Диня от собствената градина

Накратко: Динята (Citrullus lanatus) се отглежда чрез разсад: семената се засяват в края на март при поне 18 °C (оптимално около 22 °C), а навън се засажда в края на май, когато няма опасност от слани. Нуждае се от слънчево южно място, разстояние поне 50 см и обилно поливане около 2 пъти седмично.

Пъпешите се срещат много често на масата, но в градината се виждат сравнително рядко. Много хора смятат пъпешите за екзотичен плод, който не може да се отглежда в нашите условия, но истината е точно обратното. Пъпешите могат да се отглеждат и в нашите климатични условия. Пъпешите се делят на две основни групи - зелените пъпеши, които ботанически правилно се наричат диня обикновена (лат. Citrullus lanatus) и сладките пъпеши (лат. Cucumis melo). И двата рода пъпеши принадлежат към семейството на тиквовите (лат. Cucurbitaceae). Въпреки че на пръв поглед не изглежда така, пъпешите са вид плодова зеленчукова култура. Пъпешите се състоят от повърхностна част (кора), която предпазва водниста мекица, скрита вътре в плода. При зелените пъпеши вътрешната мекица се състои до голяма степен от вода, може да е повече от 90%.

Зелен пъпеш (диня)

Зелените пъпеши (дини обикновени) са плодове, които при пълна зрялост се състоят от червена водниста мекица и зелена кора. В мекицата са равномерно разпределени тъмни семена. Зелените пъпеши произхождат от Африка, където и до днес се отглеждат в изобилие. Днес тяхното отглеждане е разпространено на всички места с благоприятни климатични условия. Значителни производители в Европа са Италия, Испания, Кипър и Грация.

Интересен факт: Най-големият пъпеш е тежал 122 кг

Към най-често отглежданите сортове зелен пъпеш принадлежат Crimson sweet, Janosik, Lajko и Sugar baby.

• Crimson sweet е сорт зелен пъпеш с овално кръгли плодове. Кората е тъмнозелен цвят със светли ивици. Мекицата е ярко червен цвят, понякога е оцветена до розово. Пъпешите от този сорт изискват слънчево местоположение, достатъчен приток на вода и добре торена, хумусна почва. Продължителността на вегетацията е около 80-85 дни. Плодовете могат при благоприятни условия да достигнат тегло до 15 кг.

• Сортът Janosik е специален с това, че има жълта мекица, въпреки че се касае за зелен пъпеш. Кората е гладка, светлозелен цвят с шарки.

• Sugar baby е много ранен сорт с вегетационен период около 75-80 дни. Кората е гладка, тъмнозелена със светли ивици. Мекицата е тъмночервена, сочна и сладка. Плодовете обикновено са в диапазона 3-5 кг.

• Сортът Lajko II F1 е високоплоден, ранен хибрид с повишена устойчивост към болести и неблагоприятни условия. Плодовете са леко удължени, средно големи. Достигат размер около 4,5 кг. Кората на зелените пъпеши от сорт Lajko е тъмнозелена, гладка и много здрава. Мекицата е розов цвят, сочна, с нежна консистенция.

Захарен пъпеш

Захарните пъпеши не са толкова популярни като техните водни колеги, но напоследък се появяват все по-често в чиниите. Захарните пъпеши имат жълта мякот и зелена кора, която при някои видове е силно напукана. Захарните пъпеши се различават от водните по вкус, цвят на плодовете и мякота. Дори растенията на пръв поглед изглеждат напълно различно. Листата на захарния пъпеш са по-кръгли и плодовете са много по-малки. Най-често отглежданите захарни пъпеши са Melba и Carib gold.

Любопитен факт: Захарният пъпеш принадлежи към същия род като краставицата.

Отглеждане на диня

Динята е доста взискателна за отглеждане, но толкова повече производителите ценят постигнатия успех. Диниите са топлолюбиви растения, с което трябва да се съобразите още при подготовката на мястото. Подходящо място за отглеждане на дини е слънчево място, насочено към юг. Колкото по-топло място осигурите на диниите, толкова по-голям е шансът за богата реколта. За постигане на успех при отглеждането на дини е важно добре да подготвите почвата. Още през есента изкопайте избраното място и внесете в почвата торова тор. Диниите са култури, които оценяват отглеждането в първа култура. Никога не засаждайте дини на място, където през предишния сезон са били някакви други тиквовидни растения (краставици, тикви...), защото почвата след тях ще бъде изтощена и освен това към диниите могат да се пренесат болести и вредители, които не са загинали през зимата.

Разсада на пъпеши е добре да се отгледа предварително. Сеитбата в саксии или разсадници може да се извърши още в края на март. Най-важната роля при сеитбата играе температурата. През целия период на покълване тя не трябва да колебае и да спада под 18 °C. Оптималната температура за покълване е около 22 °C. В една саксийка се засяват 1 – 2 семена. Младите растения покълват и образуват семеделни листенца приблизително до две седмици. Осигурете им достатъчно влага и температура поне 18 °C. Оставете разсада в саксиите да се укрепи достатъчно и да пусне корени. Оптимално развитата разсада на диня има 3 – 4 истински листа. Израсналата разсад започнете постепенно да закалявате преди засаждането. На окончателното място засаждайте пъпеша едва когато не застрашават слани. Обикновено това е около края на май. Минималното разстояние между отделните растения трябва да бъде поне 50 см. Доказало се е дините да се засаждат върху черен нетъкан текстил, който помага за поддържането на топлината. Засадената разсад на пъпеши трябва редовно да се полива, в периода на суша консумацията на вода е още по-висока. По-ефективно е интензивното поливане около 2 пъти седмично, отколкото по-честото поливане с малки дози. Пъпешите се нуждаят от достатъчен приток на хранителни вещества, затова е препоръчително редовно да се подхранват с торове за тиквови растения. В началото на лятото пъпешите започват да цъфтят и за развитието на плодовете е необходимо опрашване на цветовете. На открито за това се грижат пчелите и други насекоми, в оранжерията трябва да вземете четка и да поемете ролята на пчелата в собствените си ръце. След успешното опрашване от цветовете се развиват плодове, които постепенно започват да се прибират. В периода на узряване на плодовете се ограничава поливането, за да не настъпва изгниване. Узрялата диня се разпознава по изсъхналите стъблени мустачета и класическата дръжка, която формират дръжките. Кората на узрелите пъпеши е блестяща и на мястото на допир с почвата жълтеникава. Узрелите пъпеши издават кух звук.

Присаждане на пъпеши

Хората започнаха да присаждат пъпеши по два причини. Първата причина е намаляването на появата на някои гъбични заболявания, които измъчваха отглеждащите пъпеши. Втората причина беше необходимостта от увеличаване на добива от пъпеши. Присаденото растение в идеалния случай може да даде и повече от 80 kg плодове. Освен това присадените пъпеши имат много по-ниски изисквания за отглеждане.

Отглеждане на пъпеш

Отглеждането на пъпеш е по-лесно, тъй като е по-устойчив на студ и узрява значително по-рано. Разсадът на пъпеш също се предварително отглежда, като посевът може да се извърши в средата на април в подготвени саксии или разсадници. На лехата пъпешите се засаждат около края на май, когато температурите вече не спадат под точката на замръзване. Подходящо местоположение е топло място с целодневна слънчева светлина и добре торена почва. За по-добро развитие се е доказало предпазването на разсада от студ например с бяло нетъкано текстил или капаци. При ниски температури растежът на растенията се забавя. По-висока температура може да се осигури и чрез отглеждане върху черно мулчиращо покривало. На пъпешите също е необходимо да се осигури редовен достъп на вода и хранителни вещества. През периода на цъфтеж не забравяйте да позволите на насекомите да опрашат цветовете. Узрелите плодове берете постепенно. Препоръчително е отстраняването на плодове, които нямат шанс да узреят, тъй като по този начин растението ще има повече сила за храненето на останалите плодове.

Съвет – пиян пъпеш

Пъпешът често се използва като декорация на чаши при приготвянето на миксирани напитки. За възрастната част от населението със сигурност ще бъде интересен така нареченият "пиян пъпеш", който се приготвя като се направи дупка в диня, в която се налива алкохол (най-често ром или водка). Така подготвената диня се поставя за един ден в хладилника, за да може алкохолът да се свърже с водниста мекиш. На следващия ден динята е готова за консумация.