Лотосови цветя в градината

Накратко: Лотосът (Nelumbo) се отглежда в стояща вода на пълно слънце – поне 6-8 часа дневно, при температура на водата 21-30 °C. Ризомът се засажда хоризонтално в тежка глинеста почва, а водата се поддържа 10-15 см над почвата. Торете на всеки 3-4 седмици от пролетта до края на лятото.

Лотосите (лат. Nelumbo) принадлежат към семейство лотосови растения (лат. Nelumbonaceae). Съществуват само два вида истински лотос - индийски лотос (лат. Nelumbo nucifera) и жълт лотос (лат. Nelumbo lutea). Индийският лотос е известен още под синонимното име орехоносен лотос или красив орешник. Родината на индийския лотос е Индия, откъдето се разпространява в областта от южното Поволжие през Иран и Южна Азия до Япония и Североизточна Австралия. През 18-ти век е внесен и в Европа, където започва да се отглежда в ботанически градини, а по-късно и при частни производители.

Днес можете да го отгледате и вие благодарение на нашия онлайн магазин. Родината на жълтия лотос са източните области на САЩ, Централна Америка и Карибите. Неговите цветове са жълти. За лотоси често се смятат и някои видове водни лилии (лат. Nymphaea), особено лотосовата водна лилия (Nymphaea lotus), наричана египетски лотос, синята водна лилия (Nymphaea caerulea), наречена син лотос, и бял лотос, народно наричана бяла водна лилия (Nymphaea alba). Тези видове водни лилии наистина приличат на лотосите по външен вид, но генетично тези два вида растения са много малко сходни.

Лотосите са водни растения, израстващи от месесто удебелено ризомно коренище. Листата растат на дълги и меко бодливи дръжки, които имат щитовидна, фуниевидна, до 50 см голяма, смарагдово зелена плочка. На повърхността ѝ се задържат капчици вода. Цветовете израстват на дълги дръжки над листата. Могат да достигнат до 20 см в диаметър. Тяхната окраска е розова или бяла, приятно ухаят. Цветовете на лотоса приличат на по-познатата у нас водна лилия, но за разлика от нея, вместо един плодник имат конусовидно разширено гъбесто легло, в което в удълбавания, разположени в концентрични кръгове, са поставени отделните плодници. От плодниците се развиват овални неразпукващи се плодове, подобни на орехчета.

Лотосът като символ на красота и чистота

Цветът на лотоса играе значителна роля в много религии, смята се за свещено цвете и за символ на красота и чистота. Почитан е от древните египтяни и до днес е почитан от индусите и будистите. Египетските митове считат лотоса за първото същество на Земята. Според тях той е изникнал от първичните води и светлина. В Египет лотосът е бил смятан за символ на Слънцето. Египетската книга на мъртвите дори споменава, че лотосът е една от формите, в които може да се превърне починалият. Изображения на цветове на лотос можем да намерим в древноегипетски храмове и на гробници. В Индия лотосът е играел още по-важна роля отколкото в Египет. Според индийската митология цялата Земя плува върху голям цвят на лотос.

На цвета на лотоса често са изобразявани индийски богове. Предава се, че цветът на лотоса израснал от пъпа на бог Вишну, а бог Брама често е изобразяван седнал на цвят на лотос. Цветът на лотоса в Индия станал и част от архитектурата благодарение на лотосовата колона. Това е колона, която завършва с капител под формата на цвят на лотос. И днес в Индия се строят сгради, вдъхновени от формата на цвета на лотоса. Лотосът тук непрекъснато важи за символ на красота и чистота. Значима роля играе лотосът и в будистките митове. Според тях лотосът бил първият цвят, който се появил на света. В будизма лотосът символизира пътя на живота, който трябва да бъде изминат до просветлението. Символиката е проста - лотосът израства от тинята, трябва да премине през мътната вода и накрая се появява чист и сияен на водната повърхност, точно както вярващите, които през различни препятствия най-накрая достигат просветлението. Лотосът дори е свързан със самия Буда, който седял на лотосов трон.

Отглеждане на лотос

Лотосът не е много взискателен за отглеждане, но изисква отглеждане във вода с температура над 20 °C, идеално около 25 °C и достатъчно светлина. Лотосът расте от тинест или чакълест субстрат,положен няколко десетки сантиметра (мин. 30 см) под водната повърхност. Само листата и цветовете след това се появяват над водната повърхност. Лотосите не понасят студ, затова ако ги отглеждате в външно езерце, трябва навреме да ги преместите на зимно местообитание. Лотосите можете по време на сезона да поднесете с например торове Nympha-flor, ще ви благодарят с по-богат растеж. По-подходящо за развитието на цветовете е отглеждането в оранжерия или в зимна градина, където температурата на водата по-малко колебае и достига по-високи стойности. В зимния период температурата на водата може да бъде малко по-ниска, но не трябва да спада под 10 °C.

Семената на лотоса преди засяване първо нашарете...

Семената на лотоса са специални с това, че запазват кълняемост и няколкостотин години. Имат много твърда обвивка, която ги защитава. Поради тази причина семената трябва да се нашарят (наруши) преди засяване, за да може водата да достигне до самото ембрио на семето. Нарушените семена потопете за 24 часа в хладка вода с температура минимум 20 °C, по-добре 25 - 27 °C. Семената трябва да набъбнат (да удвоят размера си). В случай че това не е така, сте нашарили семето малко и процедурата трябва да повторите. Правилно набъбналите семена започват много скоро да кълнят, до седмица трябва да ви израсне растение с първи листенца. След образуването на първите листенца е препоръчително да засадите растението в тинест субстрат или в чакъл и младото растение лотос да поставите в езерцето. Колкото по-висока е температурата в езерцето, толкова по-добре и по-бързо ще расте лотосът.

За какво се използва лотосът?

Орехчетата (семената) и ризомите са обичайна храна в Индия и Китай. Ризомите се използват за приготвяне на различни лесно смилаеми ястия поради високото си съдържание на нишесте, мелят се на брашно, от което се приготвя хляб. Орехчетата имат вкус подобен на орехи, консумират се сурови,варени или печени. Консумацията на ризоми е полезна, тъй като съдържат аспарагин, който помага за отстраняването на излишните течности от белите дробове и дихателните пътища, и нелумбин, който стимулира движението на телесните течности и слузта. Ризомът на лотоса е също важен източник на витамин C. Подпомага лечението на синдрома на хроничната умора и може да повиши общата жизненост на човека.

Текстилните компании се вдъхновяват от цветето на лотоса...

Цветовете на лотоса не могат да бъдат замърсени с течни нечистотии, защото повърхността на венчелистчетата е покрита с дребни кристали, които спомагат за стичането на течните вещества от цветето. Това свойство заинтересува текстилните компании и затова се опитват да разработят текстил със същите характеристики, който не може да бъде замърсен при поливане.