Пълноцветни маргаритки са истинска красота

Маргаритките, с друго име обикновени маргаритки (лат. Bellis perennis) растат във всяка морава, така че би се очаквало отглеждането им да е напълно излишно. Но не е така, тези красавици от семейство сложноцветни (лат. Asteraceae) могат да украсят всяка градина, стига само да изберете правилния сорт. Селекционираните сортове са много популярни сред отглеждачите. Могат да се засаждат директно на лехи, изпъкват и в цветни кашпи и декоративни контейнери.

Обикновените маргаритки са многогодишни, но селекционираните екземпляри обикновено се отглеждат като двугодишни, тъй като с времето цветовете им започват да намаляват. Сортовете най-често се гордеят с бели, розови или червени цветове. Съцветията израстват и при селекционираните маргаритки от розетковидно подредена розетка от листа на около 5 – 20 cm дълги стъбла. Цветовете на маргаритките са съставени от тесни езиковидни листчета. Тяхното количество зависи от това дали се касае за пълноцветен или обикновено цъфтящ сорт.

Основният сорт пълноцветна маргаритка е възглавничковидно растяща многогодишна, която най-често се отглежда само като двугодишна. Засява се през юни до юли в разсадник или в устройство за посев. Идеалната температура за покълване е около 18 °C. Засаждането на израсналите разсади на окончателно място се извършва през август до септември. За засаждане най-често се използва разстояние около 20 x 20 cm. Растенията, засадени през есента, цъфтят следващата пролет – от март до началото на юли. Маргаритките издържат на мястото без проблем и няколко години, но всяка година цветовете ще са все по-малки и по-малки. Един от най-известните сортове маргаритки е „Super Enorma". Касае се за пълноцветен сорт, който е подходящ за отглеждане на лехи, на бордюри и в цветни кашпи и декоративни контейнери. Може да се отглежда и на леко засенчено място, но на пряко слънце цъфти по-обилно.

Отглеждане на декоративна маргаритка

Декоративните маргаритки са неприхотливи за отглеждане. Основата на успешното отглеждане е засаждането на слънчево място. В лека полусянка също ще растат, но ще цъфтят по-слабо. Маргаритките растат в градинска почва, която е добре водопропусклива. Изискванията към вода и хранителни вещества не са твърде големи, маргаритките се задоволяват с обикновена порция поливане. Поливането винаги се определя според актуалните климатични условия и мястото, на което е засадена маргаритката. В период на суша е необходимо да се полива по-често, особено засадените в контейнери растения могат много бързо да изсъхнат. Декоративните маргаритки се размножават чрез семена, които се засяват през пролетта и през есента се засаждат на леха или в кашпа. Маргаритките цъфтят от март до септември.

Не подценявайте дивите маргаритки, те са полезни за здравето...

Дивите маргаритки или обикновените маргаритки (лат. Bellis perennis) са многогодишни растения, които могат да достигнат височина до 25 cm. До този размер обикновено не достигат, защото по-рано се срещат с косачката за трева. Листата на маргаритката са групирани в приземна розетка, формата им е обратнояйцевидна. От розетката израства фино окосмена безлистна стъбло, което носи само един цвят. Цветното съцветие има около 1 – 3 cm в диаметър. Цветовете са съставени от бели до розови езичета, които на върха често са зачервени. Центърът на цветето е съставен от жълт диск. Плодът на обикновената маргаритка е около 1 mm голяма семенка.

Обикновената маргаритка расте в тревни площи, в градини, ливади от низините до планинските райони. С обикновената маргаритка може да се срещне в цяла Европа и в Западна Азия.

Лечебни свойства на маргаритката

Маргаритката е полезна за здравето благодарение на съдържанието на сапонини, танини, горчивини, минерални вещества, смоли, органични киселини, флавоноиди и инулин. Събираната част са цветовете или цъфтящата надземна част. Цветовете, събрани през пролетта, съдържат най-много активни вещества. Маргаритките се използват за подпомагане на отхрачването, действат противовъзпалително и заздравяващо. Употребата на маргаритки се е доказала и при възпаления на пикочните пътища и при възпаление на бъбреците. Бани от маргаритки се използват за лечение на екземи, псориазис, лишеи, обриви и акне. Отварата от маргаритки може да се използва и при заболявания на жлъчката. При възпаления на очите се поставят компреси от маргаритки. За натъртвания се използват компреси от смачкани листа на маргаритки. Цветовете могат да се използват вътрешно и външно без никакъв риск.

Откъде идва названието маргаритка

Латинското име на маргаритката „Bellis" произлиза от латинската дума „bellus", което в превод означава „красив". Антични легенди разказват, че в маргаритка се превърнала ливадната нимфа Белидис, когато се опитала да избяга от любовните капани на римския бог на редовната смяна на годишните сезони Вермун.

Маргаритката е свързана с чистота, невинност и вярна любов. Тя е посветена на богините Афродита и Венера. Египетска легенда разказва, че първите маргаритки поникнали от сълзите, които проронила Дева Мария, когато семейството ѝ бягало в Египет. Средновековните картини изобразявали маргаритки като символ на чистотата и невинността на младенеца Исус.

„Обича ме, не ме обича"

Маргаритката, точно като невена, се използва за разгадаване дали любовта е взаимна или не.