Лук пролетен жълт дълъг Tosca

Allium cepa - дълга Tosca

Лукът е древен зеленчук с произход от Централна Азия, познат още на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Освен това фолиева киселина, витамин C, E и гама от витамини B. Лукът лекува. Луковият сок със захар или мед е ефективен срещу кашлица. Също като луковия чай се е използвал още в средновековието, където се опитвали да лекуват чумата с него. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита и следователно храносмилането, защото стимулира производството на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, перлен или споменатия кухненски. Достатъчно е само да изберете и да започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му се отразява добре. Най-големи изисквания за поливане има растението след посева и при наливането на лука. При влажно време не препоръчваме поливане вечер. Заплашва нападение от мана по лука. На едно и също лехо не препоръчваме отглеждане на лук 4-5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Директен посев: пролетния посев започваме от март до април. Редовете трябва да бъдат отдалечени на 20-30 см, дълбочина на посева 15-20 мм. Посев на зимните сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да образува 3-4 листа до зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Посев на луковици: луковиците не се белят. Преди засаждането е необходимо да се потопят например в Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Садим в редове отдалечени на 25-30 см. Разстоянието в редовете трябва да бъде 10 см, дълбочина на посева 4-6 см.

• Най-добре на лука му върви на пропускливи хранителни пясъчно-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася директно торене с тор. Преди посева или засаждането се торят с 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N в нитратна форма. При първото торене - преди сеитбата - прилагаме най-много азот, но най-нисък дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за сернокисели растения.

• Растенията се нападат от лукови мухи, които снасят яйца при врата на растенията. Излюпените ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Луковете отглеждани от луковици са чувствителни към нападение от лукова мушица. Тя снася яйца по листата на поникващия лук. Те след това се извиват и растението постепенно умира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием леха с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстил, ще помогне един от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време заплашва нападение от мана по лука. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата умират и лукът изгнива. Болестта ликвидираме с Novozir или Kuprikol.

• Лука прибираме, когато ботът започне да жълтее. Стъблата започват да се огъват към земята. Тогава дърпаме лука за бота и можем да го оставим една до две седмици да изсъхне на леха.