Плодове, които ще украсят вашата градина

В миналото в градините се отглеждаха само традиционни видове плодове - ябълки, круши, череши, сливи... Днес хората обичат да експериментират и да опитват да отгледат и растения, които не са били обичайни у нас. Все по-често затова в градините се срещаме с най-различни храсти или дървета, за които преди не сме имали и представа. Повечето растения си печелят популярността благодарение на интересния си външен вид, а също и поради лечебните си свойства. Много от храстите и дърветата, едва сега откриванти от модерното общество, се наричат растения на бъдещето, защото съдържат вещества, които могат да лекуват много заболявания. В родината на тези растения обаче това отдавна е известно... Открийте чара и здравето, съдържащи се в облепихата, годжи берито, мини-кивито и пепино голд.

Обикновена облепиха

Обикновената облепиха (лат. Hippophae rhamnoides) е храст от семейство маслиновковите растения (лат. Elaeagnaceae). Облепихата произхожда от Кавказ и Централна Азия. В негостоприемните условия на Сибир облепихата е едно от малкото растения, съдържащо голямо количество витамин C. Местните жители затова я наричат "сибирско чудо". Облепихата съдържа и много други витамини и минерали, които са налични в плодовете в балансирано съотношение, което е причината за изключителните лечебни свойства. Благотворното действие обаче облепихата не е оказвала само върху хората, дори и конете, които са пасли в области, където е растяла облепиха, са имали значително по-лъскава козина от другите коне. Оттам идва и латинското име на облепихата - Hippophae в превод от гръцки означава блестящ кон.

Обикновената облепиха е тръненест, листопаден храст, който може да достигне височина до 6 метра. Украса в градината ви ще направи не само с листата си, които от двете страни са покрити със сребристи люспици, но и с изразителните оранжево-червени плодове. За да се насладите на плодове, винаги трябва да засадите мъжки и женски растения в съотношение приблизително 1:6 в полза на женските растения. Облепихата е двудомно растение.

Отглеждане на обикновена облепиха

Тъй като облепихата произхожда от негостоприемния Сибир, тя е много издръжлива и следователно неприхотлива за отглеждане. Най-добре ѝ се отдава на слънчево местоположение в по-лека, пясъчна и пропусклива почва, богата на калций. На по-влажно местоположение облепихата също ще израсне, но в прекалено мокра почва може да измръзне през зимата. Облепихата е подходяща за засаждане на неплодородни и опустошени почви, можете да я използвате и за укрепване на брегове. Облепихата не е взискателна към поливането, само при продължителна суша я полейте. Торенето също не е необходимо, защото за доставката на хранителни вещества се грижат булбестите бактерии, живеещи в кореновите булбовидни образувания. По-старите храсти трябва да бъдат подрязани през пролетта, можете да направите подмладяваща резитба до тригодишна дървесина. Първите плодове ще получите след 2 - 4 години.

Годжи бери

Годжи бери (лат. Lycium) принадлежи към семейство разноцветни растения (лат. Solanaceae). Най-разпространеният вид е китайско годжи бери (лат. Lycium chinense), чиито плодове са известни под имената wolfberry, goji или goji berry. Същото име се е наложило и за самото растение. Китайското годжи бери расте предимно в южните райони на Китай. Плодовете на годжи бери се използват в Китай от векове като подмладяващ плод. В традиционната китайска медицина годжи бери има своето незаменимо място, счита се за незаменима напълно универсална хранителна добавка. Особено значително е съдържанието на бета-каротин, витамин C, B1 и B2. Годжи бери укрепва защитните сили и имунитета, помага за понижаване на кръвното налягане, подходящо е при прекомерна употреба на алкохол и подпомага сексуалните функции. Годжи бери укрепва зрението, успокоява раздразнените очи и подобрява остротата на виждането.

Отглеждане на годжи бери

Годжи бери е многогодишен храст, който може да достигне височина до 3 метра. Годжи бери не е взискателно към почвата и отглеждането, расте почти навсякъде. Най-подходящо е отглеждането на годжи бери на слънчево място и в по-леки почви. Поливайте го при продължителна суша, иначе му стига дъждовна вода. Торене не е необходимо. Ако искате да поддържате годжи бери малко, трябва редовно да го подрязвате и оформяте. Годжи бери цъфти от юни до октомври. От цветовете впоследствие се образуват оранжево-червени плодове. Растението плододава около 2-3 години след засаждането. Годжи бери е самоопрашващо се и в нашите условия напълно устойчиво на студ.

Мини киви

Мини киви (лат. Actinidia) принадлежи към семейство актинидиеви (лат. Actinidiaceae) растения. Всъщност се касае за дребноплоден сорт киви. Съществуват около 40 вида мини киви. Най-често отглежданият е хибридът, наречен Actinidie Issai, възникнал вероятно от кръстосване на Actinidia arguta и Actinidia rufa. Този вид може да се отглежда и в контейнер като балконско киви. Друго безспорно предимство на този култивар е самоопрашването му. За получаване на плодове следователно не се нуждаете от мъжки и женски растения, както е обичайно при други сортове киви и мини киви. Растението мини киви освен че дава вкусни плодове, е и много красиво, има тъмнозелени листа и ароматни цветове, които цъфтят през юни. Плодовете на мини киви имат същия вкус и форма като обикновеното киви, само са по-малки (примерно като по-едро цариградско грозде). Мини киви узряват постепенно, най-вкусни са в периода, когато започнат леко да омекват.

Отглеждане на миникиви

Миникивито може да се отглежда без по-големи затруднения, добре понася студа. Ако леко покриете растението преди настъпването на зимата, не трябва да се страхувате от студа. Засаждайте миникиви на слънчево местоположение в леко кисела, рохкава почва. Почвата не трябва да бъде преторена, защото тогава растението би растяло буйно, но не би искало да цъфти. След цъфтежа можете да започнете да торите например с Kristalon Start, образуването на плодове можете да подпомогнете с Kristalon Plod. Алтернатива е засаждането в голяма саксия. Където и да засадите растението, не забравяйте да му поставите опора. Миникиви Issai въпреки че расте бавно, все пак е добре всяка година през пролетта да се извърши разреждащо рязане. Храстите не трябва да бъдат пренаселени, след прибиране на реколтата отстранете отплодилите изданки. Миникивито цъфти и плодоноси на новите издънки, израстващи от по-старата дървесина.

Pepino gold

Pepino gold (лат. Solanum muricatum) принадлежи също като кустовницата към семейство кикирикоцветни растения (лат. Solanaceae). Pepino gold произхожда от Перу и Колумбия. Ползва се с голяма популярност в Нова Зеландия. В България условията за отглеждане на пепино не са напълно оптимални, но все пак можете да си отгледате собствено пепино. Пепиното е многогодишно растение, но у нас често се отглежда само като едногодишно (отглеждачите нямат пространства за презимуване). Пепиното достига до височина около 30 - 50 см. Цветовете са много подобни на цветовете на картофите, плодовете са с яйцевидна форма. Узрелите плодове са жълти с изразени тъмнозелени до кафявовиолетови ивици. Растенията с плодове внасят в всяка градина парче екзотика.

Отглеждане на pepino gold

Пепиното е свикнало с по-топъл климат, затова при отглеждането му трябва да спазвате основните правила. Семената трябва да посявате много рано, най-добре в началото на януари, защото вегетационният период на pepino gold е много дълъг. При по-късно посятите растения плодовете може да не узреят преди настъпването на слани. Pepino gold има подобни температурни изисквания като доматите. В нашите условия обикновено се отглеждат в саксии и кашпи, за да не растат много и да цъфтят рано. За едно растение е достатъчна саксия с размер около 40 см. Подходяща почва е универсален градински субстрат. В средата на април отщипнете върха на растението, за да се разклони. Пепиното не е морозоустойчиво, затова го пренесете на външно местоположение едва когато не е налице опасност от приземни слани. Не му се отразяват добре и температури под 6 °C, при тях спира растежа си. През сезона торете редовно растенията. Ако ще презимявате пепиното, започнете през есента да ограничавате торенето и поливането и след узряването на плодовете го преместете в по-хладно, светло и проветриво помещение с минимална температура 3 °C. Кореновият кълбо никога не трябва да пресъхне напълно, затова поливайте пепиното понякога и през зимата.