Пъстри теменужки - украса на лехата

Пъстроцветните теменужки са вестители на пролетта

Ароматните теменужки са неприхотливи пъстри едногодишни до двугодишни цветя, от които познаваме около 450 вида. Разпространени са в цяла Европа, но и в различни кътчета на света, в тропиците, дори в планините. За теменужките у нас е характерно народното име виола. Видове виоли: Полска виола, Виела виола, Градинска виола, Едроцветна виола и Нивна виола.

Теменужките или виолите разделяме на 3 основни групи според времето на цъфтене:

• Ранни теменужки - цъфтят през есента и рано напролет, евентуално в топли зими без мразове цъфтят. Имат по-малки цветчета.

• Късни теменужки - цъфтят напролет, на сенчести места до септември. Са устойчиви на мраз подобно на ранните виоли.

• F1 хибриди - произхождат от Япония, имат средни или големи пъстроцветни цветове, които не са морозоустойчиви. Презимуват в хладно помещение или в оранжерия.

Според размера на цветовете разделяме теменужките на следните групи:

• Пирненски виоли - средно големи цветове с размер 4-5 см

• Ерфуртски ранни гигантски виоли - цветя с размер 5-6 см

• Швейцарски гигантски виоли - големи цветове с размер 6-7 см

• Кведлинбургски гигантски виоли - най-големи цветове с размер 6-8 см

Виолите днес и преди

Още в античния Рим растенията теменужки възпявали античните поети. Селекцията на теменужки започнала през 1810 г. в Англия. Първите видове теменужки познаваме като viola tricolor, viola lutea и viola calcarata. Според шведския ботаник В.Б. Витрок е получена най-известната днешна разновидност viola wittrokiana. В нашите географски ширини се срещат 25-30 вида теменужки. Оригиналните диворастящи растенийца хората смятали за билки на любовта и вярността.

Латинското име viola означава червен нюанс на синьо. За теменужките у нас е характерно народното име виола. Изразът виола е производен от разположението на цветовете на теменужките и техните листенца, които напомнят на маща и нейните дъщери. В миналото обаче били нелюбими, защото уж донасяли в жилището злощастие и нещастие. Вероятно това произхождало от факта, че виолите се отглеждали предимно на гробовете на починали. Думата виола е производна от това, че теменужката е самотно цветенце. Благодарение на своята неприхотливост и богати пъстри цветове са любими в Холандия, Франция и Англия.

Теменужките заедно с типично пролетните цветя като нарциси и лалета създават красиво пролетно лехе. Въпреки че виолите цъфтят предимно напролет, при по-късната им засаждане можем да постигнем есенно цъфтене до настъпването на зимата. Подходящи са за отглеждане на цветна леха, в саксии, декоративни сандъчета и висящи кашпи.

Как да отглеждаме виоли

Виолата миризлива (лат. Viola) са най-често двугодишни растения, които имат пъстроцветни цветчета с различна големина. Принадлежат към семейство теменужкови (лат. Violaceae).

Отглеждаме ги от семена чрез засаждане директно на цветна леха или в оранжерия или парник. Късните виоли засаждаме в парник през февруари - април, навън ги преместваме през май, когато температурата достига вече 15°C и имат поне 4 истински листенца. През юни - юли засаждаме виоли, които ще цъфтят през есента или евентуално напролет.

Необикновено свойство на виолите е, че много добре понасят присаждането дори по време на цъфтеж. В случай че теменужките няма да пресаждаме по-късно, в една ямка поставяме максимум 3-4 семена. Семената засаждаме на разстояние 20 см едно от друго.

За отглеждане на виоли е подходяща средно тежка почва със съдържание на хумус. По-късно ги засаждаме на слънчеви или полусенчести места в групови цветни лехи не само в низините, но и в планинските райони. Трябва обаче да внимаваме да не са изложени на прекомерно слънчево лъчение. По време на вегетационния период ги поливаме внимателно, тъй като консумират малко вода.

Теменужките имат прост корен, къс изправен стъбло, продълговати дръжкати листа с яйцевидна форма. Цветовете на теменужките са 3 - 8 см и могат да бъдат двуцветни или трицветни с гладки или вълнообразни ръбове на венчелистчетата. Цветчетата играят с почти всички цветове, еднотонни или комбинирани, с очице или без очице.

Ако искаме да удължим цъфтежа на виолите, необходимо е редовно отстраняване на отцъфтелите цветове. Растенията на виолата се опрашват от насекоми или са самоопрашващи се. Плодът на виолите е кутийка, която по-нататък се разпространява от мравки. В случай че ги отглеждаме в саксии, през зимата изобщо не ги поливаме. През зимния период можем да ги презимуваме в саксии или висящи кошници на открито.