Ехиноцереусите ще ви радват с дълго цъфтене

Ехиноцереусите са относително неприхотливи кактуси за отглеждане. Техните находища се простират на много обширна площ в Централна Америка. В природата растат в средноизточна Мексико в щатите Тамаулипас и Дуранго, както и в щатите Сонора, Чихуахуа и във всички други югозападни щати на САЩ от Тексас и Калифорния до Колорадо, Юта и Невада. Благодарение на нашия е-магазин можете да отгледате тези централноамерикански красавици и вие.

Ехиноцереуси

Ехиноцереусите принадлежат към семейство кактусови растения (лат. Cactaceae). Ехиноцереусите могат да бъдат единично растящи или обилно разклонени, полегнали или изправени кактуси, които най-често са силно бодливи. Цветовете обикновено са големи в различни цветови нюанси. Най-често се срещат розови, червени, виолетови, по-рядко бели, жълти и зеленикави цветове. Ценно предимство на цветовете на ехиноцереусите е тяхната сравнително дълга траймост. Цветовете издържат да цъфтят повече от седмица.

Отглеждачите разделят ехиноцереусите на т.нар. „зелени", които обилно издават странични издънки и образуват туфи. Отделните растенца достигат максимум 3 см в диаметър. Втората група са т.нар. „пектинатни" ехиноцереуси, които имат по-здраво тяло и техните бодли са подредени гребеновидно. Бодлите са голямо украшение, тъй като често са пъстроцветни.

Най-известни видове ехиноцереуси

Сред най-известните ехиноцереуси са echinocereus rubrispinus, echinocereus chloranthus и echinocereus viridiflorus.

Echinocereus rubrispinus

Echinocereus rubrispinus е с колонообразен растеж, може да достигне височина приблизително 18 см и ширина около 5 см. Този кактус расте поединично, странични издънки се появяват при него много рядко. Бодливостта на този ехиноцереус е негова гордост, особено по-младите растения се отличават с изразително червени бодли. Върха на красотата достига echinocereus rubrispinus по време на цъфтежа. Неговите цветове са големи, светло пурпурночервени с кремавожълто гърло и зелено рилце. Родина на echinocereus rubrispinus е западът на мексиканския щат Чихуахуа. Тук този кактус расте в недостъпния терен на планината Sierra Obscura. Ехиноцереусите rubrispinus на находището са открити от Алфред Лау и още при намирането той е знаел, че се касае за новост, която ще бъде много ценена от отглеждачите заради атрактивния си вид. Днес е популярен сред отглеждачите и представлява изразителна доминанта в колекцията. Този ехиноцереус е добре да се отглежда в пропусклив субстрат, да му се осигури студено и светло зимуване. През лятото изисква достатъчно вода и чист въздух.

Echinocereus chloranthus var. cylindricus

Echinocereus chloranthus var. cylindricus принадлежи към по-малките видове ехиноцереуси с цилиндрична стъбло. Стъблата растат поединично, понякога се появяват и няколко малко издънки. Echinocereus chloranthus може да достигне височина до 20 см и диаметър до 7 см. Бодлите на тези растения са много вариабилни и зависят от конкретното местообитание на произход. Цветовете растат приблизително по средата на тялото на този кактус. Тяхната окраска, както и бодлите, е много вариабилна. Цветовете могат да бъдат от жълтеникаво-зелени до кафяви. Echinocereus chloranthus расте във високопланински райони в югозападната част на САЩ в щатите Тексас и Ню Мексико. Тези райони са студени, така че тези кактуси издържат при нашите климатични условия дори презимуване на открито. Необходимо е обаче да им се осигури възможно най-сухо място за презимуване.

Echinocereus viridiflorus

Echinocereus viridiflorus е с леко стълбовиден растеж. Расте предимно на кички, но някои екземпляри растат и самостоятелно. Този ехиноцереус достига височина до 15 см и диаметър на стъблото около 6 см. Бодлите, както и при предишния вид, са много вариабилни и зависят от конкретното място на произход. Бодлите обикновено са прилепнали към стъблото, редовно разпрострени паякообразно около ареолата. Цветовете растат приблизително по средата на тялото на кактуса, те са зеленикави или жълто-зелени. Echinocereus viridiflorus е най-северно растящият ехиноцереус. Среща се в много щати в югозападната и средно-западната част на САЩ. Това са Ню Мексико, Тексас, Дакота, Канзас, Оклахома, Колорадо и Уайоминг. Местообитанията се намират на тревисти места или в сянката на планински гори. Ехиноцереусите, произхождащи от по-студени райони, издържат дори студено презимуване под точката на замръзване. През това време обаче трябва да бъдат в пълна суша и тъканите трябва да са добре узрели. И този вид ехиноцереус е много популярен сред отглеждащите. С неговото отглеждане обаче няма да имат проблеми дори начинаещите отглеждачи.

Отглеждане на ехиноцереуси

Отглеждането на повечето видове ехиноцереуси не е сложно. За да цъфтят кактусите ви, важно е да спазвате техния естествен ритъм с редуване на период на лятна вегетация и период на зимна почивка. При ехиноцереусите това е двойно важно. През лятото осигурете на ехиноцереусите много слънце, вода, топлина и въздух. Няма да пренебрегнат и честото пръскане в горещите дни. С пръскането ще стимулирате растежа им и освен това ще намалите вероятността да бъдат нападнати от вредителя наречен паяжинка. През есента пренесете ехиноцереусите в хладно светло помещение. Оптималната температура е около 5 °C. Поддържайте кактусите при тези условия в пълна сухота. В хладното те ще издържат без проблем цялата зима без нито една капка вода. При презимуване в топло и влажно може да се получи разтегляне на растенията (ще им се образува грозен тесен светъл връх) и при преовлажняване дори гниене на цялото растение, което би било голяма щета в случая с ехиноцереусите. Специфично е презимуването на ехиноцереус хлорантус, който понася дори презимуване навън. Този вид ехиноцереус следователно можете да отглеждате целогодишно навън. Засадете го в пропусклив субстрат, за да не се задържа вода при корените му.Ориентирайте местоположението на юг, за да имат ехиноцереусите достатъчно слънце през лятото. Преди зимата поставете навес над ехиноцереуса, за да не достига вода до корените му. Когато този ехиноцереус е достатъчно изсъхнал, понася без проблеми и силни мразове. Буквално смъртоносен удар може да му нанесе през зимата затоплянето, когато водата от топящия се сняг достигне до корените, кактусът "се напие" и след това настъпят по-силни мразове. "Напоеният" кактус е много податлив и може лесно да измръзне или да изгние. Ако имате оранжерия, която не се отоплява, тя може да стане идеално място за презимуване точно за ехиноцереус хлорантус. Не се колебайте и се сдобийте със семена от тези ехиноцереуси, за да се радвате на красотата на техните бодли и особено на големите, дълго цъфтящи цветове.