Къртица и полски плъх - кой вреди и кого да защитим - къртицата е подземен гост, когото можете спокойно да търпите в градината. Тя е насекомоядна и ще ви помогне срещу охлюви, червеи и други вредители насекоми.

Накратко: Къртицата е насекомоядна и полезна – дневно изяжда около 100 г насекоми, охлюви и ларви и не гризе корени. Вредителят е полевката, която изяжда 85 – 100 г растителна храна на ден. Различавате ги по могилките и тунелите: къртичните тунели са легнал овал 5 см на 6 см, на полевката – изправен, висок 6 – 8 см.

Дължина на къртицатадо 18 см
Дневна храна на къртицатаоколо 100 г насекоми (женската 70 г)
Дълбочина на гнездотооколо 0,5 м под повърхността
Тунел на къртицаталегнал овал, височина около 5 см, ширина 6 см, корените остават недокоснати
Полевка (Arvicola terrestris)дължина 12 – 20 см, изяжда 85 – 100 г храна на ден
Тунел на полевкатаизправен овал, височина 6 – 8 см, ширина 5 см, корените са обгризани

Къртицата и полевката - кой вреди и кого да защитим

Къртицата - това е полезното животно. Това в черното кадифено палтенце. Обикновената къртица (лат. Talpa europaea), е малък бозайник, насекомояден от семейство къртицови. Този род наброява около 13 вида. Къртицата живее в подземни галерии, храни се с безгръбначни, които издирва с помощта на обонянието. Къртицата се чувства добре в Европа и Азия, на надморска височина до 500 м. Къртицата има тяло с цилиндрична форма, покрито с тъмна, кадифена и мека козина. Израства до дължина до 18 см. Най-забележителният ѝ белег са предните крайници със сраснали дълги пръсти със силни нокти. Тези ровещи крайници са розови, също като муцуната на къртицата, която е осеяна с осезателни тела.

Къртицата се храни с насекоми. Колкото повече познати "къртични могилки" в градината, толкова по-активен живот имате в почвата под повърхността. Къртицата се храни само с насекоми, не огризва корените на растенията. Къртицата поддържа обширна система от галерии. Галериите се делят на гнездо и ловни територии. Гнездото е около 0,5 м под повърхността, на сухо място. Галерийките от него излизат лъчеобразно. Над гнездото обикновено има голяма могилка. Ловната територия напротив е под по-малки могилки. Галерийките служат за търсене на храна. Къртицата непрекъснато обикаля галерийките и ловува храна. Къртицата дневно изяжда около 100г насекоми, а женската къртица 70г. Къртицата за разлика от другите животни не залита в зимен сън, дори при студове обикаля сплета от галерийки и търси храна. За случай на нужда къртицата складира уловени дъждовни червеи, на които отхапва главичката. Чифтосването при къртиците се случва в началото на лятото, приблизително 3 седмици. След чифтосването женската ражда 4-5 голи малки, които кърмят приблизително 6 седмици. Майката къртица се грижи внимателно за безпомощните малки и в случай на опасност ги пренася на друго място.

Къртицата не е любима плячка за много животни заради миризмата си на мускус. Естественият ѝ враг е щъркелът, който изчаква до могилката и с дългия си клюн изважда минаващата къртица, която поглъща жива. Къртицата също става жертва на ястреби. Понякога я изравят диви свине и язовци.

Къртицата обича да ловува - охлюви, дребни мишки, мокрици, бръмбари, паяци, медведки, ларви на бръмбари и други ларви и червеи. Охлювите обгризват полезните растения с меки листа. Ако лятото е влажно и топло, могат да се размножат. Дребните мишки унищожават луковици, клубени и корени. Мокриците не са вредители, участват в образуването на хумус. От бръмбарите избира вредни и полезни видове. От тревопасните бръмбари, които вредят на растенията, къртицата избира дървеници. Медведката обикновена и ларвите на днес вече редките хрущяли рядко се срещат в градините. От червеите къртицата с удоволствие ни избавя от опасните нематоди.

Съвет: Къртицата е застрашен вид, който е включен в Червената книга на застрашените видове. Определено не я унищожавайте. Унищожаването ѝ е пряко забранено. Къртицата е полезна при унищожаването на много видове вредни насекоми. Допринася също за аерирането на почвата. Ако наистина ви пречат нейните могилки в градината, опитайте се просто да я "прогоните по човешки". Добре работи една проста стратегия - няколко стъклени бутилки забийте наклонено в почвата. Благодарение на вятъра в бутилката се създават звуци, които са неприятни за къртицата. Затова тя предпочита да се премести другаде.

Как да разпознаете разликата между гризач и къртица?

Къртичните могилки са по-високи от могилките на гризачите и имат конусовидна форма. Не разкривайте къртичните могилки, не ги разравяйте - къртицата обикновено си изрива резервен по-дълбок тунел. Къртицата изрива тунели с овален напречен разрез (овал на легнало) с височина около 5 см и широчина 6 см. Корените, които навлизат в тунелите, остават недокоснати.

Гризачът прави плоски могилки. Ако разкриете тунела под могилката, гризачът го затваря. Гризачът също има овални тунели, но изправени, високи 6-8 см и широки 5 см. Вътре в тунела всички корени са обгризани.

Гризачът - той е този, който кара много градинари да отчаяват. Гризачът е тревопасно животно, което изяжда всякакъв растителен материал. Воденият полевник (лат. Arvicola terrestris) е близък роднина на мишката. Той обаче е по-едър. Достига дължина от 12-20 см. Главата на гризача е голяма и широка, с тъпа муцуна. Гризачът изяжда 85-100 г храна на ден. С това се нарежда сред най-опасните градински вредители. Ако растенията изчезват от лехите ви, повярвайте, че имате работа с гризач. Той първо отхапва корените на растенията, след това издърпва под земята цялата надземна част. През нощта най-често изчезват лалета, маруля и много други видове.

Защита на растенията от гризачи - гризачът най-много застрашава повдигнатите лехи с разрохкавена земя, където сте засадили луковични и грудкови растения. Затова защитете растенията с телена мрежа. Ако основавате леха, мислете за гризачите още от началото и оградете повдигнатата леха с мрежа, положете мрежа и на дъното на лехата. Ако във вашата градина се появяват гризачи и знаете, че нямате добър опит с тях, защитете месестите грудки и луковиците на лилиите и други растения, като ги поставите в телена мрежа. Около лехата можете също да засадите растения, които отблъскват гризачите, като например: кукувиче цвете (фритилария), горчивец, чесън (ароматните вещества на чесъна отблъскват гризачите, може да се засади също до корените на овощните дръвчета, малинаците, розите, между зеленчуците. Чесънът е подходящ и срещу гъбични заболявания на растенията), девесил, млечка, черна касис, черен бъз (листата на бъза слагайте в тунелите на гризача) и туя - клонките им също можете да поставяте в тунелите на гризачите.

Внимание! Пазете къртицата - Слепото куче създава могилки, подобни на тези на къртицата. Тези гризачи обаче, за разлика от къртицата, причиняват големи щети на градинските растения. Изяждат цели подземни части на растенията, лукови глави, булби и корени. Ако на вашата градина се появи могилка, не поставяйте прибързано капани за слепи кучета, защото бихте могли да унищожите къртица, която е вписана в Червената книга на застрашените видове. Преди да предприемете каквито и да е мерки, уверете се внимателно за кое животно става въпрос.

Примамки за слепи кучета - просто действа гелова примамка, която се нанася в дупката и залепва по козината на преминаващото сляпо куче. Поставяйте капани и примамки за слепи кучета само когато сте сигурни, че в тях не е попаднала къртица! Ако поставяте капани за слепи кучета, разбъркайте с ръкавици малко пръст. Слепите кучета имат много чувствително обоняние и бихте могли да ги отблъснете с човешка миризма. Ако успеете да хванете къртица в капаните, отнесете я жива далеч от вашата градина.

Автор: Hana Michalíková

Нуждаем се от вашето съгласие за използване на бисквитки, за да можем, наред с другото, да ви показваме информация, свързана с вашите интереси.