Лук пролетен жълт VŠETANA 5м -150с

Allium cepa - жълт Všetana

Лукът е древен зеленчук, произхождащ от Централна Азия, познат още на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Освен това фолиева киселина, витамин C, E и гама от витамини B. Лукът лекува. Лучен сок със захар или мед е ефективен срещу кашлица. Също както лучения чай, той се е използвал още през Средновековието, когато са се опитвали да лекуват чумата с него. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита и впоследствие храносмилането, защото стимулира производството на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, ситен лук или споменатия кухненски. Просто изберете и започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му се отразява добре. Най-големи изисквания за поливане растението има след засяването и при наливането на лука. При влажно време не препоръчваме поливане вечер. Заплашва нападение от лучена мана. На същото лехе не препоръчваме отглеждане на лук 4-5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Директно засяване: пролетното засяване започваме от март до април. Редовете трябва да са отдалечени на 20-30 см, дълбочина на засяване 15-20 мм. Засяването на зимни сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да развие 3-4 листа до зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Засяване със севок: луковичките не се белят. Преди засаждането е необходимо да се протравят например с Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Засаждаме в редове отдалечени на 25-30 см. Разстоянието в редовете трябва да е 10 см, дълбочина на засяване 4-6 см.

• Най-добре лукът успява на пропускливи хранителни пясъчно-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася пряко торене с животинска тор. Преди засяване или засаждане се торят с 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N на салпетра. При първото торене - преди сеитбата - прилагаме най-много азот, но най-нисък дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за серни растения.

• Растенията се нападат от лучени мухи, които снасят яйца до врата на растенията. Излюпилите се ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Луковете, отглеждани от севок, са чувствителни към нападение от лучен трипс. Той снася яйца по листата на поникващия лук. Те след това се навиват и растението постепенно отмира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием лехата с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстил, помага един от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време заплашва нападение от лучена мана. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата отмират и лукът изгнива. Болестта ликвидираме с Novozir или Kuprikol.

• Прибираме лука, когато листната маса започне да жълтее. Стъблата започват да се огъват към земята. Тогава извадяме лука за листната маса и можем да го оставим една до две седмици да изсъхне на лехата.