Кактус от семенце до цветове

Накратко: Кактусите от семе се засяват във финозърнест, стерилизиран субстрат и се държат затворени, на светло и влажно до покълването. За цъфтеж е ключово да спазвате два режима: лятна вегетация от края на април до септември с поливане около веднъж на 14 дни и зимен покой при 7–15 °C почти без поливане.

Кактусите са познати на всички. За много хора обаче те са само „бодлива топка", която цъфти веднъж на седем години и на която е по-добре да не се докосваш. Жалко, защото кактусите са много неприхотливи растения за отглеждане и техните цветове предизвикват голямо възхищение. Ако разцъфне кактус, отгледан от семе, радостта на отглеждащия е още по-голяма. Това е венецът на неговите усилия в отглеждането, нещо като медал за заслуги. И така, какво трябва да направите, за да го получите? Първата стъпка е закупуване на качествени семена, а след това не остава нищо друго, освен да се въоръжите с търпение и да се заемете с ентусиазъм с отглеждането на кактуси.

Основи на отглеждането на кактуси – засяване на семена

Основата за успешното засяване на семена на кактуси е изборът на подходящ контейнер за засяване и субстрат. Контейнерът се избира според броя на засяваните семена. Много просто устройство за засяване е например мини-парник. По-практично е да не засявате семената на кактусите направо в мини-парника, а по-добре в саксии, които поставяте в устройството за засяване. Първо, отделните видове кактуси са разделени един от друг, така че не е нужно да се безпокоите как да разделите контейнера, за да не се смесят кактусите. И второ, в случай на плесенна инфекция на засева, можете удобно да извадите и обработите само конкретната саксия.

За да се сведе до минимум възможността за плесенна инфекция, е необходимо кутията и саксиите да се измият добре и най-добре да се дезинфекцират (например със слаб разтвор на водороден прекис или разтвор на калиев перманганат). Субстратът се стерилизира с топлина – може да се разпръсне на тава и да се пече за известно време в фурната или да се насипе в буркан, който се вари на водна баня (като при консервиране). Макар и малко трудоемко, наистина си заслужава заради намаляването на риска от плесенна инфекция. Субстратът за засяване трябва да е финозърнест, за да не попаднат семената твърде дълбоко. Може да се направи например чрез смесване на чакъл, речен пясък и пръст, или чрез смесване на субстрат за кактуси и чакъл. Напълнете саксиите до повърхността с подготвения субстрат и леко го уплътнете, овлажнете повърхността с прекипяла вода. Върху субстрата разпределете равномерно семената на кактусите. В всяка саксия поставете етикет с името на кактуса. След това затворете добре засева, така че контактът с външната среда да е възможно най-малък. Поставете устройството за засяване на перваза на прозореца, където има достатъчно светлина. Внимавайте обаче слънчевото лъчение да не е твърде силно и да не изгори или опече покълналите растения – по-добре ги засенчете. Втората алтернатива е поставяне на засева на кактуси под изкуствена светлина – луминесцентна лампа. Тази възможност може да се осъществи икономично например чрез поставяне на засева в пространството между горното стъкло на аквариума и източника на светлина (ако това е възможно пространствено).

Покълналите разсадчета на кактуси имат достатъчно светлина и по-висока температура, която допринася за успешен растеж. Наблюдавайте кактусите редовно и в случай на изсъхване на субстрата поливайте с прекипяла вода. Ако въпреки всички усилия за стерилизация на средата установите, че в саксийката се разпространяват бели нишки плесен, веднага я извадете от посевния апарат, напръскайте я със слаб разтвор на калиев перманганат и оставете субстрата да изсъхне. Евентуално отмрелите растенийца отстранете. След покълването на семената на кактусите започнете да проветрявате посева, но го поддържайте постоянно леко влажен.

Когато разсадчетата започнат да се притискат в мисичката, ги прехвърлете в по-голяма саксия (мисичка). При работа бъдете внимателни, защото младото тяло на кактуса е много крехко и податливо на нараняване. Колкото по-голям кактус работите, толкова по-нисък е рискът от повреда. Пресаждайте в сух субстрат и никога не поливайте кактусите след пресаждане, оставете им около седмица за изсъхване на дребните ранички, които сте им причинили с пресаждането. При поливане може да настъпи гниене, дори и при зрели растения!

Основи на отглеждането на кактуси – годината на отглеждача

При отглеждането на кактуси е необходимо да се спазва режимът на лятна вегетация и периодът на зимен покой. И няма значение дали отглеждате кактусите в оранжерия или вкъщи на перваза. Без спазване на този принцип трудно ще се сдобиете с цветове. Периодът на лятна вегетация започва около края на април, на външно местоположение когато не заплашват слани. Поставете кактусите на перваза на прозореца или в оранжерия и започнете да ги поливате – около 1 път на 14 дни, като имате предвид актуалните климатични условия – при топло време и бързо изсъхване можете да поливате по-често, в студ по-рядко. Субстратът трябва да изсъхне между отделните поливания. Така "събудените" кактуси "се напиват" и започват да растат, при способните за цъфтеж кактуси се появяват пъпки. Поддържайте кактусите в растежен режим до септември, след това постепенно ограничавайте поливането. Тъканите на кактусите узряват и се подготвят за периода на вегетативен покой. В края на октомври (отвън преди да дойдат слани) преместете кактусите на по-хладно местоположение, оптимално с температура около 7-15°C. Може да бъде и в пълен мрак (изба, кутия от обувки), ако има понижена температура.

Отгледайте си също коледен кактус, изобщо не е трудно. Може да създаде приятна атмосфера.

Не поливайте кактусите в зимния период! Разбира се, освен малките разсадчета, които понякога поливайте и ги оставете на светло. Проверявайте кактусите от време на време. Ако установите, че върхът е светлозелен и започва да се издърпва, температурата е твърде висока и кактусът е започнал да расте – или намалете температурата, или преминете към летен режим – но не по-рано от края на март. Спазването на тези два режима е основа за успеха на цялото отглеждане на кактуси, особено за цъфтежа.

Най-известни видове кактуси

• Ariocarpus – кактусите от този вид са сред по-трудните за отглеждане, но точно затова са по-ценени. Срещат се от Северно Мексико до Югозападен Тексас. Цветовете са бели, жълти, розови или виолетови и израстват от върха на кактуса. Разпознавателен белег на този вид кактус е силният репчест корен. Към представителите на този вид принадлежи например ariocarpus fissuratus, който достига размер до 15 см и в зряла възраст цъфти през есента с розово-виолетов цвят широк до 5 см. На родината си американците му казват заради особения му вид „living rock", в превод „жив камък".

• Astrophytum – разпознавателен белег на този вид мексикански кактус са белите люспи, които са разпръснати по цялото тяло на кактуса. Цветовете израстват от върха на растението, обикновено са жълти с червено или оранжево гърло. Най-известните видове са astrophytum asterias, който получава името си благодарение на приликата си с морска звезда. Видовото име на astrophytum capricorne е произведено от козирог, затова понякога се нарича „козирожки кактус". Astrophytum myriostigma няма бодли и както самото име подсказва, е покрит с хиляди бели точки (люспи). Известен е и под името „епископска шапка", която напомня с формата си. Съществува и разновидност „nudum", която няма люспи. Astrophytum supercabuto принадлежи към японските хибриди и е ценен особено заради външния си вид - люспите са по-големи отколкото при обикновените видове и образуват интересна рисунка по тялото. Други представители на този вид кактус са astrophytum niveum, astrophytum senile, astrophytum crassispinoides.

• Epithelantha – тези кактуси принадлежат към мексиканските миниатюри, израстват максимално до размер 5 см. Бодлите са бели и много къси. Цветовете израстват от върха на растението. Са много малки, бели или светло розови. Забележителни при тези растения са тъмно розовите семенници, които се образуват след опрашването на цветовете. Представител на вида е epithelantha micromeris. Видовото име на този кактус означава малобройна или съставена от малко частици. На родината си epithelantha са наричани от някои племена „mulato" и се използват като халюциногенни наркотици. В България концентрацията на соковете не е достатъчна (поради недостиг на слънчево лъчение), затова няма халюциногенен ефект!

• Thelocactus – родината на този вид кактус е североизточна Мексико и южните части на Тексас. Расте в топли субтропични пустини с чакълеста до пясъчна почва, затова и при отглеждане в наши условия изисква много пропусклив субстрат (не понася преовлажняване) и топло местоположение. Големите цветове израстват от върха и могат да имат различни цветове. Представители са thelocactus bicolor, който има ефектни двуцветни бодли и ярко розов цвят. Също thelocactus hexaedrophorus, който има изразито синкавосива епидерма (кожа), която го отличава от останалите представители на този вид. Цъфти със сметановобял цвят, голям до 5 см. Thelocactus rinconensis е красив представител на този вид, лесно се отглежда, единственият недостатък е, че цъфти едва на около 10-годишна възраст.

• Echinocereus – кактусите от този вид са стълбовидни, разпространени от Мексико до Тексас, Калифорния, Колорадо, Юта и Невада. Цветовете израстват от страната на растението и за разлика от други видове кактуси издържат да цъфтят до една седмица. Представители са echinocereus chloranthus var. cylindricus с по-малки кафявожълти цветове, echinocereus rigidissimus с голям розов цвят и echinocereus viridiflorus със жълт цвят. Този кактус е краткотрайно зимоустойчив до температура - 20 °C.

Съвет накрая

Закупените семена на кактуси можете да сеете и чрез т.нар. метод на Флайшер – т.е. в затварящи се буркани за консерви (със стъклен капак). Предимството на този метод е херметичното затваряне, с което се постига по-висока стерилност на средата и постоянна влажност. Недостатъкът е, че се сее директно в буркана, така че при засягане от мухъл не може да се извади само една саксийка. Препоръчваме отглеждане чрез Growset, който е подходящ и като подарък.

вижте също Кактуси - бодлива красота, която не вехне