Сладколистен астрагал (Astragalus glycyphyllos)

Отглеждане на астрагал – хумусен субстрат, полусянка, умерено поливане

Накратко: Сладколистният астрагал (Astragalus glycyphyllos) е многогодишна билка, висока 60-150 см, от семейство Бобови. Развива се добре в хумусен, умерено влажен и по-дълбок субстрат в полусянка при умерено поливане. Цъфти от май до август. Събира се цъфтящата връхна част през лятото и коренът напролет или наесен.

Височина на растението	60-150 см
Време на цъфтеж	май до август
Дължина на венчето	12-14 мм
Беритба на връхната част	през лятото, по време на цъфтежа
Беритба на корена	напролет или наесен
Местообитание и почва	полусянка, хумусна, умерено влажна по-дълбока почва

Сладколистният астрагал е многогодишна билка, достигаща височина 60-150 см. Стъблото е възходящо до увивно, полегнало, разклонено и голо или прилепнало окосмено. Листата са яйцевидни, елиптични до закръглени, с къси дръжки и закръглени на върха. Цветовете растат в гъсти гроздове, чашката е камбановидна, жълтеникавобяла. Венчето, дълго 12-14 мм, е белезникаво жълто и по-късно почерняващо. Плодът е линеен, сърповидно извит шушулка.

Цъфти от май до август.

Разпространение

Най-често се намира по горски краища, на поляни, в стари овощни градини, на угари, в кариери, по насипи и т.н. Подхожда му умерено влажна, по-дълбока почва върху различни основи. У нас расте изобилно главно в по-топлите области.

Употреба

Използва се цъфтящата връхна част (през лятото) и коренът (напролет или наесен). Традиционно се използва като билка, без да се превишава препоръчителната доза.

Приготвя се най-често като мацерат или разредена запарка. Не бива обаче да се превишава препоръчителната дозировка.

Спада към семейство Бобови.

Може да ви заинтересува: Анхуза (Anchusa officinalis)