Росянка (drosera aliciae) - семена на растение 30 бр.

Drosera aliciae

Росянките (род Drosera) са може би най-известните месоядни растения. Това са малки растения с приземна розетка от листа. Листата са "оросени", най-често кръгловидни. Основната плячка на тези растения са дребни или по-едри насекоми - комари, мухи, мушици, бръмбари и пеперуди. Плячката примамват към себе си с блясъка на капчиците, а някои видове дори отделят медена миризма. Могат да се разделят на два основни вида - тропични росянки и зимуващи росянки. Тропичните росянки растат целогодишно, нямат зимен период на покой и затова са най-подходящият избор за отглеждане за начинаещи. Обитават благоприятни биотопи в тропичните и субтропичните области, където имат постоянно достатъчно влага и светлина. Тук спадат росянките: Drosera adelae, Drosera aliciae, Drosera capensis, Drosera capillaris, Drosera collinsiae, Drosera dielsiana, Drosera petiolaris (paradoxa, lanata, falconeri, ordensis), Drosera prolifera, Drosera schizandra, Drosera spathulata.

Зимуващите росянки преживяват периода, неблагоприятен за вегетация, под формата на зимуващи пъпки или силно ограничават растежа си. Растат предимно в умерения климатичен пояс на северната част на Европа, Азия и Америка и в планинските области на Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. По принцип понасят студове, често през зимата са под снежна покривка. Тук спадат видовете Drosera rotundifolia, D. anglica, D. intermedia, D. arcturi, D. filiformis, D. linearis, D. stenopetala, D. binata и други.

Съществуват още джуджести росянки, които растат предимно в югозападна Австралия, в области, където лятото е топло и сухо, а зимата - хладна и влажна. Отличават се от останалите росянки с образуването на вегетативни размножаващи се тела - геми. Гемите са недоразвити основи на листа, носещи при основата зародиш на ново растение. Тук спадат например Drosera androsacea, Drosera barbigera, Drosera callistos, Drosera citrina, Drosera closterostigma, Drosera dichrosepala, Drosera echinoblastus, Drosera enneaba, Drosera grievei или Drosera helodes.

Туберозните росянки се срещат главно в югозападна Австралия в открити храсталаци и гори. За отглеждане спадат към по-взискателните.

Как да отглеждаме росянки

• Росянките изискват преди всичко достатъчно осветление. Видовете от по-високи надморски височини изискват по-скоро по-хладен климат и добро проветряване. Нископланинските видове изискват топлина и по-висока влажност на въздуха. Целогодишно поддържана стайна температура - лято 20-35°C, зима от 10°C до саксиите могат да стоят напролет и лято във вода (около 2-3 см). През зимата поливането ограничаваме, за да бъде субстратът само влажен, но никога не трябва да изсъхне. Отново започваме да поливаме напролет. Най-добре е да се полива с дъждовна вода или евентуално дестилирана. По-високата влажност на въздуха е полезна за растенията около 40% - 80%. Растенията пресаждаме ежегодно или веднъж на няколко години, най-добре напролет. Ако нямаме възможност да осигурим на растенията достатъчно светлина, този проблем може да се реши с UV лампа.

• ТРОПИЧНИ РОСЯНКИ (Drosera capensis, Drosera aliciae, Drosera capillaris, Drosera spathulata, Drosera dielsiana, Drosera collinsiae)

  Посяването на семената се извършва върху мокър торф. Торфът трябва да бъде без коригирано pH. Подходящ е торфът от производителя Agro-Torf (pH до 5,5). В избрания съд за посяване поставяме около 5 см висок слой торф, който добре заливаме, за да бъде влажен. Семената посяваме на повърхността на субстрата, покълват на светло. Субстратът не трябва никога да изсъхва, затова е добре да се покрие например с парче стъкло или найлонова торбичка. Поставете го на светло място при стайна температура. Не поставяме семенника на слънце, тъй като може да изгори посева. Семената покълват между 14 дни и 1 месец. След покълването на семената е възможно да започнем внимателно да проветряваме посева. Посевът трябва постоянно да стои в поставка с вода. След около 2-3 месеца можем да пресадим растенията в отглеждащ субстрат от смес торф и пясък. Добре процъфтяващите растения познавате по обилното "оросяване" на листата.

  РОСЯНКИ СЪС ЗИМУВАЩИ ПЪПКИ Drosera binata, Drosera filiformis, Drosera rotundifolia, Drosera anglica, Drosera intermedia

  Посяването извършваме по същия начин. Разликата е, че посятите семена трябва да преминат през зимен период на покой. Поставяме ги за около 1 месец в хладилник, където поддържаме температура около 4 градуса по Целзий. Помним, че през есента растенията изпадат в зимен покой. Температурата трябва да се понижи до около 10°C. Не е необходимо толкова много светлина, тъй като растенията нямат асимилационни листа. През пролетта следим растенията и ги поставяме обратно на светло и постепенно увеличаваме поливането.

• Росянките изискват смес от торф с кремъчен пясък в съотношение 2-1:1. Сместа или торфът може да се комбинира и с перлит. На дъното на саксията е препоръчително да се постави дренажен слой от керамзит с височина 2-3 см.

• Растенията не торим с изкуствени торове. За допълване на есенциалните хранителни вещества прихранваме растенията с дребни насекоми. Те трябва да влязат в контакт с лепкавите тентакули.

• Най-често растенията се нападат от листни въшки и щитоносни въшки (по-често при външно отглеждане). При нападение например от листни въшки е необходимо незабавно да се реагира и да се унищожат вредителите или механично, или чрез пръскане (например FastK - пръскане срещу листни въшки и др.). Винаги трябва да имаме предвид, че химическите пръскания изгарят нежните лепкави власинки по листата на растенията.

  Гъбичните заболявания нападат само стресирани растения, които нямат подходящи условия за отглеждане. Високата влажност на въздуха причинява мухъл по листата и в розетката на растението.