Ароматен евкалипт от семена

Eucalyptus, известен също като евкалипт (лат. Eucalyptus globulus), принадлежи към семейство миртови (лат. Myrtaceae). Родината на тези дървета е Австралия, Малайзия, Индонезия и Нова Гвинея. Успял е обаче да се аклиматизира и в много страни се отглежда обичайно. През креда и терциера се е срещал и на нашата територия. За това свидетелстват отпечатъци от листа и плодове в отложенията от този период. Днес у нас възрастни дървета могат да се видят само в ботанически градини. Родът евкалипт наброява повече от 700 вида. Всички представители се отличават с много бърз растеж, който в естествените условия може да достигне до няколко метра годишно. Най-високите екземпляри могат да достигнат височина до 100 метра. В групата на най-високите евкалипти спадат Eucalyptus obliqua, Eucalyptus delegatensis, Eucalyptus diversicolor, Eucalyptus nitens, Eucalyptus globulus и Eucalyptus viminalis. Няколко евкалипта дори се нареждат сред най-високите дървета в света. Бързият растеж и оттам голямото потребление на вода се използва в родината им за изсушаване на блата и тресавища, като по този начин се предотвратява размножаването на комари и последващото разпространение на малария. Особено по време на наводнения това свойство на евкалиптите е много желано.

Евкалиптите са предимно мощни дървета с гладък ствол, чиято кора понякога се олющва. Външният вид на кората се променя с възрастта на растението. Постепенно се променя дължината на кората, степента на набръчкване, дебелината, твърдостта и цветът. Всички зрели евкалипти ежегодно добавят нов слой кора. Повърхността на кората може да бъде матова, гланцова или сатенена, с бял, кремав, сив, зелен или меден цвят. Заслужават внимание и листата на евкалипта, тъй като са двуморфни. На младите издънки израстват светлозелени, седящи, срещуположни листа, докато листата на по-старите издънки са последователни, дръжчести, сърповидно извити, дълги до 30 см. Техните пластини са вертикално наклонени така, че да улавят възможно най-малко слънчеви лъчи. Евкалиптовите насаждения, наричани в Австралия mallee scrub (scrub = храсталак), са затова много светли, с малка сянка. По този начин растението се предпазва от прекомерно изпарение на вода. Цветовете израстват в пазвите на листата, чашковите и венчните листчета срастват в капачка, която при разцъфтяване отпада и на растението остават само тичинките, които са значителен брой. Именно цветът се е превърнал в вдъхновение за гръцкото име, от което произлиза названието eucalyptus. Името е съставено от думите "eu" и "kalyptos", които се превеждат като добре покрит. Добре покрити в този случай са тичинките на цветовете. Плодът представлява дървенести капсули с конична форма. Всяка от тях съдържа много семена.

Eucalyptus е един от трите подобни рода, които обикновено се причисляват към евкалиптите. Останалите два са Corymbia и Angophora. Много евкалипти се обозначават като гумени дървета, защото при нарушаване на кората от раната изтича голямо количество сок. Eucalyptus е известен и под синонимите благовичник, aromadendron, eucalypton, eudesmia и symphyomyrtus.

В домашни условия най-често се отглеждат три вида евкалипти, които не достигат твърде големи размери (при редовно прищипване). Тези видове са Eucalyptus gunnii, Eucalyptus citriodora и Eucalyptus globulus.

Eucalyptus globulus е известен и под името благовичник топлоплоден. Този вид евкалипт е сред най-известните. Неговите, неприхотливи за отглеждане, сортове се култивират заради ароматните си етерични масла. Листата са по-едри, кръгли, восъчни и ухаят на типичния евкалиптов аромат. Eucalyptus gunnii произхожда от Тасмания. Той е по-скоро нисък до среден на ръст, листата са по-тесни и овални. Eucalyptus gunnii цъфти в средата на лятото. Този евкалипт е в сравнение с останалите доста устойчив на студ - издържа на температури до -13 °C, краткотрайно дори до -20 °C. В момента се отглежда по-скоро с декоративна цел и за ароматизиране на въздуха в интериора. Eucalyptus gunnii може да се отглежда и в пясъчни области с относително влажна почва. Последният често отглеждан вид е Eucalyptus citriodora, алтернативно означаван като благовичник лимонов или лимонов евкалипт. Този вид съдържа голямо количество евкалиптови етерични масла (цитрал и цитронелол), които се отделят дори при лек допир или повей на вятър. Около растението се носи интензивен лимонов аромат. Лимоновият евкалипт е подходящ особено за панелни жилища, където по-възрастните растения създават микроклимат, който помага за овлажняване на въздуха и действа антисептично. Лимоновият евкалипт помага на астматиците да подобрят здравословното си състояние. Семената лесно покълват и грижата за растението не е особено сложна. При оптимални условия дървото би могло да израсне до височина от около 50 метра, което с голяма вероятност няма да се случи, ако редовно прищипвате младите издънки. Голямо предимство на този евкалипт е, че неговият лимонов аромат изразително отблъсква насекомите.

Съвет: Евкалиптовото масло е подходящо за инхалация, вана или масаж.

Отглеждане на евкалипт

Евкалиптът в нашите условия се отглежда изключително на закрито. Някои видове са устойчиви на студ, но продължителната зима най-вероятно няма да оцелеят. През летния период обаче растението може без проблем да престои навън. През зимата, когато има недостиг на светлина, е по-подходящо да поставите растението в хладна стая, за да не се разтегля прекалено. Настъпва застой в растежа и съответно по-малка консумация на вода, затова през зимата поливайте растението много внимателно, по-скоро когато върху растението се забележи леко увяхване на горните листа. През летния период растенията предпочитат светло местоположение. На такова място обаче трябва да се очаква по-висока консумация на вода. Младите растения не излагайте на пряка слънчева светлина, тя може да ги повреди. Растенията трябва редовно да се подрязват, което предотвратява прекомерния растеж и растението се разклонява повече. При пресаждане на евкалипт не трябва да нараните корените, растението е много чувствително към това. Поради високото съдържание на етерични масла евкалиптът обикновено не се напада от вредители - по-скоро ги отблъсква. Субстратът за отглеждане трябва да бъде пропусклив, глинесто-пясъчен, който може да се приготви чрез смесване на обикновена почва, пясък и торф. Нови растения могат да се получат чрез семена или резници, което обаче е много сложно. Семената се засяват най-добре от пролетта до есента на разстояние около 5 см. От семената покълват млади растенца след около седмица до месец в зависимост от качеството на почвата и температурата. Семената са много дребни, затова ги засявайте на повърхността на субстрата и леко ги притиснете. След покълването субстратът редовно се полива, растенцата изискват топъл и влажен климат. Най-добра покълваемост се постига при температури над 20 °C. Младите растенца се пресаждат когато достигнат размер около 15 см. През следващите години пресаждайте младите растения винаги през пролетта, по-старите е достатъчно да се пресадят веднъж на 2-3 години. При пренасяне на растението между летното и зимното местоположение често се случва растението, въпреки спазването на методите за отглеждане, да започне да изсъхва и да губи листа. Това обаче обикновено не пречи. През пролетта подрежете изсъхналите клончета, скоро ще започнат да поникват нови. В края на юни растението вече трябва да има отново представителен вид благодарение на бързия си растеж.

Използване на евкалипта

Положителни ефекти има евкалиптът благодарение на съдържанието на етерични масла, особено върху дихателната система. Под формата на билкова добавка се използва за лечение на възпаление на бронхите, синузит, кашлица или настинки. Помага на астматиците. Съдържа и голямо количество цинеол, който в медицината и козметиката се използва като дезинфектант. Евкалиптът се добавя в мехлеми срещу ревматични болки или листата му се накисват за 2-3 месеца в спирт и получената течност се нанася на ревматични места. Скоро след приложението настъпва облекчение на мускулните и ревматични болки. Евкалиптът има антисептични свойства, подобрява кръвообращението на кожата, действа срещу главоболие и подпомага процесите на заздравяване. Евкалиптовото етерично масло се използва и при производството на парфюми и различни есенциални масла. За ароматизиране на дома ви и за ободряване можете да закупите чаени свещи с аромат на евкалипт. Гардеробите могат да получат приятен аромат чрез поставяне на изсушени излишни клонки. Инхалациите с изпарения от евкалиптово масло действат благотворно и на психиката, могат да помогнат за потискане на пристъпи на безпокойство, панически страх и действат антидепресивно. Освобождава не само психически блокове, но отстранява и физическото изтощение. Евкалиптовото масло е отлично и за масаж на блокирани шийни прешлени. Предизвиква приятни усещания. Кремът от евкалипт помага за разхлабване на уморените прасци. Ветеринарите използват евкалиптово масло като лекарство за коне при грип и го предписват на кучета като дезинфектант срещу зараза.

Евкалиптовото етерично масло не трябва да се приема вътрешно (не сте коали), тъй като може да причини отравяне, което се проявява с повръщане, световъртеж, стомашни болки, мускулни болки и стеснени зеници. При външна употреба не са доказани нежелани ефекти от евкалипта, въпреки това не трябва да се използва по време на бременност и кърмене.

Това, което може би не сте знаели за евкалипта...

• Листата му са много любима деликатес за коалите и опосумите.
• В Австралия евкалиптите съставляват до 95% от местните гори.
• Дървесината му не е много качествена, използва се за производство на хартия.
• В родината си е важен за производството на мед.
• Винаги са зелени дървета.
• Евкалиптите в Австралия имат толкова здрава кора, че могат да устоят дори на огън.
• Eucalyptus pauciflora може да издържи на мраз до -20°C.
• Евкалиптовата дървесина се използва за производство на диджериду, което е традиционен австралийски духов инструмент.
• Евкалиптите могат да се използват за производство на бои, предимно за коприна и вълна.