Пъстри красавци в градината

Иглолистните растения не растат само в гората, почти във всяка градина също ще намерите някое иглолистно дърво. Сред най-често срещаните иглолистни са смърчовете, боровете и елите.

В декоративните градини днес човек не натъква само на оригиналните видове, хората търсят по-скоро култивари с по-нисък растеж, които могат да обитават тяхната градина много десетилетия. Дърветата се оформят по различни начини, създават се интересни композиции...

На скалните градини и по-малките площи се засаждат иглолистни, присадени на ствол - т.нар. магически дръвчета. Познавате ли ги?

В тази статия можете да прочетете за: иглолистните в градината,

Иглолистни в градината

Количеството и конкретният подбор на иглолистните зависи от много фактори. Първият от тях е размерът на градината. За по-малка градина е подходящо да изберете иглолистни с по-нисък растеж, с малки годишни прирасти.

Използваеми са и магическите дръвчета. Дори на малко пространство може да се създаде много красива композиция от иглолистни. Иглолистните с по-нисък растеж подходящо допълват ниски зидчета, малки езерца и свободно наредени камъни.

Към иглолистните с нисък растеж спадат например: Балсамова ела (лат. Abies balsamea) култивар "Nana". Това е ела с кръгла и компактна корона с годишни прирасти само около 5 - 6 см. От смърчовете това е напр. черен смърч (лат. Picea mariana) култивар "Nana".

От боровете в малката си градина можете да засадите планински бор (лат. Pinus mugo) култивар "Mops", който расте много бавно, има гъста корона и съкратени клончета. Този култивар достига размер само 0,5 - 1 м в диаметър.

Бавнорастящите култивари на иглолистни са много. Най-лесната ориентация е изборът на растения, обозначени с "Nana" или "Compacta". При покупката на иглолистни внимателно прочетете информацията за растежа или попитайте обслужващия персонал. В добрите градински центрове с удоволствие ще ви посъветват.

Най-много простор на фантазията може да се пусне при първоначалното озеленяване на обширна градина. Но и тук не прекалявайте с количеството дървета, след известно време бихте могли да съжалявате, че цялата градина е засенчена от израсналите дървета.

Няколко иглолистни почти всеки може да засади композиционно правилно. С по-голямо засаждане е по-добре да се посъветвате с експерт. Най-трудното при самото засаждане е правилната преценка на растежа на отделните растения. Най-честата грешка е засаждането на иглолистните прекалено близо едно до друго.

Почвата, надморската височина и чистотата на въздуха също играят роля

При избора на иглолистни дървета важна роля играе и местообитанието и климатичните условия. Местните видове, които обикновено растат на дадена територия, са много издръжливи и добре растат и в градините.

По-различно е при сортовете и иглолистните дървета, произхождащи от други климатични области. Най-чувствителни са общо взето елите, които за добър растеж се нуждаят по-скоро от дълбоки влажни почви и сравнително чист въздух. Някои ели освен това са чувствителни и към силни студове.

Заради привлекателния си външен вид и "сините" шишарки в градините много често се отглежда корейската ела (lat. Abies koreana), която расте много компактно и бавно.

Смърчовете обикновено са по-издръжливи на студ от елите. Нуждаят се от по-влажни местообитания, защото на сухо местообитание би могло да се стигне до изкореняването им в резултат на твърде плитката коренова система.

Затова избягвайте засаждането на смърчове на ветровити и сухи местообитания. На затруднените условия най-добре устояват боровете. Благодарение на дълбоките корени добре понасят и по-суха среда. Са по-малко чувствителни към качеството на въздуха, повечето борове могат сравнително добре да растат и в райони със замърсен въздух.

Боровете освен това са много разнообразни, затова няма проблем с намирането на подходящо растение за почти всяка градина. Друго често отглеждано дърво са туите, които също са много издръжливи.

Тяхното предимство е особено задържането на прах, заглушаването на шум, защитата от вятър. Благодарение на издръжливостта и функциите си туите се използват много често като живи плетове.

Отглеждане на иглолистни дървета

Отглеждането на иглолистни дървета не е трудно, ако сте избрали иглолистно дърво, подходящо за условията в градината ви. Иглолистните дървета, отгледани в саксии, могат да се засаждат почти през целия сезон, най-подходящи са пролетните месеци, когато все още не е твърде горещо и иглолистните дървета имат достатъчно време за аклиматизация и добро вкореняване преди зимата.

Засаждайте иглолистните дървета в достатъчно дълбока яма, ако почвата около иглолистното дърво не е съвсем идеална, можете да я подобрите като я смесите с градинарски субстрат. На дъното на ямата можете да поставите таблетка от специален тор за иглолистни дървета, който ще осигури на растенията достатъчно хранителни вещества за първите месеци в почвата.

Този метод използват и професионалните градинари. След засаждането не забравяйте редовно да поливате иглолистните дървета, главно в периода на суша.

С торенето можете да изчакате, тъй като таблетките, поставени под кореновата бука, се разграждат доста дълго. С торенето много тясно е свързан съставът на почвата (pH на почвата).

Прекалено вкиселените и преовлажнените почви е необходимо първо да се отводнят чрез дренаж и след това да се добави калций чрез смлян варовик или прахообразна гасена вар.

Обратно, прекалено алкалните почви се вкиселяват чрез добавяне на торф или поливане с 0,2% разтвор на амониев сулфат. Иглолистните растения не е необходимо да се торят твърде много, тъй като бързият растеж често е по-скоро нежелателен.

Отглеждащите се стремят да поддържат малък растеж на растенията чрез отщипване на издънките и торът обратно би подпомогнал растежа. Напълно достатъчно е да се подхранят иглолистните растения през пролетта за стимулиране на растежа и през есента за подпомагане на узряването на тъканите.

Подценявана част от отглеждането на иглолистните растения е поливането. Иглолистните растения не се нуждаят от редовно поливане като зеленчуците и цветята, но през сухи периоди не трябва да се забравят.

Почвата обикновено е много пресъхнала, градинарите не осъзнават този факт и не им хрумва, че е необходимо иглолистните растения да се поливат и през зимата, когато няма мразове. Иглолистните растения могат поради недостиг на вода през зимата да изсъхнат, което е основната причина за измиране на иглолистните растения през зимата.

Оформяне и рязане на иглолистни растения

Към рязането на иглолистните растения в днешно време се подхожда по-скоро спорадично, по-опитните отглеждачи знаят, че иглолистните растения са най-красиви в своята естествена форма, затова по-скоро избират дървесина с по-малък растеж, отколкото да се опитват да поддържат малко иглолистно растение с естествено висок растеж чрез отщипване на издънките или рязане.

Това по-скоро би била битка с ветерни мелници и ненужно би се изтощавала дървесината.

Някои иглолистни растения са по-устойчиви и е възможно да се оформят без проблеми. Иглолистни растения, подходящи за оформяне, са тисът, кипарисчетата, туите или хемлок. Тези иглолистни растения е възможно да се оформят в най-различни форми, най-често в градините се срещаме с конуси, пирамиди, спирали, кълбета, паралелепипеди...

По-сложните форми на иглолистните растения се създават чрез форми, оформени от мрежа. Създаването на сложна форма на иглолистно растение е времеемко и трябва да се започне още при младите растения, които започват да се подстригват в желаната форма, в по-късна възраст върху тях се поставя шаблон, според който иглолистното растение се оформя.

След няколко години иглолистното растение изцяло прораства шаблона и след това вече се извършва само подстригване на издънките, изпъкващи над шаблона. Шаблонът от мрежа остава в иглолистното растение през целия му живот.

За малките градини са подходящи вещичините кръстчета

Вещичината кръстче не е вид иглолистно растение, а се отнася до деформация (гъста купчина клонки с различна форма на иглите и тяхното разположение), която израства по дърветата в резултат на заболяване или увреждане.

Тези деформации след това се събират и присаждат върху подложки (стъбла). Вещичините кръстчета запазват своя деформиран, бавен растеж и след присаждането, поради което са подходящи за каменни градини и малки дворове.

Вещичините кръстчета изискват същите условия за отглеждане като останалите иглолистни растения. Обърнете повишено внимание на иглите, които са по-плътно натрупани и в тях могат да се укриват вредители.

Написала LenkaZ