Пълзящи растения - вертикална градина и пергола

Пълзящи растения -- вертикална градина и преграда

Пълзящите растения са неоценима помощ за всеки градинар. Могат да покрият неприглед стена за няколко сезона, да създадат живо преграда за приватност, да озеленят перголу или беседка и да превърнат бледи вертикални повърхности в буйни зелени стени. Много от тях са украшение благодарение на красиво цъфтене и блестящо есенно оцветяване на листата.

Пълна селекция от пълзящи растения намирате в категория пълзящи rastenia.

Как растат пълзящите растения

Не всички пълзящи растения се катерят по един и същи начин. Механизмът на захващане за опората е ключов фактор при избора на правилната конструкция -- неправилно избрана опора може да доведе до това, че растението не расте в желаната посока или изобщо се не захваща.

Видове механизми на захващане

• Със присоски (присасывящи дискове): Виргински тъжник, бръщлян. На краищата на праменчиците образуват малки присоски, със които се захващат директно към стена без никаква друга опора. При отцепване могат да повредят хоросана.
• Чрез обвиване на стебло: Глициния, актинидия, хмел. Стеблото се спирално обвива около опората. Изискват колчета, стълбове или въжета с достатъчна здравина.
• С попки: Клематис, грах. Образуват тънки попки, със които се захващат за решетка, мрежа или тел.
• Чрез подпиране: Пълзящи рози, слива терен. Нямат специализиран механизъм на захващане -- необходимо е да се привържат към опората.

Как да изберете правилната опора

Най-популярните пълзящи растения

Тъжник (Parthenocissus)

Тъжникът е бързорастящо и неприхотливо пълзящо растение, известно преди всичко със своя блестящо червено есенно оцветяване. В градините се отглеждат най-често два вида:

Пътелист тъжник (P. quinquefolia): С дланевидни съставни листа, бързо растене, тренира се и в полусянка. Със присоски се придържа към всяка повърхност. Може да достигне 15--20 метра.

Трилопатист тъжник (P. tricuspidata): Прости, трилопатисти листа плътно залепени към стена, които образуват перфектна зелена тапета. Есенното оцветяване е още по-интензивно от този на пътелистния.

Отглеждане: Тренира се на пълно слънце и дълбока сянка и не е претенциозен спрямо почвата. Расте бързо -- 1 до 3 метра годишно. Единствената необходима поддръжка е контрол на растежа, защото оставен без обрязване може да покрие целия дом, включително прозорците.

Бръщлян (Hedera)

Всегодишно пълзящо растение, което озеленява стени през цялата година и като единственото всегодишно пълзящо растение е обичайно достъпно в родните градинарски центрове.

Обикновен бръщлян (H. helix): Класически вид с тъмно зелени, лопатисти листа. Се захваща със присоски, тренира се в дълбока сянка. В първите години расте бавно, после значително ускорява.

Интересни сортове:
- 'Goldheart' -- зелени листа със жълт център
- 'Glacier' -- сиво-зелени листа с бял ръб
- 'Hibernica' (ирландски бръщлян) -- по-крупни листа, по-бързо растене

Отглеждане: Предпочита по-влажна, хумусна почва. Може да повреди стари и пукнати замазки, на здрава фасада е безопасен. Напълно морозоустойчив.

Клематис (Clematis)

Клематисът е кралица между пълзящите растения благодарение на красивите, често големи цветя в широка цветна палитра.

Основни групи:

• Крупноцветни хибриди: Цветя 10--20 см в цветове от белия през розовата и синята до пурпурната. Цъфтят от май до септември в зависимост от сорта.
• 'Nelly Moser' -- розова с тъмна лента
• 'Jackmanii' -- дълбока лилава, обилно цъфтяща
• 'The President' -- дълбока синя
• Планински клематис (C. montana): Малки розови или бели цветя в голямо количество, цъфтящи през май. Много буен растеж, лесно покрива цяла перголя.
• Танутски клематис (C. tangutica): Жълти камбанови цветя, след разцъфтяване декоративни копринени плодове. Цъфти от юни до септември, неприхотлив спрямо мястото.

Отглеждане: Платежа правилото "глава на слънце, крака в сянка" -- закрийте основата на растението с нисък многолетник или камък. Клематисът се нуждае от опора: решетка, мрежа или друго пълзящо растение като основа. Начинът на рязане се различава значително в зависимост от групата и сорта, поради това винаги консултирайте конкретните указания.

Глициния (Wisteria)

Глицинията е едно от най-романтичните пълзящи растения изообщо. Дълги китки цветя (30--50 см) в лилави, бели или розови цветове са всяка година незабравима гледка, която привлича вниманието на цялата околност.

Китайска глициния (W. sinensis): Цъфти преди озеленяването (април--май), китките достигат 20--30 см. Се обвива срещу часовниковата стрелка.

Японска глициния (W. floribunda): По-дълги китки (до 50 см), цъфтящи едновременно с озеленяването. Се обвива по часовниковата стрелка.

Отглеждане: Изисква пълно слънце, топло и защитено място -- идеално южна или западна стена. Опората трябва да бъде много твърда, защото мощна глициния може с времето да повреди покрива. Режете два пъти годишно: през лятото съкратете събирачите на 5--6 пупки, през зимата след това на 2--3 пупки. С първото цъфтяне разчитайте след 3--7 години от засаждането.

Други интересни пълзящи растения

• Дръжката хортензия (Hydrangea petiolaris): Пълзяща хортензия с бели цветя. Тренира се в сянка, идеална за северни стени. Бавно начало, след закотвяне буен растеж.
• Въртящ се хмел (Humulus lupulus): Изключително бързо растене -- до 6 м за сезон. Надземната част отмира на есен. Сортът 'Aureus' предлага декоративни златисти листа.
• Актинидия (Actinidia): Роднина на киви с ядливи плодове. A. kolomikta има ефектно розово-бяло оцветяни листа и е напълно морозоустойчива.
• Благоухаещ грах (Lathyrus odoratus): Едногодишник с изключително благоухаещи цветя в разнообразни цветове. Идеална за плот, треллаж или като бърза сезонна преграда.

Вертикална градина -- практични решения

Озеленяване на домова стена

Избора на растение трябва винаги да отговаря на световната страна на фасадата:
- Северна стена: Бръщлян, дръжката хортензия
- Южна стена: Глициния, клематис, винарска лоза
- Източна или западна стена: Тъжник, клематис, актинидия

Жива преграда за приватност

Ако трябва да създадете преграда възможно най-бързо, следвайте тези стъпки:
1. Инсталирайте телена или въжена опора на разстояние най-малко 10 см от стена.
2. Засадете тъжник или хмел като най-бързорастящите видове.
3. За целогодишна преграда комбинирайте бръщлян (всегодишен) с тъжник (листопадна, но гъста).

Озеленяване на перголя и беседка

Глициния, клематис и винарска лоза са класически избор за перголи. Чрез комбинация на няколко вида с различна времена на цъфтяне удължите декоративния ефект на цяла сезона -- например глициния на пролетта, клематис през лятото и лоза с цвят на листата през есента.

Преглеждайте нашата селекция от пълзящи rastenia и изберете правилната за вашата градина.

ЧЗВ -- Най-часто задавани въпроси

Могат ли пълзящите растения да повредят домова фасада?

Тъжникът и бръщлянът се захващат със присоски, които могат да нарушат по-стари и пукнати замазки. На съвременна, здрава фасада рискът е минимален. След отцепване обаче остават видими следи. Надежна алтернатива е монтаж на телена опора или решетка с разстояние от стена -- растението след това расте на конструкцията и фасадата изобщо не се докосва.

Колко бързо пълзящите растения покриват цяла стена?

Зависи от вида. Хмелът нараства до 6 м за сезон (надземната част обаче отмира на зима). Тъжникът расте 1--3 м годишно и за 3--5 години покрива обикновена стена. Бръщлянът е в първите 2--3 години бавен, после ускорява на 1--2 м годишно. Глицинията и клематисът са средно бързи.

Трябва ли да защищавам пълзящите растения през зимата?

Тъжникът, бръщлянът, планинския клематис и хмелът са напълно морозоустойчиви в целата България. Глицинията може в по-суровите области да обледенее -- препоръчва се защита на основата на растението с мулчова кора. Крупноцветните клематиси са обикновено морозоустойчиви, но ценят защитено място и лека зимна защита на корените.

Как да комбинирам няколко пълзящи растения на една опора?

Доказана комбинация е клематис, който прораства през друго пълзящо растение -- например тъжник като зелено фоноустройство, през който се обвива клематис с ефектни цветя. Популярна е също комбинация на глициния и клематис: глицинията цъфти на пролетта, клематисът поема щафетата през лятото и на есента. Пазете да видовете взаимно не се прерастват и не конкурират при растежа.