Гъби и растения: симбиоза за по-добър растеж
Някои гъби вредят на растенията, докато други могат да помогнат. Растенията в симбиоза с гъби процъфтяват много по-добре.
В природата съществува микоризна симбиоза - взаимноизгодна връзка между растителни корени и специфични видове гъби. Тези полезни гъби образуват мрежа от фини нишки наречени хифи, които значително увеличават способността на растението да абсорбира вода и хранителни вещества от почвата.
Предимства на микоризната симбиоза
- По-добро усвояване на хранителни вещества - особено фосфор и азот
- Увеличена устойчивост към суша - по-ефективно поемане на вода
- Защита от патогени - полезните гъби предпазват корените от вредни организми
- По-силна коренова система - стимулира развитието на здрави корени
- По-добър растеж и добиви - общо подобрение на жизнеността на растението
За градинарите, които искат да се възползват от тази естествена симбиоза, съществуват специализирани микоризни препарати, които можете да добавите към почвата или субстрата при засаждане.
Накратко: Микоризата е симбиоза между корените на растението и полезни гъби: гъбата доставя вода и хранителни вещества, а растението ѝ дава захари. Среща се при около 95% от растенията. Най-ефективно е да приложите микоризен препарат при засаждане директно върху корените и след това да не използвате фунгициди поне няколко седмици.
| Растения с микориза | около 95% |
|---|---|
| Арбускуларна микориза | около 90% от растенията |
| Най-ефективно приложение | при засаждане, директно върху корените |
| Фунгициди след приложение | не поне няколко седмици |
Микоризата означава симбиотична връзка между растението и гъбата. Гъбата доставя вода и хранителни вещества, а растението от своя страна осигурява на гъбата захаросъдържащи вещества и хормони. Следователно това е взаимноизгодно съжителство.
Тази връзка е напълно обичайна в природата, микоризата се среща при огромното мнозинство (около 95%) от всички растения. В днешно време обаче мицелиумът често се унищожава от използването на химически препарати, минерални торове, оран и уплътняване на почвата.
Гъбите са много чувствителни към тези фактори и не оцеляват при интензивна обработка. Без тях обаче е много по-трудно да се отгледа нещо - растенията страдат повече от суша и недостиг на хранителни вещества, с които иначе би ги снабдила полезната гъба.
Принцип на микоризата
Когато мицелиумът срещне корените на правилния вид растение, всъщност настъпва "нападение" - гъбата насилствено прониква в междуклетъчните пространства или директно в клетките на външната част на корена. След това се установява балансирана връзка, от която и двете страни имат полза.
Мицелиумът е гъста мрежа от фини нишки, които увеличават многократно площта на корена и позволяват по-ефективен транспорт на вода и разтворени вещества.
Гъбите от своя страна получават от растението продукти на фотосинтезата, които сами не са способни да произвеждат, защото нямат хлорофил. Могат също така да получават вещества, стимулиращи растежа. В някои случаи симбиозата може да прерасне в паразитизъм, ако един от организмите получи прекалено голямо надмощие.
Видове микориза
В зависимост от това как възниква симбиозата, можем да разграничим няколко различни категории:
Ендомикориза
Това е по-честата форма на симбиоза. При този тип микориза гъбените нишки проникват вътре в клетките на корена. Гъбите, които участват в тази връзка, в повечето случаи не са способни да оцелеят самостоятелно.
Сред типовете ендомикориза са:
- Орхидеоидна микориза - много орхидеи са напълно зависими от гъбата при покълване, тъй като семената не съдържат практически никакви хранителни вещества
- Арбускуларна микориза - най-честият тип микориза изобщо, среща се при 90% от растенията. Хифите се разклоняват вътре в клетките.
- Ерикоидна микориза - типична за киселолюбиви растения (боровинки, азалии, ерики...)
Ектомикориза
По-рядък вид микориза. При нея гъбата образува обвивка на повърхността на корена и замества кореновите власинки. Хифите не проникват вътре в кореновите клетки, а само в междуклетъчните пространства.
Растенията с този тип микориза имат редуцирани корени с липсващи коренови власинки, често вилообразно разклонени. Сред тях са някои иглолистни и горски широколистни дървета - бреза, дъб, бук, смърч, лиственица, бор.
Гъбите, които образуват тази симбиоза, всеки гъбар познава - често се касае за видове, които образуват големи, понякога дори ядливи плодни тела (аскомицети и базидиомицети). Повечето ядливи видове гъби образуват ектомикориза.
Как да получим и поддържаме симбиотичните гъби
Микоризните гъби се срещат изобилно в природата. На места, които се обработват, или в купен субстрат в саксия обаче обикновено не получават шанс.
Една от възможностите да получите тези гъби е да пренесете малко земя от растение в природата към това на вашата градина. Успешността обаче не е особено голяма, освен това можете заедно с полезните гъби да донесете и някои вредни.
Подобен подход е поставянето на дървени стърготини при растение, при което предполагаме микориза - мицелът трябва да прорасне в стърготините и можем да ги пренесем в градината. Рисковете обаче са същите като при предишния подход.
Винаги е важно да намерите същото дърво или растение, защото микоризните гъби често са много тясно специализирани - един вид гъба може да е способна да образува симбиоза например само с един вид растение.
Значително по-лесно и надеждно е закупуването на микоризни препарати. Те съдържат правилните видове гъби според предназначението на препарата и освен това в достатъчно количество.
Могат да се прилагат чрез поливане или под формата на гел или разтвор при засаждане директно върху корените на растенията. Приложението при засаждане е най-ефективно.
Освен това, ако веднъж използвате препарата и мицелът се приеме добре, гъбите ще се задържат в почвата и занапред, ако отглеждате същата култура всяка година и не използвате много фунгициди.
Ако използването им е необходимо, тогава поне не ги прилагайте чрез поливане - по този начин микоризата вероятно би изчезнала напълно.
Трябва да се има предвид, че микоризата също е гъба, макар и полезна. Затова след прилагане на препаратите не използвайте поне няколко седмици фунгициди при растението, най-добре е да ги избягвате напълно.
Ако искате да позволите бързо развитие на микоризата, по-добре е да избягвате приложенията на изкуствени торове и да използвате по-скоро органични и органоминерални торове.
Микоризата не е подходяща за всички среди. Ако вашата градина е преовлажнена или много богата на всички хранителни вещества, приложението на микориза няма да има голямо значение.
Гъбите наистина се нуждаят от почвен кислород, точно като корените на растенията, затова в преовлажнена почва не оцеляват дълго.
При достатъчно снабдяване на растенията с вода и хранителни вещества гъбата има малко значение за растението, напротив може да му отнема част от веществата, които би могло да използва за собствен растеж.
Рядко коя почва обаче е толкова богата, че гъбата да не носи полза на растението - важни са преди всичко микроелементите, които често се намират на по-голяма дълбочина или са свързани в минерали, откъдето гъбата може да ги получи.
Особено изгодна е микоризата при условия с по-малко микроелементи (при растенията най-често можете да наблюдавате избледняване и пожълтяване на листата, евентуално петна и крайни некрози на листата), при изсъхваща почва или на места, където има риск от нападение на болести.
Микоризата позволява снабдяването на растението дори с по-трудно достъпни елементи и вода, като по този начин ограничава стреса на растението, свързан с недостиг на влага. Благодарение на това хранене, снабдяването с вода и някои вещества, растението със симбиотична гъба е по-витално и по-устойчиво на стрес и болести.
Микоризните препарати помагат на растенията да растат бързо и да плодоносят обилно. Опитайте ги и Вие, ще познаете разликата!
Написала Eliška Kadlecová