители. Ларвите се излюпват от яйцата след седем до десет дни. Имат удължено тъмно оцветено тяло и преминават през четири до пет стадия на развитие. През този период за своето развитие те трябва да погълнат стотици листни въшки. След три до шест седмици ларвите се окукляват по листата или стъблата на дърветата. Какавидите са овални и изглеждат малко свити. Оцветени са в червено. След четири до девет дни се излюпват жълто оцветени бръмбари с все още неразвит рисунък. Общото развитие на калинката отнема според вида и условията от един до три месеца.

Калинката се държи като мъртва пред хищниците и безвладно пада на земята. Отделя жълта течност, която е отровна и неприятна на вкус например и за птиците. Подобно отровни са и ларвите и какавидите.

Калинките живеят две години, младите излюпени калинки презимуват, след това се размножават и през пролетта или лятото животът им приключва.

Как да задържите калинката в градината?

Необходимо е да се откажете от използването на всички химически препарати. Калинката се нуждае от листни въшки за оцеляването си, които иначе бихте унищожили. Калинката изяжда до 150 броя листни въшки на ден. Една-единствена ларва за своето развитие изразходва до 800 листни въшки. Зависи от вас дали ще предпочетете химическото пръскане или ще позволите на това бръмбарче да покаже на какво е способно и да защити растенията ви в хармония с околната среда.