Как правилно да направим компост?

Да си направите собствен компост? Това е въпрос, който си задава почти всеки собственик на градина. Някои се отказват от представата, че ще трябва да се грижат сложно за компоста, той ще мирише и ще влошава вида на декоративната градина. На тази цена малко компост не си струва... Това представяне за компоста обаче е погрешно, създаването на компост не е никак особено сложно, правилно поддържаният компост не мирише и в никакъв случай не трябва да влошава вида на градината. На пазара има голямо количество компостери, от които почти всеки може да избере. Занаятчиите могат лесно да построят компостиращо съоръжение точно според своите представи. Освен това благодарение на компостирането на остатъци от домакинството, трева, отрязани клони и други биоотпадъци може да се намали количеството произвеждани отпадъци с почти една трета.

Компостиране - какво е това всъщност?

Компостирането е природен процес, при който настъпва разграждане на компостирания материал, чрез въздействието на живи организми, живеещи в почвата, вода и кислород, на хумус. Човекът се опитва да ускори този процес, като създава на компоста възможно най-идеални условия за бързо узряване. Основните участници при създаването на компост са червеите и други дребни живи организми. Благодарение на тези организми от остатъци от домакинството, трева и друг компостиран материал много скоро се получава почти безценна за градината суровина - компост, който съдържа главно хумус. При отглеждането хумусът е незаменим, тъй като задържа водата в почвата, улавя вредни за здравето вещества и изравнява киселинността, стимулира растежа и укрепва здравето на растенията. Правилно узрелият компост може да замени скъпия торф.

Започваме - стартиране на компостирането

Първата стъпка при създаването на компост е намирането на подходящо място и избор на правилно компостиращо устройство. Компостът трябва да бъде разположен на лесно достъпно място, но в същото време не трябва да нарушава цялостния изглед на градината. Компостът в идеалния случай не трябва да бъде изложен на директна слънчева светлина, вятър и обилни дъждове. Най-подходящо е полусенчесто място под навес (ако не планирате да закупите компостер с капак). При избора на място за компостера не трябва да се забравя, че "работниците" т.е. червеите и други почвени организми трябва да имат достъп до компоста. Компостерът следователно не трябва да стои на бетонна или друга непропусклива основа. Изборът на компостиращо устройство зависи от планираното количество компостиран материал и от уменията на градинаря. За по-малки градинари са идеални пластмасовите компостери с обем около 400 - 600 литра. В нашия е-магазин можете да изберете пластмасов компостер в неутрален черен цвят. В по-големите градини, където се предвижда компостиране на по-големи количества трева, листа и клони, по-подходящо е да си направите собствен компостер например от дъски от стари европалети, ограда... При изработката на компостера не забравяйте за празното дъно и възможността да отстраните една страна на компостера при разравяне на компоста. Няма граници за идеите на българските майстори при изработката на компостер. В нашия е-магазин ще намерите и ускорител на компостирането.

Компостерът е на правилното място - време е да компостираме...

Компостерът, независимо дали е закупен или направен собственоръчно, стои на избраното място и настава време да се заложи първият компост. На дъното на компостера трябва да се сложат дребни клончета, които ще имат задачата да въвеждат въздух в компоста - да го проветряват отдолу. Върху клончетата може да се слага друг компостируем материал. В случай че в компоста ще слагате наведнъж по-голямо количество трева, листа или зеленчукови остатъци, добре е да ги размесите с малко обикновена земя. На миризмата може да се попречи с добро проветряване на компоста чрез клончета или слой от слама. Благодарение на смесването на земята с компостирания материал дребните живи организми и почвените микроорганизми имат улеснена работа, защото не трябва да преминават през толкова голямо количество материал. Натрупването на компостируемия материал и неговото прослояване може да се извършва до напълването на компостера. Проветряването чрез клончета или слама не е достатъчно, затова е необходимо поне 1-2 пъти годишно компостът да се разрови. С основното разравяне в компоста постъпва достатъчно въздух, важен за ускоряване узряването на компоста. Признак, че е необходимо компостът да се разрови основно, е и миризмата, излъчваща се от компостера. Работата ще ви върви от ръка с новите вили, разработени точно за разравяне на компост. Благодарение на ергономичната им форма, удобното държане и качествения материал, гарантиран от марката Fiskars, ще искате да разравяте компоста много по-често. Процесът на узряване на компоста може освен с редовното разравяне да се ускори и с добавяне на ускорител за компост или активатор за компост. В предлагането на нашия онлайн магазин ще намерите цяла редица от тези препарати за ускоряване узряването на компоста.

Какво къде - какво влиза в компостера и какво не

Биоотпадъци, подходящи за компостиране:

• остатъци от плодове, зеленчуци от кухнята
• кори от цитрусови плодове само в малко количество
• изсъхнали цветя, ненападнати от вредители или болести
• трева, листа и дребни клони, дървесни стърготини, талаш, блендувани стърготини, кора
• пепел от дърва
• чай в пакетчета, кафе
• хартия - само лесно разградима - рекламните брошури предайте в събирането
• тор от дребни домашни животни (кокошарник, бобки от зайци)

В компостера категорично не влизат:

• плевели и растения, нападнати от вредители и болести
• картофени стръкове
• костилки от плодове
• месо, кости, мазнини
• камъни, строителни отпадъци
• пепел от въглища
• пластмаси, порцелан, метали и други неразградими материали
• химикали, лекарства, бои
• тор от кучета и котки

Съвет: В пластмасовите компостери не слагайте прекалено мокър материал, защото може да настъпи гниене.

Правилната влажност играе важна роля при компостирането

Компостът не трябва да бъде нито твърде сух, нито твърде мокър. Сухотата може да забави процесите на компостиране, а прекомерното овлажняване може да доведе до гниене. Твърде сухият компост се разпознава на пръв поглед. Повърхността му е оцветена в сиво, трошлив е, новодобавеният материал почти не се разлага или се разлага твърде бавно. Признак за твърде сух компост са и охлювите. Първата помощ за сух компост е поръсване с дъждовна вода, разравяне и добавяне на достатъчно количество пресен и влажен материал. Правилото гласи - винаги смесвайте влажното със сухото. Противоположният проблем е прекомерно овлажненият компост. Твърде влажният компост ще усетите още отдалече. Овлажняването лесно се проверява като стиснете малко количество компост в дланта си - ако от него изтича вода, това е лошо. Основната мярка срещу прекомерното овлажняване е предотвратяването на попадането на вода в компоста - покриване. При прекомерно овлажняване не е подходящо да добавяте водниста плодове и зеленчуци в компоста. В този момент в компостера се поставя сух материал (листа, накълцана слама или суха почва), който се разбърква с овлажнения материал.

В компостера поставяме правилните суровини, редовно го разравяме, преодоляхме проблемите - кога ще може да се използва?

Както вече беше споменато, благодарение на човешката намеса времето за компостиране се съкращава в сравнение с обичайното време почти наполовина. При създаване на идеални условия е възможно да се получи първият компост след около 8 - 10 седмици компостиране. Този компост обаче все още не е достатъчно узрял и е подходящ особено за мулчиране. Зрялост, т.е. оптимално време за използване компостът достига след около 7 - 12 месеца. В този момент от компостирания материал вече трябва да се получи тъмнокафява, трошлива маса, която ще мирише приятно на горска почва. Обемът на узрелия компост е до наполовина по-малък от първоначалното количество компостиран материал. Домашният компост се добавя към substrata за отглеждане на декоративни растения, зеленчуци и стайни растения вместо торове или торф.