Дъгласова ела - какво не знаехте за нея

Дъглас - неща, които не знаехте за него

Тенденцията за иглолистни в градината продължава. Не сте избрали едногодишния Летен кипарис, нито декоративната, дълголетна, отпадаща Китайска метасеквоя? Разгледайте Дъгласа. Дъгласът (лат. Pseudotsuga menziesii) - е иглолистно дърво от род Pseudotsuga, което се отглежда в Европа от 1827 г., когато е внесено от Америка в Шотландия (от шотландския ботаник Дъглас, на когото дължи името си), откъдето бързо се разпространява в цяла Европа. Въпреки че Дъгласът най-често се сравнява със смърча и елата, той принадлежи към семейство боровите (лат. Pinaceae). Първоначално Дъгласът е бил разпространен в Америка, от Северна Америка, през Канада, до Калифорния. Намира се в планината Santa Cruz, в Sierra Nevada и Klamath Mountains. Дъгласът се нарича "кралят на горите на тихоокеанското крайбрежие на САЩ". Дъгласът се развива добре в низините, по крайбрежието и в планините до около 1800 м надморска височина. Дъгласът е вечнозелено дърво. Това е иглолистно дърво, подобно на елите и смърчовете. Има обаче по-фин външен вид. Принадлежи към бързорастящите иглолистни. Расте 3 пъти по-бързо от смърча. Дъгласът е второто най-високо дърво в света след Секвоята вечнозелена. Има прав здрав ствол и почти хоризонтално растящи клони, които растат в меко оформена, конусовидна, равномерна корона.

Дъглас - как да го разпознаем

Дърветата имат дълъг котвовиден корен, който в плитка почва е богато разклонен. Въпреки височината си дърветата са здрави закрепени в почвата и не страдат от изкореняване. Стволът на Дъгласа е изразително декоративен. В младостта на дървото е покрит с гладка, зеленосива кора със смолисти мехурчета. В зрелостта на дървото кората се превръща в червенокафява, напукана кора, която има в себе си коркови жили. Тези коркови врастъци в кората помагат на дърветата да преживеят горски пожари. Дъгласът е дървесина, която почти не може да се запали. Дъгласа можем да разпознаем и по специфичния аромат на иглите. След разтриване в ръката приятно мирише на лимони. Тези игли издържат на клона около 4-8 години. На сянка иглите са разположени в два реда. На слънчево място иглите са сплескани, меки, до 3,5 см дълги. Шишарките на Дъгласа са здрави, не се разпадат. Висят надолу и имат тънка форма. Състоят се от трилопастни покривни люспи, които се припокриват. Мъжките шишарки са жълточервени, растат на долната страна на издънките, а женските шишарки са кафявочервени, дълги 4-7 см и се превръщат в шишарки, висящи надолу. Семената в шишарката са около 6 мм големи, лъскави, с дълго крило. На дървото шишарките се появяват приблизително след 30 години.

Дъглас - отглеждане

При засаждането на Дъглас е подходящо умерено засенчване, което помага на младото дръвче да се развива добре. В по-късна възраст е по-подходящо слънчево местоположение. Дъгласът е дърво, което предпочита крайбрежен климат, затова му е необходима по-висока въздушна влажност. Възможно е в нашите условия през зимните месеци дървото да измръзне, но се възстановява много добре. Много добре се възстановява и след обгризване от дивеч. За разлика от елите и смърчовете не й пречи продължителната суша. Не понася обаче преовлажняване. На Дъглас най-много й подхожда хранителна, дълбока, глинеста почва. Процъфтява обаче и в по-тежки почви или чакълести. Ако засадите Дъглас в глинеста почва или тежка и бедна на хранителни вещества почва, възможно е да расте лошо и да изкърти.

Семената на Дъглас засяваме през пролетта директно на лехата. Дъглас можем да отглеждаме и за оформяне като бонсай или като иглолистно растение в саксия. Оформяме го само през пролетта, когато клоните са пълни със сок и няма да се счупят. Клоните обвиваме с тел и ги поставяме в хоризонтално положение перпендикулярно на ствола на дървото. Семената на Дъглас преди засаждане стратифицираме за период от 14 дни на студено (хладилник) при температура 3-5°C.

Дъгласът обикновен добре понася пресаждането дори в по-напреднала възраст, за разлика от други иглолистни. На Дъглас обаче не помага подмладяването и рязането на клони. Извършвайте подрязване само в краен случай.

Дъглас - интересни факти

Дъгласът обикновен е стопански най-важната американска дървесина. Затова Дъгласът е най-полезната внесена дървесина в Европа и Чехия. В нашите гори е застъпен на 3800 ха, което означава дял от 0,1% от растящите иглолистни дървета. Дъгласът съдържа много ценна сърцевинна дървесина. Обработва се в мебелната промишленост. Също така за производство на дървени подове, тераси и облицовъчни дъски. Има много декоративен и елегантен рисунък на дървесината. По свойства най-много прилича на лиственичната дървесина.

Дъгласът обикновен е подходящ за засаждане в паркове. Като солитер или в групови насаждения. Подходящ е за градска, по-суха среда. По-приспособим е от смърчовете и елите. Но е и по-разклонен. В днешно време е и важна горска и градинарска дървесина.

Етеричните масла на Дъглас се използват при ароматерапии. Използват се също при производството на багрила и торове. Части от Дъглас могат да се използват като заместител на чай или кафе, също като подправка. Отварата се използва срещу някои заболявания като например артрит, бъбречна астения, подходяща е за дезинфекция и изплакване на устната кухина, има антибактериални ефекти.

Най-старото отсечено дърво е имало 1400 годишни пръстена. В естествена среда Дъгласката достига височина от 100 м. В Чешката република Дъгласката достига височина от 40 м. Най-старата чешка Дъгласка е висока 50 м и на възраст 160 години. Любителите на туризма могат да посетят най-старите засадени Дъгласки в Бабичина долина, където растат при Червения мост приблизително от 1870 година. Намира се наред с другото и в замъковия парк в Сихров, в парка Худенице и в естествена среда - в гората Балдек.

Автор: Хана Михаликова