Погледите без алергии

Лъвските уста (лат. Antirrhinum) принадлежат към семейството на живовлечните (лат. Scrophulariaceae) растения. Родът лъвски уста наброява около 40 вида от тези растения. Родината на лъвските уста е Северна Америка. Там тези растения растат като многогодишни. В Европа се разпространяват през 16-ти век. Много видове лъвски уста растат в Средиземноморието, от брега на Турция до Франция. На нашата територия се е аклиматизирал особено градинската лъвска уста (лат. Antirrhinum majus) и отглежданите от нея сортове и хибриди. Лъвските уста с удоволствие са отглеждали в градините си още нашите баби. Днес и вие можете да се насладите на техните интересни цветове.

Как изглеждат лъвските уста?

При лъвските уста на пръв поглед ще ви привлекат техните много интересни цветове, които напомнят животински муцунки. Може би затова на лъвските уста понякога народно се казва заешки устни или жабки. Цветовете са подредени в изправен грозд. Палитрата от цветове на цветовете е много разнообразна – касае се преди всичко за нюанси на бяло, жълто, оранжево, лилаво, розово и червено. Не са изключение и многоцветните цветове на сортовете лъвски уста. Плодът на лъвските уста са кутийки, съдържащи семена. Лъвските уста достигат височина от 10 см до 100 см, в зависимост от вида. Стъблото е изправено, листата растат насрещно, в горната част разпръснато, имат яйцевидна форма.

Видове и сортове лъвски уста

Според височината на стъблото се различават високи, средно високи и ниски лъвски уста. Специално за кашпи са отгледани увиснали лъвски уста. На пазара има много интересни сортове, които се различават помежду си особено по цвета на цветовете.

• Високите лъвчета достигат височина около 60 – 90 cm. Представител на високото лъвче е например сортът Brighton Rock, Madame Butterfly или Supreme Double. Високите сортове лъвчета ще се открояват на големи лехи в компанията на циниите и флоксите. Изглеждат интересно и в близост до различни храсти.

• Средно високите лъвчета достигат от 30 до 60 cm на възраст. Известни сортове на средно високите лъвчета са Vanity Fair, Coronette и White Wander. Средно високите лъвчета правят очарователно впечатление при гъста засаждане на разноцветно цъфтящи екземпляри на една леха.

• Ниските (джудже) сортове достигат височина около 20 cm. Представител е например сортът Tom Thumb. Доказано приложение на ниските лъвчета е засаждането в саксии или оформянето на краищата на лехите – лъвчетата ще ви създадат красива бордюра.

• Увисналите лъвчета са отгледани най-късно, техните стъбла не са изправени като при другите видове, а растат увиснали. Могат да бъдат дълги до 40 cm. Краищата на увисналите части са украсени с разноцветни цветове. Представител на увисналите лъвчета е например сортът Candelabra. Увисналите лъвчета са предназначени предимно за засаждане в висящи саксии, но могат със своето увисване да украсят и различни ниски стени.

• Пълноцветните сортове са абсолютна върхова постижение сред лъвчетата. Техните цветове имат още по-интересна форма от класическите лъвчета. Разноцветните гроздове на пълноцветните лъвчета изглеждат напълно завладяващо на лехите.

Привърженици на чистия едноцветен стил могат да изберат семена на лъвчета в оранжево – розови цветове, които достигат височина около 80 cm. Групичка от тези лъвчета ще се открои във всяка градина. За любителите на веселите цветове е идеален миксът от семена на лъвчета, съдържащ най-красивите цветни комбинации. Трябва само да изберете дали искате високи, ниски, увиснали или например пълноцветни. Всички ще ви донесат радост.

Отглеждане на лъвчета

Лъвчетата обичат слънчеви места. Добре се развиват в пропускливи, глинесто-пясъчни почви с достатъчно калций. По отношение на водата са средно взискателни. Растенията, отглеждани на лехи, са по-малко взискателни към поливане, защото свободната почва изсъхва по-бавно от почвата в саксиите. Растенията в саксии е необходимо да се поливат редовно в зависимост от времето.

Жасминът цъфти от юни до септември. За да цъфти дълго и красиво, подхранвайте го през сезона с течно торене, предназначено за балконски растения. Друг трик за обилно цъфтене е навременното отрязване на централния изданк и премахването на прецъфтелите цветове. Благодарение на отрязването растението ще се разклони красиво и ще създаде повече стъбла със гроздовидни съцветия. Прецъфтелите цветове пък няма да изтощават излишно растението, така че то ще може смело да продължи да цъфти. Оставете обаче няколко цвята на растението, за да се образуват семена. Жасминът е специфичен с това, че не се кръстосва, затова запазва цветните характеристики на родителите си.

Семената на жасмина често се засяват сами. През пролетта затова можете да се сдобиете с неочаквана изненада от млади растенца жасмин. Жасминът е многогодишно растение, но в нашите климатични условия е необходимо всяка година да го засявате отново, защото не е морозоустойчив и не преживява зимата. Ако не разчитате на самозасяване, засявайте жасмина през февруари до март в посевна кутия или в парник. Семената кълнят най-добре при температури между 18 – 20 °C. Периодът на покълване е около 14 дни. Покълналите растения са чувствителни към т.нар. „полягане", затова ги засявайте рехаво и добре проветрявайте посевните пространства.

Не намокряйте излишно субстрата. Като превенция можете да стерилизирате субстрата с топлина преди посяване или да го дезинфекцирате със специален дезинфекциращ препарат. На окончателното място пресаждайте израсналите разсади през втората половина на април. Леките слани не би трябвало да застрашат растенията, но все пак е по-сигурно да ги покриете например с нетъкан текстил.

Интересен факт за алергиците

Цветовете на жасмина крият полена много дълбоко в цвета, затова не дразнят алергиците и те могат смело да ги отглеждат в близост до жилищата си.